Румъния въведе черен списък за некачествени строители, в България в този списък има 1 компания

Подобен механизъм има смисъл, когато възложителите искат да получат качество в срок и налагат контрол. Тук това е под въпрос

Улица "Граф Игнатиев" е един от ярките примери за лошо изпълнение на обществена поръчка - и особено видим, тъй като е в центъра на София

Мила Чернева

Улица "Граф Игнатиев" е един от ярките примери за лошо изпълнение на обществена поръчка - и особено видим, тъй като е в центъра на София © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

България, уви, е пълна с ремонти, които оставят лоши спомени. Столичани все още споменават ремонта на улица "Граф Игнатиев" с тъга и разочарование. Изграждането на магистрала "Тракия" и вълните по нея също оставиха горчив спомен у пътуващите към или от Бургас. Очевиден проблем с качеството на строителните дейности има, а решения не изглежда да се търсят или прилагат.

Съседна Румъния обаче реши да подходи по-категорично към задачата. От миналото лято насам там е в сила "черен списък" за изпълнители на обществени поръчки. В списъка влизат фирми, които имат лоша история при работата си с държавни пари и съответно получават тригодишна забрана да се състезават в търгове.

Идеята е интересна, защото в София от години се твърди, че няма смисъл от такъв списък, а освен това би бил неправомерен. Мярката обаче е заложена в европейското законодателство.

В България оказва се, вече също има такъв списък, но той е само информативен, в него има една фирма, и то включена миналата година.

Румънският пример

През лятото на 2022 г. румънските власти промениха закона за обществените поръчки, за да санкционират компании, които не си изпълняват коректно договорите по обществени поръчки. Възложителите принципно могат да санкционират изпълнителите при закъснение или проблеми по вина на компаниите, се обяснява в румънския юридически сайт Juridice. При натрупване на три "негативни сертификата", т.е. три такива санкции, фирмите нямат право да се явяват на търгове за срок от три години, като имат право да обжалват забраната пред съда.

Румънскaта държавна институция за транспортна инфраструктура CNAIR (нещо като българската пътна агенция и "Железопътна инфраструктура" в едно) приложи тази схема с италианска фирма малко преди Нова година. Възложителят прекрати договора си с Tirrena Scavi за обход на гара Тимишоара-юг заради закъснения, както и за скоростния път Крайова - Питещ и околовръстното на Букурещ. Сроковете са тези проекти са били през 2021 и 2022 г., но са завършени само частично.

В текста в Juridice се споменават някои от най-важните инфраструктурни компании, които изпълняват румънски поръчки и са в риск от негативни сертификати, една от които е българската "Хидрострой", собственост на Велико Желев. "Капитал" изпрати въпроси до CNAIR, но не получи отговори до редакционното приключване на текста.

"Съставянето на черни списъци на недобросъвестни изпълнители е тема, която се "притопля" регулярно в Европа, но този инструмент така и не успя да придобие популярност сред държавите членки. Идеята е заимствана от работата на "Прозрачност без граници" в държави като Индия, Бразилия, Сингапур, Виетнам, където поради ширещата се прекомерна корупция този начин на изобличаване на изпълнители даваше някакъв резултат в годините 2010-2015 (ориентировъчно)", обяснява адв. д-р Ирена Георгиева от PPG Lawyers, експерт в сферата на обществените поръчки.

Едни от мотивите против, които преди време даваше тогавашният министър на еврофондовете Томислав Дончев, бяха възможността дадена компания просто да мине в несъстоятелност, да се пререгистрира и да участва наново, както и поставянето на пречки, което би противоречало на еврозаконодателството.

Какво пише в закона

Румънският закон е базиран на член 57 от европейската директива по обществени поръчки. "Директива 2014/24 даде възможността в ЕС такива черни списъци да се създават и извън темата за корупцията - неизпълнение, лошо изпълнение, немарливост и изобщо поведение на изпълнителя, което е довело до прекратяване на договора по поръчката, могат (теоретично) да се използват за поставянето на изпълнители в подобни списъци", казва адв. Ирена Георгиева.

