Финансовото министерство е отменило вчерашния аукцион за 200 млн. лв. ДЦК
Всички поръчки са отхвърлени заради скока на поисканата доходност до 5.8% за 3.5-годишни облигации
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Две седмици по-рано 200 млн. лв. от същата емисия за близо 3.5-годишни книжа беше пласирана за под 4.5% среднопретеглена доходност.
- Това е първият изцяло провален аукцион, който допълнително заостря темата към влошаващите се перспективи пред публичните финанси.
- Спредовете на българския дълг спрямо германските книжа с аналогичен матуритет се разшириха от под 1 процентен пункт през пролетта до над 3.5 пункта сега.
След няколко предизвикателни аукциона с рязко скачаща доходност служебното правителство реши да сложи граница на нивата, на които би теглило дълг. Финансовата министърка Росица Велкова е решила да отхвърли всички подадени в понеделник поръчки и така ефективно търгът за 200 млн. лв. облигации с падеж юли 2026 г. е отменен.
Това съобщи самата тя на изслушването й в парламента още преди данните за аукциона да бъдат официално оповестени от БНБ или от ръководеното от нея ведомство. А причината е рязкото покачване на поисканата от пазара доходност около 5.8%. Само две седмици по-рано 200 млн. лв. от същата емисия за близо 3.5-годишни книжа беше пласирана за под 4.5% среднопретеглена доходност, а в средата на септември нивото беше 3%.
На парламентарен фон
Поскъпващото и затруднено финансиране за България не е изненадващо, като последния месец държавата на няколко пъти не успя да набере в пълен обем търсените от нея средства заради слаб инвеститорски интерес и покачваща се доходност. Това обаче е първият изцяло провален аукцион, който допълнително заостря темата към влошаващите се перспективи пред публичните финанси. Само преди дни Велкова анонсира намерение да внесе проектобюджет за 2023 г. с над 11 млрд. лв. (или 6.6% от БВП) дефицит и прогноза за подобни завишени нива и в следващите години, с което дългът да се удвои до 75 млрд. лв. през 2025 г. Днес обаче тя обяви, че служебният кабинет няма да внася нов финансов план, а ще предложи настоящият да продължи да се ползва и в началото на следващата година, докато има избрано редовно правителство.
Обяснението на Велкова за проваления аукцион беше, че в момента пазарите са много волатилни, дълговете навсякъде поскъпват и дори на Германия е трудно да набере заеми в обемите, в които са й нужни. Тя отчете и че условията, които би могло да постигне редовно правителство, са по-добри от тези на служебно. Сложната пазарна обстановка е безспорна, но тя само частично може да обясни влошаването на условията за България. Спредовете на българския дълг спрямо германските книжа с аналогичен матуритет се разшириха от под 1 процентен пункт през пролетта, през 1.5 пункта през септември до над 3.5 пункта сега.
Остатъкът на годината
Неуспешният аукцион поставя въпроса и каква ще е стратегията в следващите месеци. Набраният от началото на годината нов дълг надхвърля 7 млрд. лв., като в близките седмици правителството би трябвало да получи и още 460 млн. евро допълнителен заем по програмата SURE от ЕК за покриване на стари плащания по мярката 60/40. Същевременно падежиращият през годината дълг е около 2.5 млрд. лв., а заложения дефицит е 6.2 млрд. лв., като според очакванията на Велкова реализираният ще е по-скоро около 5.8 млрд. лв. Освен това обаче ликвидно трябва да се предвидят и средства за авансово изплащане на субсидиите на земеделците (които по-късно се възстановяват от ЕК), както и за пенсии за януари 2023 г.
Така грубите сметки показват, че тегленето на още дълг изглежда без алтернатива, освен ако правителството не иска да изпили съвсем фискалния резерв. Такъв ход е технически възможен, но не особено далновиден, тъй като ако правителството изглежда притиснато, инвеститорите ще са още по-предпазливи и влошените показатели може да покачат още исканата от тях доходност. Все пак наличието на 13 млрд. лв. резерв към момента дава известна възможност да се дебне за прозорци с по-спокойни пазарни условия през ноември и декември, а винаги опция е да се прибегне и към по-краткосрочни ДЦК, където доходността и спредовете би трябвало да са по-свити.
1 коментар
Служебното правителство на Румен Радев и подчиненото му ново ръководство на #НАП, след 4 месечна пауза се опитват да ни пробутат уж “актуализиран” списък с #ДлъжнициНаНАП към 30.09.2022 г.
https://www.facebook.com/birdreporting/posts/10161038426946189
Номерът им обаче не минава.
100 фирми са добавени само и единствено през месец юни 2022, тоест от предишното ръководство на НАП. От данните се вижда, че през месеците юли, август и септември 2022 нови длъжници не са добавяни към списъците.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.