Георги Ганев: Трябва да се ограничи харченето на милиарди на тъмно

От гледна точка на икономиката е ключово сега, с отминаването на тази вълна от пандемията, да се разширява възможността за стопанска дейност. Въпросът е и дали и доколко може да се реагира така, че спадът на записванията за летния туристически сезон да е по-малък.

Има и още един момент - как преминаваме от мораториум върху кредитите към нормализиране на обстановката. Много предприятия ще изпитат затруднения. Те са две категории - едните ще трябва да затворят, защото ковид не просто удари, той смени структура. И тези компании, които не са състоятелни спрямо новата структура, ще трябва да затворят. Въпросът е какво правим с другите, за които би било само временно затруднението.

Каква трябва да е ролята на регулаторите и по-конкретно БНБ?

Тук ключовата фигура ще е новият или новите икономически министри през този период. Както и хората от КФН и надзора в БНБ.

Което ни води до темата БНБ. Мандатът на Димитър Радев като управител на централната банка изтича на 15 юли. По закон трябва 2 месеца преди това да има процедура за избор на нов или за преизбиране на самия Радев. Водеща е комисията по бюджет и финанси. Ако си спомняте през 2009 г. един парламент преизбра Иван Искров и Николай Неновски като подуправител на Управление "Емисионно", после стана една политическа ситуация, каза се - този избор не е валиден, което май беше вярно, защото беше отвъд закона и беше направен нов избор, където вече Иван Искров беше придружаван от Калин Христов. И моята цел ще е процедурата да не може да бъде подлагана на съмнения. Тоест, ако е ясно, че тази комисия няма да има дълъг живот, няма да бъде стартирана процедурата, за да може - макар и със закъснение - следващата комисия да започне на чисто.

И това никак не е маловажно, защото новият гуверньор трябва да предложи двама подуправители, чиито мандати също изтичат тази година - на управление "Банково" и на управление "Емисионно".

Финансовият министър в оставка заяви, че бюджетът е изготвен така, че мерките за финансиране на пандемията са осигурени до средата на годината. Един служебен кабинет ще разполага ли с нужните средства, ако се наложи да удължи част от мерките?

Ако се налага продължаване на мерки, най-вероятно трябва да се емитира дълг. И ще е задължително следващ парламент да разгледа някаква ревизия на бюджета. Но продължаване на мерки означава някакво възобновяване на пандемията. Защото иначе няма голяма причина да се продължават мерките.

След изслушването на г-н Ананиев заявихте, че състоянието на бюджета е по-малко тревожно от очакваното. Какво ви дава тази увереност и какво ви притесни преди това?

Притесни ме намаляването на депозита на правителството в управление "Емисионно". Беше спаднал доста. Една седмица след това се разбра, че са постъпили значителни средства, някои от които обаче от еднократен характер - като таксата от концесията на летището. Така или иначе касовите наличности са над 7 млрд. лв. И няма защо да се притесняваме от най-близки плащания.

А и приходите вървят доста по-добре, отколкото една такава криза предполага. И това излезе от консултациите ми с фискалния съвет. Имаме дори номинално нарастване на приходите. Миналата година значително по-малкият спад на БВП се дължеше на продължаващото потребление. И то генерира и ДДС приходи. Сега предполагаемо отварянето на икономиката ще е предпоставка и за повече приходи.

От друга страна обаче, правителството в оставка гласува допълнителен разход за добавки към пенсиите и през май...

Правителство, което няма правомощия да ги продължи - например служебно, ще бъде принудено да ги спре. Но ако има парламент, аз не съм се запознал с този политик, който ще каже "не". Въпреки че аз мога да кажа "не" и ще лобирам за това, но едва ли ще бъда чут.

В бюджетната комисия вече са внесени предложения за промени в Закона за публичните финанси с идея да се ограничат допълнителните разходи, които се отпускат с постановление на Министерския съвет. Къде е здравословната граница между това правителството да има някаква гъвкавост, но пък да не прекалява по начина, по който се правеше досега?

