Какво стои зад числата на фискалния резерв
Начинът на управление и отчитане на повечето от тези средства се оказва по-различен от всеобщото схващане
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Малко или много са средствата във фискалния резерв? За да се даде отговор на този въпрос, всъщност трябва да е ясно какво стои зад сумите, които отчита Министерството на финансите в края на всеки месец. По закон фискалният резерв включва салдата по всички банкови сметки на бюджетните организации (без тези на общините), активите на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т.нар. Сребърен фонд), вземания от фондове на ЕС за сертифицирани разходи, т.нар. Национален фонд, аванси, учителски пенсионен фонд, средства на НЗОК, ядрените фондове и др. Затова и логично първото, което би направил всеки, който се интересува какъв ресурс е на разположение на правителството, е да извади от общата сума на резерва салдата по сметките на тези фондове, които са целеви. При размер на Сребърния фонд от малко над 3.3 млрд. лв., на Националния фонд от около 3 млрд. лв. (общо 6.3 млрд. лв. целеви средства само от двата най-големи фонда) и депозит на правителството в БНБ от 5.9 млрд. лв. към 9 април (което прави фискален резерв около 6.4-6.5 млрд. лв. към тази дата) логичното заключение ще е, че резервът е празен, защото парите в него са по-малко от всички целеви средства.
Това заключение няма да е съвсем коректно. Причината е начинът на управление и отчитане на повечето от тези средства. Те са (с някои изключения) част от т.нар. единна сметка по Закона за публичните финанси. Системата на единната сметка е въведена в далечната 2000 г. и, образно казано, събира в едно банковите сметки на всички бюджетни организации като активи и пасиви, а Министерството на финансите я управлява - грубо казано, както банка управлява депозитите на хората и фирмите. Салдата и лимитите за плащания по отделните сметки и депозити на съответните бюджетни организации са незасегнати, т.е., ако в даден момент тези средства са нужни, те трябва да са налични, но в останалото време Министерството на финансите може да използва ресурса по тях за други плащания.
Официалното обяснение, което дава ведомството, звучи така: "Операциите между сметки, включени в системата на единна сметка, не променят размера на фискалния резерв и единната сметка. Формираният общ ресурс на системата на единната сметка представлява неин актив - експозиция към БНБ (т.е. пасив на БНБ), чието салдо участва във фискалния резерв и се управлява на консолидирана основа в рамките на съответните изисквания на ЗПФ като агрегиран размер, без да се засягат салдата и лимитите за плащания, включени в системата на единна сметка под формата на пасиви или като резултатна величина (бюджетно взаимоотношение с централния бюджет). [...] Индивидуалните салда по отделните сметки на бюджетни организации, включени като пасиви на единната сметка, се явяват насрещни (реципрочни) позиции между единната сметка и съответния бюджет/фонд/сметка (пасив на единната сметка - актив за съответния бюджет/фонд/сметка). В крайна сметка и по същество те не представляват експозиция към БНБ (независимо че се обслужват от БНБ), поради което върху фискалния резерв, показващ експозицията към БНБ и банките, ефект оказва консолидираният ресурс на системата на единна сметка, формиран от всички постъпления и плащания - не само от бюджетите, сметките и фондовете, позиционирани като пасиви на единната сметка, но и от останалите бюджети/сметки, включени в нея."
Този своеобразен баланс обаче не е изравнен - от едната страна пасивите са много по-голяма сума, тъй като тя практически представлява централният бюджет. Насреща й освен парите в БНБ стои един имагинерен условен актив - монополът на държавата да определя и събира данъци.
Парите на Сребърния фонд
Сребърният фонд е част от системата на единната сметка, но той е единственото изключение - парите му стоят на срочни депозити в БНБ и на практика са вързани с панделка. Те могат да се инвестират и в други инструменти, но за целта трябва управителният му съвет да избере финансова институция, която да го управлява, което никога не е правено досега. А има и изрична забрана Сребърният фонд да придобива български държавни и общински облигации, както и акции на местни компании, така че, за да се използват от правителството, би била нужна законова промяна. "От създаването на фонда като самостоятелно обособена част на централния бюджет съгласно чл. 1, ал. 3 от ЗДВГУДПС до момента няма предоставяни заеми за държавния бюджет под никаква форма", посочват от министерството.
Или грубо казано, разбирането във финансовото министерство е, че с изключение на Сребърния фонд всички останали целеви фондове, които са част от фискалния резерв, могат да се използват за текущи плащания. Единствено трябва да се следят две неща: а) да се изпълни условието на Закона за бюджета в края на годината фискалният резерв да е минимум 4.5 млрд. лв.; б) ако даден фонд, министерство и т.н. трябва да направи плащане от своя сметка, да има нужната наличност.
"При управлението на ликвидността на системата на единна сметка се поддържат нива на текущата експозиция към БНБ, които да позволяват както спазването на законово определения размер на фискалния резерв за съответната година, така и да осигуряват всички текущи плащания на включените в системата бюджети, сметки и фондове", посочват от ведомството на Кирил Ананиев. И допълват, че "поддържането на високи нива на ликвиден и безрисков ресурс под формата на експозиция към БНБ има своята цена в ситуация на отрицателни лихви, прилагани от БНБ".
Тоест, вместо да пази вързани с панделка всички пари по отделни сметки и фондове, а в същото време да тегли дълг за текущи нужди, Министерството на финансите е възприело подхода да използва спящия ресурс като вид оборотно финансиране. Естествено насреща стои въпросът дали това е справедливо, доколкото тези средства формално си имат строго предназначение. А контрааргументът е, че сметките на различните целеви фондове са си там и при нужда от тях да се черпи ресурс той се осигурява. Отново по аналогия с банков баланс, където депозитите на клиентите не стоят складирани, а се раздават като кредити. Разликата обаче е, че чрез единната сметка държавата не дава заеми, а харчи парите, без да очаква те да се върнат, и се попълва с данъци и при нужда - с дълг.
В избрания подход има логика - замисълът на самата единна сметка навсякъде, където се прилага, е именно това - да се централизира наличният ресурс и да се управлява ликвидността на държавата по-добре и да се насочва където има нужда. При нормална среда, когато постъпленията и разходите са предвидими, това работи перфектно. Проблем би могъл да настъпи само при катаклизъм, като тогава така или иначе обикновено се стига до ревизия на бюджета и дълг.
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.