Икономика

Слаб растеж и висока инфлация: прогнозата на ЕК за българската икономика

Заплатите растат по-бързо от ценовия индекс, но потреблението и износът се забавят, а това ще ограничи растежа тази година

Инфлацията се понижава, но по-бавно от очакваното

Васил Минков

Инфлацията се понижава, но по-бавно от очакваното © Надежда Чипева

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

1.5% ръст на българския БВП тази година и 2.4% следващата прогнозира Брюксел в новата си макропрогноза.
Това е рязко забавяне и един от най-слабите резултати за последното десетилетие.
Инфлацията ще продължи да се понижава, но е по-упорита от очакваното.

Българската икономика ще нарасне с едва 1.5% тази година на фона на забавяне на потреблението и износа. На това залага новата пролетна макроикономическа прогноза на Европейската комисия, в която ръстът на БВП е ревизиран леко нагоре с 0.1 пункта. Въпреки тази минимална корекция 2023 г. се очертава да е една от най-слабите за българската икономика за последното десетилетие. На този фон очакванията за инфлацията за пореден път са повишени.

Скромният растеж ще представлява рязко забавяне в сравнение с темповете от 3.4% и 7.6% през предходните две години и е най-слабият от 2014 г., като изключим спада през 2020 г. заради ковид. Докато следпандемичният възстановителен бум вече затихва, все повече се засилват негативните ефекти от високата инфлация и покачващите се лихви. След като отчете минимален ръст през първото тримесечие, икономиката на практика ще стагнира, прогнозира Брюксел. Перспективите са за засилване до 2.4% догодина.

Всичко се забавя

След висок ръст на износа през миналата година, подкрепен от повече и по-скъпи продажби на енергийни продукти, темповете се очаква отчетливо да се забавят. За това ще допринесат както отслабващото външно търсене, така и други фактори като забраната за износ на руски петролни продукти и планирани профилактики в производствени предприятия в стоманената индустрия и енергетиката. Износът вече да започна отслабва през първото тримесечие, показаха данните на националната статистика.

Според анализа България е единствената страна в ЕС, където заплатите са се повишили по-бързо от потребителските цени миналата година, т.е. доходите в реално изражение са били на плюс. Тази динамика се очаква да продължи и през 2023 г. Въпреки това потреблението също ще отслабва, прогнозира комисията.

Въпреки че пазарът на труда е стегнат, към 2024 г. България ще остане една от трите страни в ЕС, където броят на заетите все още няма да се е възстановил до нивото отпреди пандемията, наред с Латвия и Румъния.

Влошаване на външното търсене, по-рязко пренасяне на високите лихви у нас и негативно развитие в имотния сектор са основните рискове икономиката да се представи по-зле.

Инфлацията се понижава по-трудно от очакваното

ЕК очаква годишната инфлация в България, измерена по европейската методология, да се забави от 13% миналата година до 9.4% тази благодарение на спад на цените на енергията. Цените на храните обаче ще продължат да се покачват, предупреждава ЕК, а инфлацията при услугите също ще се ускорява.

Така покачването на разходите за живот се оказва по-траен проблем, отколкото повечето институции смятаха. Комисията отново ревизира нагоре прогнозата си за инфлацията, този път с 1.6 пункта. Дори догодина се очаква тя да остане над два пъти по-висока от считаните за нормални 2%.

Въпреки заложения рекорден дефицит от 6.4% в проектобюджета на служебното правителство Брюксел прогнозира, че той ще достигне 4.8% от БВП тази година, като оттеглянето на ковид мерките и компенсациите за високите цени на тока могат ще помогнат за неговото свиване. По-високи постъпления от данъци върху доходите и ДДС също ще подкрепят приходите.

ЕС расте слабо, но поне избягва рецесия

Европейската икономика засега се справя по-добре от очакваното и страховете от рецесия, която допреди няколко месеца се смяташе за неизбежна, постепенно отшумяват. "Икономиката на ЕС се справя забележително добре с приспособяването към шоковете, предизвикани от пандемията и агресията на Русия срещу Украйна", посочва докладът. Прогнозата за ЕС е ревизирана леко нагоре до 1% ръст, което обаче също би било сравнително слаб напредък. БВП на страните от еврозоната се очаква да нарасне с 1.1% и 1.6% тази и следващата година.

Въпреки че ще избегнат рецесия, водещите европейски икономики - Германия и Франция - се очаква да постигнат съвсем скромен растеж тази година - съответно 0.2% и 0.7%. Единствените страни, за които се прогнозира спад, са Швеция и Естония.