Данните за икономиката: Това измамно лятно оживление

Съживяването вероятно ще продължи поне две години. Рискът е възстановяването от лятото да бъде последвано от ново свиване през зимата

Вера Денизова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

През третото тримесечие на тази година е започнало оттласкване от дъното, но то не е достатъчно - на годишна база БВП се свива с нови 5.2%.
Mного анализатори очакват повторен спад на икономиките в региона през зимата заради втората, по-силна вълна на епидемията.
Прогнозите са за бавно възстановяване догодина, но без много шанс за достигане на предкризисните нива преди 2022 г.

Краят на годината е период, в който бизнесът се опитва да планира парични потоци, служители, разходи за следващата... Да се правят прогнози за 2021 г. обаче ще е, меко казано, трудна задача - най-малкото все още не е ясно как ще се развие здравната част от кризата с COVID-19 в предстоящите зимни месеци, какви нови мерки ще са нужни, дали ще има трета вълна през пролетта... или пък ваксина.

Засега очакванията на повечето икономисти са спадът на БВП през тази година да е по-малък от първоначалните сметки, като най-апокалиптичните от тях се измерваха в двуцифрени минуси. Експресните данни на националната статистика за летните месеци обаче развенчаха най-големите оптимисти, че възстановяването ще е бързо. Те показват, че през третото тримесечие на тази година, когато в най-голяма степен действаха стимулиращи правителствени мерки, е започнало оттласкване от дъното, но то не е достатъчно - на годишна база БВП се свива с 5.2%. Това накара някои анализатори бързо да прекалкулират прогнозите си за страната в посока малко по-голям спад през тази година (около 4.5-5.5%) и по-бавно възстановяване догодина - с ръст между 2 и 3%.

Популистките решения на правителството също не помагат - ако половинчатите мерки за ограничаване на заразата не дадат резултат, рискът за дългосрочни проблеми в икономиката ще се увеличи. Сега е моментът да се помислят и нови идеи за подкрепа на бизнеса, но вместо това в бюджет 2021 правителството изсипва пари напосоки и планира нови милиарди за пътища. Така първоначалните очаквания, че икономиката може да се възстанови до предкризисните си нива още догодина, все повече се изместват към 2022 г.

2020: Може да има още един трус

След двуцифрения спад (-10.1%) през второто тримесечие българската икономика се възстановява на верижна база с 4.3% ръст през юли - септември. Годишното изменение обаче остава под нивото си през същия период на 2019 г. - минусът е 5.2% при отчетени -8.6% през второто тримесечие. Големият двигател се оказва потреблението. На годишна база ръстът на показателя е внушителните 9.3%, а на тримесечна - 9.8%, като някои икономисти дори се усъмниха в тези данни, които някак не кореспондират със спадовете на вноса и на производството спрямо отчетеното през 2019 г. Логиката е, че за да се потреби нещо, то трябва преди това или да е направено в страната, или внесено. Това разминаване може донякъде да се обясни с потребление на местни услуги, изсветляване на бизнес и доходи, пласиране на запаси и др., но все пак изглежда доста голямо. Други все пак виждат правдоподобно обяснение в отложено потребление от второто тримесечие, когато действаха строгите ограничения.

"За мен данните са нормални. Правителството беше затегнало ситуацията през второто тримесечие. Чисто психологически при разхлабване след това не е нереалистично махалото да отиде в друга посока. Банките също изиграха доста съществена роля заради мораториума, лесния достъп до кредити и ниските лихви", казва финансистът Любомир Дацов. А и това лято много българи се преориентираха и вместо да посетят Гърция, предпочетоха за лятната си ваканция Южното Черноморие. Така парите, които са планирали да похарчат зад граница, са останали тук и спасиха отчасти летния сезон. "Спестяванията на хората със средни доходи не са нараснали много - средната класа не се е чувствала застрашена, не е имала къде да си похарчи парите и е рискувала и е потребила тук", е мнението на Дацов. Но и допълва, че очаква по-лоши резултати за икономиката през последните три месеца на годината.

