Бюджет 2021: Дълг и дефицити още три години
Управляващите планират оптимистично увеличение на приходите от почти 10% догодина и дефицит от близо 4.9 млрд. лв.
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Увеличение на приходите от 9.5%, разходи за 52.5 млрд. лв. и дефицит от почти 4.9 млрд. лв. Това са основните параметри на Бюджет 2021, според публикувания на страницата на Министерството на финансите законопроект. В него управляващите не залагат на конкретна визия за следващите три години, а по-скоро се надяват да изкарат кризата без да се налага да свиват каквито и да е разходи. Българският фиск ще бъде на минус до 2023 г., а държавният дълг нараства със 77% - от 22 млрд. лв. през 2019 г. до 38.9 млрд. лв. към края на периода.
Фискалната рамка е изготвена при очаквания за спад на БВП от 3% тази година - сред най-оптимистичните, публикувани досега, и ръст от 2.5% през 2021 г. Догодина ще е последната, в която се планира увеличение на минималната работна заплата или на възнагражденията на учители, поне в средносрочен план. Данъчните ставки през 2021 г. се запазват на нивата от тази година, осигуровките и акцизите също.
Приходите: оптимистично нагоре
Министерството на финансите е ревизирало и очакванията си за бюджета през тази година. Според новите изчисления той ще завърши годината с приходи от 43.5 млрд. лв., разходи за 48.7 млрд. и минус от 5.25 млрд. на касова основа или 4.4% от БВП. Това означава, че тази година в държавните финанси са постъпили 551 млн. лв. по-малко средства спрямо 2019 г., а разходите са се увеличили с 3.5 млрд. (от които може да се приеме, че 2.7 млрд. са COVID-19 мерки).
За догодина пък правителството залага на ръст на постъпленията от 9.5% до 47.6 млрд. лв. В същото време очакванията са за едва 5% номинален ръст на БВП. Според прогнозата увеличението отчасти ще се дължи на ръст на приходите от данъци и осигуровки и усилията на данъчната агенция да повишава събираемостта (плюс от 2.2 млрд. лв.), но в сметката може да са и постъпления от европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост. Залага се увеличение и на неданъчните приходи през 2021 г., но то е в резултат на прехвърляне на първоначалното концесионно плащане от 660 млн. лв. за Летище София, което трябваше да се реализира тази година.
При данъчните приходи има един минус - от понижената ДДС-ставкат от 20% на 9% за ресторанти, заведения, книги, бебешки продукти, фитнеси и други. Въпреки уверенията на премиера, че след катос е намали данъка ще има ръст на приходите, финасовото ведомство е пресметнало, че мярката ще струва на бюджета 234 млн. лв. през 2021 г.
Разходите: да дадем колкото се може повече
Разходите пък нарастват със 7.8 млрд. лв. до 52.5 млрд. Това е с 3.8 млрд. над нивото, което правителството предвиждаше в актуализацията на тазгодишния бюджет и макрорамка. Увеличението се дължи както на продължаващия обхват на COVID-19 мерки, така и на "приоритетни политики на правителството в различни области". А именно - да се увеличат социалните плащания и заплатите в бюджетния сектор колкото се може повече в година на избори.
Най-големият двигател на увеличението на разходите през 2021 г. е повишението на заплатите в бюджетната сфера с 10% и ръстът на минималната работна заплата, които ще струват на бюджета общо 658 млн. лв. Увеличението на минималната пенсия до 300 лв. от 1 януари пък се оценява на 545 млн. лв., а отпадането на доходния критерий от месечните помощи за отглеждане на деца до 1 г. коства още 390 млн. лв. през 2021 г. В графата влизат също увеличението на заплатите на учителите (360 млн. лв.), добавката от 50 лв. към пенсиите на пенсионерите през януари-март (318 млн. лв.), машинното електронно гласуване (155 млн. лв.).
Нов дълг
Към края на 2020 г. се очаква държавният дълг да нарасне до 28 млрд. лв. или 23.5% от прогнозния БВП при 22 млрд. година по-рано. Тук трябва да се отчетат и 5-те милиарда лв., които бяха набрани от международните пазари през септември. През следващите три години управляващите планират дълговото финансиране на бюджета да бъде между 4.5 и 6.8 млрд. лв. годишно в зависимост от развитието на икономиката. През същия период падежира дълг вече в обращение от около 1.1-3 млрд. лв. годишно. Така очакванията са до 2023 г. нивото на държавния дълг да достигне 38.9 млрд. лв. или 28.2% от БВП, което е със 77% над нивото към края на 2019 г.
Конкретно за 2021 г. в проектозакона за бюджета е записано, че максималният размер на държавния дълг към края на 2021 г. не може да надвишава 31.9 млрд. лв. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет е 4.5 млрд. лв.
"В случай, че не бъдат използвани изцяло, акумулираните средства във фискалния резерв ще бъдат използвани за финансиране погашенията по падежиращите еврооблигации през 2022 г. и 2023 г. (2.4 млрд. лв. и 2.2 млрд. лв.)", се посочва в тригодишната бюджетна прогноза. Запазва се и изискването минималният размер на фискалния резерв в края на годината да е 4.5 млрд. лв.
Коригирана на 22 октомври, 13:48 ч.
5 коментара
Смятане на увеличение в абсолютната стойност на държавен дълг е грубо политическо внушение тип "Блиц".
Срам ме е да цитирам Бойко, но дълговете се изчисляват най-вече като процент от БВП. Сметнали сте и държавните приходи като процент от БВП, за това си има причина.
Именно данъчните приходи финансират подобни дългове, тоест нарастването на абсолютната сума на дълга няма значение при успореден растеж на БВП и данъчните приходи.
Като процент дълг/БВП, 28% дълг са близко до дълговата тежест, наблюдавана между 2014 и 2016 г. Преди здравната криза процентът беше ефективно свален до около 20%, т.е. много бързо комбинация на икономически ръст и ограничаване на дълговото финансиране понижава дълговата тежест.
Към това можем да добавим фактът, че говорим за плануван дълг! Той не е теглен, вероятно няма и да се наложи - защото България може и да няма дефицит. Именно това беше случаят през последните няколко години - планиран дефицит, дефакто излишък.
Каквито и мошенници да са ГЕРБ, каквато и да е корупцията - фискалната им политика е далновидна и финансовото положение на бюджета и държавата е много стабилно, особено в сравнение с други държави.
@Капитал: В продалжение на 4 години чета критиката ви, как ГЕРБ плануват умишлено занижени приходи, за да може на края на годината да раздават излишъка в бюджета без контрол. Сега има завишено плануване на приходите с 10 % и това пак е лошо. Вие може ли да ни просвтлите на каква позиция точно сте?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.