Само за три седмици доходността по 5-годишните ДЦК скочи с над 1.5 пункта до 5.65%

"За съжаление отново сме свидетели на слаб аукцион и стремително покачващи се доходности. Пазарът в момента е изключително несигурен, стресиран и фрагментиран. Доказателство за това е огромната разлика между минимална и максимална доходност - малко над 2%. Спредът спрямо евробондовете по външния ни дълг със сходен матуритет продължава да се покачва", коментира пред "Капитал" Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в "Делтасток".

Единствената добра новина на фона на затягащия се дългов пазар е, че с този аукцион служебното правителство се доближи с още една крачка до заветната цел да набере нужното си финансиране за 2022 г. След него набраните от началото на годината средства надхвърлят 7 млрд. лв., като в близките седмици правителството би трябвало да получи и още 460 млн. евро допълнителен заем по програмата SURE от ЕК за покриване на стари плащания по мярката 60/40. Дори и така сумата все още не е достатъчна да покрие падежиращия през годината дълг (около 2.5 млрд. лв.) плюс заложения дефицит (6.2 млрд. лв.), който обаче би могъл и финално да е по-малък.

Силен пазарен сигнал

Резултатът от този и предходните няколко аукциона може да се приеме като ясно послание от инвеститорите към политиците. Покачващите се доходности са факт навсякъде по света, но в българския случай това се случва доста по-стремглаво. При предишния аукцион за същите ДЦК преди три седмици (26 септември) постигнатата доходност беше 4.13%, а спредът спрямо петгодишните германски облигации 223 базисни пункта. Сега той се разтваря до 370 базисни пункта, което е ясен индикатор, че българският дълг се възприема за все по-рисков.

Това, от една страна, не е изненадващо предвид политическата нестабилност в страната и неясната перспектива дали ще има правителство. От друга страна, може да се приеме и за оценка на инвеститорите на водената фискална политика от държавата, която с последната ревизия на бюджета през юни раздаде щедро още компенсации и данъчни отстъпки. Дори и тези, които по замисъл са временни, трудно могат да се отменят, а повишените пенсии и доходи хронично раздуват дефицита. Така служебният финансов министър Росица Велкова вече очерта мрачна картина от над 10 млрд. лв. дефицит за 2023 г. дори само при запазване на действащите политики.

Междувременно втората политическа сила "Продължаваме промяната" очертава като свои приоритети "увеличаване на минималната работна заплата на 50% от средната - на 860 лв., и увеличаване на пенсиите с 20%, за да изпреварват инфлацията". Все пак тя заявява, че иска да постигне това без увеличение на данъците и при ограничаване на бюджетния дефицит до 3%, което не е много ясно как може да се случи.

"Последните два аукциона са ясен знак за политиците и техните планове за все по-големи разходи и респективно раздути бюджетни дефицити", каза Мартин Търпанов, който предупреди, че в краткосрочен план перспективите за финансиране изглеждат все по-мрачни.

По-скъпо и по-малко

Ако в предходните години бюджетните дефицити бяха практически безплатни за правителството, сега вече то ще трябва да си предвиди и съществени лихвени разходи. При хипотеза, че настоящите високи доходности над 5% се запазят, това ще се превежда в 50 млн. лв. годишен разход за всеки 1 млрд. лв. изтеглен нов дълг. Така примерно дори консервативно запазване през 2023 г. на заложения номинален дефицит от тази година (6 млрд. лв.) би струвало 300 млн. лв., за които също трябва да се предвиди финансиране.

Друг проблем е, че рязко покачващата се доходност и съответно спад на цените на облигациите значи и по-малки текущи постъпления за държавата. Например конкретната петгодишна емисия 3.2% годишен купон, като по-високата доходност идва, тъй като на аукциона в понеделник е продадена на по-ниска цена, 89% от номинала. Това означава, че в момента инвеститорите плащат не въпросните 180 млн. лв., а малко над 160 млн. лв.

Още един будещ тревога момент е, че въпреки внушителният скок на доходността не се събужда по-съществен инвеститорски интерес. По данни на МФ най-голямо количество са закупили банките с 59.1 %, като за разлика от търговете предходните седмици има известна активизация на застрахователни дружества (30.7%) и пенсионни фондове (9.4%). На предходния аукцион от същата емисия покритието пак беше минимално, а имаше и такъв за книжата с падеж 2026 г., където поръчките бяха под търсеното количество.

Засега пазарните анализатори продължават да отдават слабото търсене не на липса на ликвидност, а на предпазливост заради рисковете и във вътрешен, и в международен план. За следващата седмица МФ планира да опита да набере още 200 млн. лв. от емисията с падеж 2026 г.., която последно на 10 октомври беше пласирана при малко под 4.5% доходност.