Веднага след като бяха публикувани експресните данни за БВП, анализторите от икономическото подразделение на ING коментираха, че те са дошли " малко като студен душ" на фона на очакванията им за България. Според тях шансовете БВП тази година да отбележи спад около -3% (каквато е прогнозата на правителството) са изключително ниски. "Всъщност, дори за да се сбъдне нашата прогноза за -4.5%, икономиката ще трябва да отбележи експанзия през четвъртото тримесечие спрямо предходното. Това няма да е лесно, като се има предвид втората вълна от инфекции и ограничителните мерки, дошли с нея", посочват икономистите.

Подобна песимистична прогноза дават и от Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw. Те очакват повторен спад на БВП в региона през четвъртото тримесечие заради ускореното разпространение на COVID-19 от есента. За България отбелязват като особено притеснителен високия брой смъртни случаи от втората вълна.

И все пак тунелът не е съвсем тъмен и в края му проблясва светлина. Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика посочва, че макар отново да влизаме в непознати води, има основания да се счита, че дори при въвеждане на строги ограничения в ЕС икономическата динамика през зимата няма да повтори срива от пролетта на 2020 г. "От една страна, мерките са по-насочени и ограничени и на практика слабо засягат по-голямата част от бизнес дейностите в индустрията, строителството, транспорта и т.н. От друга страна, свръхреакцията на предприемачи и потребители от март-април, довела до рязък срив в текущото и инвестиционното търсене заради огромната неизвестност от бъдещето, сега е преодоляна в значима степен от огромните фискални стимули, с които правителствата се ангажират", посочва икономистът.

Началото на края - през 2021

На фона на неизвестните през тази година да се каже какво ще се случи с икономиката догодина е още по-трудно. Засега прогнозите на повечето анализатори са да започне бавно възстановяване, и то от втората половина на 2021 г. "Второ тримесечие на 2020 г. поизстиска сили, сега отново ще дойдат високи сметки, повече разходи за домакинствата и подозирам, че ще има спад на БВП и през първо тримесечие на 2021 г., последвано от много бавно възстановяване през второ тримесечие", прогнозира Дацов.

Според банков анализатор свитото потребление няма да бъде компенсирано с повече потребление, след като кризата през 2021 г. (евентуално) отмине. "Пропуснатите посещения на ресторанти и т.н. няма да бъдат наваксани, но планираните по-значими покупки като жилище, кола, пералня, които сега са само отложени, ще бъдат изпълнени в първия удобен момент. Благодарение на това и глобално наблюдаваме бързо възстановяване на индустриалното производство и много слабо възстановяване на услугите", допълва икономистът.

Oт анализаторското звено на ING допълват, че очакват възстановяването на икономиките на целия регион на Централна и Източна Европа да започне от средата на следващата година, "след като преминат тежките зимни месеци". Според тях перспективата за успешна ваксина носи ниска вероятност за нови тежки мерки през зимата на 2021 г. А и доколкото всички икономики от региона са отворени, те ще могат да се възползват и от подобряващите се очаквания за развитието на световната търговия догодина.

И все пак, има още един фактор, който ако не помогне, то може поне да не пречи на бизнеса, и това е правителството. Тази седмица икономистите от ИПИ представиха своята алтернативна визия за бюджет 2021 и предложиха друг подход към мерките в подкрепа на икономиката. Накратко - вместо да пръска пари без ясен ефект и да влага милиарди в пътища, правителството може да остави повече разполагаеми средства на фирмите - през по-ниски осигуровки и по-ускорена амортизация за машини и оборудване. Основната идея зад сметката на икономистите е фокусът на политиките да се измести от временното подпомагане на бизнеса и заетостта в отговор на неочакваната криза към мерки за стимулиране на инвестиции и създаване на по-високоплатени работни места.

Подобни са и идеите на Дацов - според него работещи мерки са по-ниска осигурителна тежест и по-нисък ДДС, но за всички, а не за избрани. Засега обаче правителството е склонно да харчи при всеки по-силен глас на недоволство и с наближаване на изборите може да очакваме тази тенденция само да се засилва.