Според мен този баланс трябва да се търси на две места. Първо - да се ограничи бройката ПМС-та, с които това може да се прави, и второ, да се ограничи максималният размер, с който едно ПМС може да пренасочва разходи. Някъде там трябва да се търси този баланс и когато става въпрос за сериозни средства, да се минава през парламента. Имаме един исторически пример в това отношение - през 2008 г. имаше излишък (тогава беше уреден и иракският дълг към България). И тогавашният парламент успя да направи така, че министърът на финансите да обясни за какво смята да се похарчат тези пари и да получи парламентарно одобрение.

Фотограф : Надежда Чипева

Не може с ПМС да се насочват нанякъде 3-4 млрд. лв. Може не повече от примерно 300-400 млн. лв. Бих подложил на малко по-сериозен публичен контрол, ако може, и дейности като строителството на "Турски поток". Финансирането минава през държавна компания, не е през бюджета, но е огромен разход.

Според вас има ли нужда от преработване и в каква посока на Плана за възстановяване и устойчивост?

Всички колеги, с които съм говорил по темата, казват, че би трябвало да се пипне малко приоритетната част. Но нямаме нито време, нито възможност в момента да преразглеждаме всички проекти. Матриците, които се попълват и се изпращат до ЕК, са сложни и изискват време. Но пък самите проекти, особено съответствието между тях и подадената стратегия и приоритети и мерки могат да бъдат преразгледани по-късно. В това отношение комисията изобщо не страда от догматизъм и тя много се нерви да се преразглеждат важните неща, но няма проблем за конкретните проекти. Тоест идеята е да се отвори прозорецът да предоговаряме, докато одобрението на общото тече.

Внасянето на подобни стратегически документи от служебен кабинет страда от репутационен проблем. Защото комисията ще получи нещо и няма да знае дали следващият министър, с който ще разговаря, ще е съгласен с това. Но предполагам за няколко седмици забавяне комисията няма да е настроена враждебно.

Какви са стратегическите задачи, които може да отметне тази бюджетна комисия?

Трябва да отметне плана за възстановяване. Макар че тя най-много да има консултативни препоръчителни правомощия. Това е изцяло прерогатив на изпълнителната власт и не бива да й се изземва. Най-силният език, който може да се използва е "бихме препоръчали". Но трябва да мине, защото има огромно обществено влияние и очакване.

Другият приоритет за мен са промените в Закона за публичните финанси, предложени от Корнелия Нинова и група депутати, но може би с модификации, за да работи по-добре. Към него мисля да предложа да се добави изискването за публикуване на аналитичната отчетност на фискалния резерв. Смятам, че публикуването на тези данни ще е страшно полезно, както преди 24 години беше вменено задължението към всеки петък БНБ да публикува какъв е балансът на управление "Емисионно". Много бързо всякакви нервности към валутния борд изчезнаха. Това ще е много полезно откъм информираността на публиката, но и от гледна точка на нейното спокойствие и също така към ранното сигнализиране, ако има нещо проблемно.

Какво би представлявала тази аналитична отчетност?

Всички отделни статии (на Национален фонд, Сребърния фонд, ядрените, учителския и т.н.) да показват каква сума се води, че има в тях, каква част от тази сума е налична кеш и каква е дадена на бюджета и се води като вземане от бюджета.

Накрая има изравняваща статия - Единната сметка, която е на минус в момента, защото отразява каква част от средствата на фондовете са взети временно. И това е хубаво да се вижда. Никой не казва, че има нещо нередно или незаконно. Можем да спорим може ли да се взима назаем, мен по-скоро министърът ме убеди в това - като имаш този кеш, защо да взимаш други пари срещу лихви? При това кеш, който няма да стане дължим утре. И съответно не е неразумно да се използва тази кешова ликвидност, но е хубаво да се знае точно за какви суми става въпрос.