Тя посочва, че в България Законът за обществени поръчки дава възможност за такъв списък, но той има само информативен характер. "В този списък се включват както лица, които съгласно чл. 54 имат основания за изключване от процедури (с влязло сила съдебно/арбитражно решение), така и такива, [за които е] "доказано, че е виновен за неизпълнение на договор за обществена поръчка или на договор за концесия за строителство или за услуга, довело до разваляне или предсрочното му прекратяване, изплащане на обезщетения или други подобни санкции, с изключение на случаите, когато неизпълнението засяга по-малко от 50 на сто от стойността или обема на договора", цитира тя.

В момента в българския списък, който се намира на сайта на Агенцията за обществени поръчки, има една фирма - "Евроинженеринг", която е изпълнявала ремонт на двигател на дизелов локомотив за ТЕЦ "Марица-изток 2" за 66 хил. лв.

"Междинен контрол, строго определени срокове, санкционен режим и неустойки при неизпълнение, както и непозволяване да се заобикалят ограничените възможности за промяна на договора са по-успешни механизми за справяне с тези проблеми, както и още един липсващ контрол - по целесъобразност"

адв. д-р Ирена Георгиева

Експерт по обществени поръчки

На ниво ЕС също има подобна база данни - от 2016 г. това е актуализираната Система за ранно откриване и изключване, но както адв. Георгиева подчертава, активността е много ниска там и в момента има едва четири записа.

Има ли смисъл

Адвокат Георгиева посочва, че истински ефект от черния списък не е ясно дали ще има за инфраструктурните проекти в Румъния: "Всеки възложител е длъжен да даде възможност потенциалният изпълнител да докаже надеждност, въпреки че е в черния списък, и едва тогава да прецени дали да го отстрани от процедурата. В случай че възложителят прецени, че мерките са достатъчни, за да гарантират изпълнението на конкретния договор за възлагане на обществена поръчка, той може да не отстрани такъв изпълнител от участие в обществената поръчка, дори и ако той е вписван в списъка."

Според Ирена Георгиева нещо друго прави приятно впечатление в промените: задължителния и засилен междинен контрол от страна на възложителя - на всеки 90 дни, и вписването на статус по проекта.

Черният списък сам по себе си би бил полезен, за да се посочват компании, които не изпълняват проектите си според изискванията, но това би имало смисъл само ако възложителите търсят качество и коректност. Повечето от българските възложители не изглежда да търсят това.

Компании като "Джи Пи груп" например попаднаха в публичното пространство със скандали, най- вече около ремонта на столичната улица "Граф Игнатиев". Малко след това прокуратурата повдигна обвинение на съдружник в компанията (като никога не съобщи какво се случва с него). Около тези събития "Биволъ" публикува разследване как консултантски фирми, близки до компанията, помагат при създаването, а после и оценяването на проекти, които се печелят от компанията. Бившият премиер Бойко Борисов заяви, че ще извади "Джи Пи" от проекти с европейско и държавно финансиране, но малко след това компанията сключи договора за изграждане на тунел "Железница" на магистрала "Струма" за 250 млн. лв. Тунелът трябваше да е готов през 2022 г., но вместо това чак в края на януари тази година беше подписан акт 15.

Често се случва и редица проекти да се забавят сериозно, но възложителите приемат аргументите на изпълнителите или измислят нови.

Такъв чудесен пример е "Арена Бургас", спортната зала в черноморския град, която започна да се строи през 2014 г., трябваше да бъде завършена през 2020 г., после през 2021 г., но към настоящия момент проектът още не е достигнал своя край. Освен това през годините поскъпна с над 20 млн. лв. Забавяне има и в проекти за магистрали - например близо 13-километровият лот между Благоевград и Крупник, който се строи от обединение на "Грома холд", бе започнат през 2015 г. и трябваше да е готов през 2019 г. изцяло, но досега само част е пусната за движение.