Преработващата промишленост спада за първи път от две години

Най-големият спад е в енергетиката

Най-голям спад от близо 40% в сравнение с миналия март НСИ регистрира в енергетиката. Страната имаше предимство и като водещ производител и износител на електроенергия в региона, но тази година започва да губи позиции и за първите четири месеца е отчетен спад от почти 20% в производството на ток - най-вече заради въглищните ТЕЦ. Причините за това са няколко, но най-вече общото понижение на борсовите цени на тока. Докато през миналата година те бяха средно над 400 лв./мВтч, а през лятото достигнаха до рекордните 800 лв./мВтч. Това даде възможност на въглищните централи да станат конкурентни на пазара и да заместят газовите мощности, които буквално спряха да работят заради високата цена на природния газ.

Като основен производител на ток от въглища и без нито една газова централа България стана мегаизносител на енергия в региона и именно това, а не вътрешното потребление, доведе до ръста в производството. Още от края на 2022 г. обаче трендът се обръща и това става особено видимо в началото на 2023, когато борсовите цени на електроенергията се върнаха до около 200 лв./мВтч и енергията от въглища отново стана неконкурентна (средната й цена е над 300 лв./мВтч). Данните на Електроенергийния системен оператор показват, че има 66% спад в износа на енергия от началото на годината до 7 май спрямо същия период на 2022.

Спад има и при производството и износа на дизелово гориво. Макар да няма актуални публични данни, предположението е, че износът на дизел за Украйна е намалял значително. Това косвено се потвърждава и от резкия спад на крайните цени на горивото през последните месеци, което сега е дори по-евтино от бензина - нещо, което не се беше случвало от години.

Постепенно забавяне

Производството все повече отслабва от началото на годината, показват още данните. Това не е изненада предвид вече високата база за сравнение от 2022 г., когато в някои от месеците българската индустрия се нареждаше на първо място по ръст в ЕС. Подемът беше движен от възстановяването на икономическата активност в България и нейните търговски партньори след спада по време на пандемията, но логично тази инерция вече се изчерпва. Спадът е в синхрон със слабия растеж на повечето европейски икономики, където българските производители реализират голяма част от продукцията си. А прогнозите за българската икономика също са за малък ръст на БВП тази година - между 1 и 2%.

Активността остава силна в отделни сектори, като водещо по ръст през март е производството на превозни средства, различни от автомобили. Вероятно нагоре все още дърпат и военнопромишлените предприятия предвид ръста от над 43% на годишна база в категорията "метални изделия, различни от машини", макар че в нея влизат и други подгрупи. Активността там рязко скочи през април миналата година, малко след началото на войната в Украйна, и оттогава почти не спира да расте с двуцифрени темпове.

Добивната промишленост също се движи надолу през последните месеци, като изключение е само добивът на метали - той се увеличава с близо 20%. Март носи първи спад в преработващата промишленост за последните две години. В сравнение с преди година най-много отслабва производството на текстил (без облекло), както и на дървен материал и мебели - с по 24-25%. Двуцифрени спадове има още в производствата на храни, химични продукти, пластмаса, метали и др.

В Германия, която е най-големият пазар за износ на българска продукция, промишленото производство през март отчете по-голям от прогнозирания спад и отново събуди страхове от рецесия. За резултата е допринесло слабо представяне на автомобилния сектор, съобщава Reuters. Водещата европейска икономика отчете нулев растеж през първото тримесечие.