Държавата ще излезе на външния пазар на дълг до седмица

Финансовият министър не даде повече подробности за готвената емисия, но преди няколко дни в парламента обясни, че цел ще бъдат дългови емисии с 10-годишна срочност. Междувременно доходността по вътрешния дълг също се вдигна и това се видя на последните аукциони на вътрешния пазар. От началото на годината бяха пласирани ДЦК за 1.8 млрд. лв., като имаше и един провален за 500 млн. лв. в началото на април заради слабия интерес и висока доходност, която поискаха инвеститорите. Международната емисия с падеж 2030 г., която в началото на годината се търгуваше на нива около 0.75%, сега се котира на нива около 3%.

Затова и участниците на пазара не са съвсем съгласини с оценката на Василев за удачния тайминг, тъй като очакванията за покачване на лихвите от ЕЦБ вече са в немалка степен калкулирани в доходностите, а освен това и рисковата премия за целия регион се вдига заради близостта с войната в Украйна. "През нивата, на които се търгуват най-близките по матуритет емисии по кривата на доходността на българските евробондове, справедливата оценка би била не по-ниско от 3.25% за 10-годишни облигации", коментира Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в "Делтасток". Според него все пак при подходящ пазарен прозорец и в зависимост от предложените матуритети емисията ще бъде спокойно записана, като в момента благоприятни изглеждат срочности между 5 и 10 години.

С готвената от кабинета актуализация на Бюджет 2022 се предвижда увеличение на лимита за нов дълг, който може да тегли правителството през тази година с 3 млрд. лв. до 10.3 млрд. лв. Аргументите на финансовото ведомство са, че сега лихвите все още са по-ниски и държавата ще може да се финансира на по-ниска цена. Идеята е допълнително набраните средства да послужат за рефинансиране по падежираща голяма еврова емисия през март 2023 г. в размер на 1.14 млрд. евро. Освен това се залага над 6.2 млрд. лв. дефицит с актуализацията на бюджета, който също трябва да се покрие с дълг.

Работодателите искат реформи

По време на тристранката стана ясно, че работодателските организации не са доволни от предложената актуализация на бюджета, а една от причините е липсата на обещаните реформи в публичните системи.

"Очаквахме по-голям напредък в реформите, които бяха договорени. Даваме си сметка, че се промени много международното положение", заяви Васил Велев от АИКБ. Подобно мнение изразиха и повечето останали работодателски организации. Според тях антиинфлационните мерки на властта ще доведат до по-голяма инфлация, тъй като подкрепят потреблението. "Средствата за подкрепа на домакинствата трябваше да са таргетирани и да не обхващат всички. Отчитаме малкото време и сложния формат. Но за нас тези мерки не са правилни", според Велев.

В същото време според работодателите са нужни реформи за насърчаване на инвестициите и подобряване на средата за правене на бизнес. Такива бяха обещани именно с актуализацията на Бюджет 2022 от управляващата коалиция още при встъпването й във власт. Впоследсвие обаче стана ясно, че предлаганите промени в държавните финанси са свързани единствено с антиинфлационните мерки на правителството. Те са за около 2.1 млрд. лв. и основната част от тях е за увеличение на пенсиите. Така касовият дефицит ще порасне номинално с още близо 330 млн. лв. и ще надхвърли 6.2 млрд. лв. Като съотношение спрямо БВП обаче остава 4.1%.

Според БСК е нужна реформа на пенсионната система, предшествана от анализ и на трите осигурителни стълба. Това беше и обещанието на управляващите партии. "Не можем да подкрепим подхода за безконтролното, непрекъснато увеличаване на размера на минималната пенсия, в нарушение на правилата и принципите на социалното осигуряване. По този начин, по административен път, а не при спазване на определени принципи, минималната пенсия нараства много повече от останалите пенсии в страната", посочват в своето становище от камарата. Според тях в направените предложения за увеличаване на пенсиите се нарушава основен принцип на солидарната пенсионна система: пенсията да е според приноса. По изчисления на АИКБ например, след като се направят преизчисленията на пенсиите, 53% от тези за стаж и възраст ще са минимални.

Асен Василев обясни, че помощите за бизнеса заради скъпата електроенергия ще бъдат осигурени през внесените в парламента промени в Закона за енергетиката.

Синдикатите настояват за по-високи заплати

Представителите на синдикатите пък поискаха увеличение на заплатите в администрацията. От думите на Василев стана ясно обаче, че той е против вдигане на възнагражденията в публичния сектор с еднакъв процент. Както и че в някои министерства, като това на отбраната и на вътрешните работи, се работи по оптимизация, която да позволи институциите да получат повече пари за възнаграждения от създадения още в началото на годината специален фонд, който да подкрепя реформите в администрацията. В него има над 300 млн. лв., но не стана ясно каква част от тях към кои институции и кога ще бъде насочена.