Има ли вариант, при който може да влезем в политическа криза, и как това ще повлияе на състоянието на публичните финанси, предвид че и март 2022 падежира голяма емисия еврооблигации?

Ако има някаква протяжна политическа криза, да. Само че - тук вече съвсем не съм в своите води - не виждам как политическата криза ще продължи отвъд президентските избори. Те ще разрешат политическата криза, ако тя не е разрешена дотогава. Не очаквам до март 2022, когато падежира емисията, да има проблем.

Реалистично ли е до 2024 г. България да е в еврозоната, както твърди това правителство?

Те го твърдят, за да може след това да кажат - ето, тези некадърници не успяха да ни вкарат в еврозоната. Говорихме си с един колега от аналитичните НПО-та, че няма страна от Източна Европа, особено пък с валутен борд, която да е стояла по-малко от 7 години в ERM II. Не съществува причина да очакваме, че България ще се придвижи много по-бързо. Вярно, че малко се е променил тонът - малко по-голямо желание има откъм Брюксел да се декларира разширяване, за да се демонстрира имиджово, че клубът продължава да е привлекателен. Но това ще ни ускори една, максимум две години. Тоест реалистичният хоризонт е едни пет години да си прекараме в ERM II, в което няма нищо лошо само по себе си.

Ако спазваме числовите критерии към 2023 г., тогава може би ще се появи някакъв натиск да влизаме. Големият въпрос е, че има един неформален критерий, който за България става все по-релевантен във всякакви посоки и той е върховенството на закона и борбата с корупцията. И ако това започне да е обвързващ критерий - тогава ще получим "не".

От друга страна - ако има добро стечение на обстоятелствата, може да стане и през 2024 г. Това все още не е изключено.

Ако имате повече време в парламента, кои три неща бихте променили, за да се подобри бизнес средата?

Да бъде намален хартиеният документооборот между бизнеса и институциите, т.е. наистина да има е-правителство. Служебно изискване на документ, който държавата веднъж е събрала от дадено лице. Всякакви декларирани обстоятелства няма нужда да се декларират всеки път...

Откъм временни мерки считаме, че при фискална възможност, добро управление на разходите и прилично поведение на приходите може да се поеме някаква част от осигуровките на малките и средните предприятия. Това ще ги облекчи, както и наемането на хора. A и ще награди тези от тях, които са достатъчно коректни и декларират реални заплати. Ако някой лъже, неговото облекчение ще е по-малко. Тази мярка е от временен характер и е хубаво, че държавата може еднолично да я прекрати.

Третото е любимата ми тема за оправяне на правораздавателната система - сигурност в изпълнение на договорите, достатъчна бързина при присъждането на спорове и предвидимост в отсъжданията въз основа на съществуващата практика. Това страшно много ще помогне за влизането на чужди капитали в икономиката. А и на българските фирми - в България има по-скоро изтичане на капитал навън, има положителна текуща сметка. Това означава, че български спестявания финансират останалия свят. Въпросът е защо български фирми инвестират в Сърбия, Румъния, а не се развиват тук. И според мен отговорът е в липсата на сигурност в имуществените права, в изпълнението на плановете и възможността да не им се пречи и дори съмнението, че ако станеш твърде успешен, могат да ти се случат случки. Но това няма как да стане за една година.

Бяха внесени доста законопроекти, които са свързани с увеличение на пенсии, на социални плащания... Доколко резонно е те да бъдат приети сега?

Предложения, които качват разходи и при това структурно, трябва да се преценяват много внимателно. И в статика, и в динамика - т.е. как ще се отразят при сегашните резерви и спрямо бъдещите приходи и разходи. Тези неща легитимно могат да се решават от парламент с по-дълъг хоризонт. Не може в някаква ad hoc позиция да се вземат решения, които ще имат дългосрочен ефект.

Интервюто взе Вера Денизова