Coface: Европейската икономика ще расте по-бавно през 2023 г., българската - с 1.5%

Фалитите и в страната, и в Централна и Източна Европа се увеличават, отчитат застрахователите на кредитен риск

Забавянето на икономиките в Централна и Източна Европа ще е най-същественото в глобален мащаб, посочи главният икономист на Coface за региона Грегорж Шилевич

Мария Иванова

Забавянето на икономиките в Централна и Източна Европа ще е най-същественото в глобален мащаб, посочи главният икономист на Coface за региона Грегорж Шилевич © Coface

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Растежът на икономиката в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) ще се забави до почти символичните 0.8% през 2023 г. на фона на 4% през 2022 г. В България очакванията са за 1.5% ръст на БВП, докато страни като Чехия и Унгария например ще изпаднат в рецесия. Един от главните рискове за целия регион остава високата инфлация. Такава прогноза очерта Грегорж Шилевич, главен икономист на международната група за управление и застраховане на кредитен риск Coface за Централна и Източна Европа, в рамките на организираната от "Кофас България" годишна конференция "Стабилност в турбулентни времена".

По-слаб растеж

Според изчисленията на анализаторите забавянето в ЦИЕ ще е най-същественото в глобален мащаб. Икономиките от Западна Европа също ще са сред най-засегнатите от влошаващата се среда, като прогнозите на групата са за свиване в темповете на растеж до едва 0.4% през настоящата година, спрямо 2.5% за изминалата. Общо за света икономистите на Coface залагат доста по-слаб в сравнение с нивата от предпандемичните години растеж от 1.9% през 2023 г., при 3% за 2022 г. Основен принос ще има Китай, чиято икономика получава тласък от прекратяването на политиката за "нулев ковид".

Ситуацията на енергийния пазар остава от съществено значение, като добрата новина е, че след рекордно високите цени на енергийните суровини през миналата година, сега равнищата се стабилизират. Така приносът им към инфлацията вече не е чак толкова огромен, макар че като цяло цените остават по-високи в сравнение с втората половина на изминалото десетилетие, отбеляза Шилевич. Същевременно, над предпандемичните си нива остават цените и на останалите суровини извън енергийните - индустриални метали и селскостопански стоки, чиито цени също отбелязаха пикови стойности след началото на войната в Украйна.

Анализът на инфлационните процеси в страните от ЦИЕ също отразява тази динамика. След като през първото тримесечие на 2023 потребителските цени достигнаха най-високите си стойности от процеса на прехода в началото на 90-те години на 20 век, икономистите на Coface вече наблюдават пречупване на тенденцията. Темповете на ръст на инфлацията се забавят, но това все още не е дефлация, отбелязва Шилевич. Притеснителното по думите му е това, че базисната инфлация, която изключва по-волатилните цени на енергията и храните, остава висока в целия регион - конкретно за България тя е близо 11% към март.

Високата базисна инфлация в ЦИЕ буди притеснения

Облаци над корпоративния сектор

На този фон несъстоятелностите в Централна и Източна Европа, които в някои от страните от региона вече са над равнищата си отпреди пандемията, ще продължат да растат. В България например през 2022 г. общо 532 компании са изпаднали в несъстоятелност, спрямо 516 за миналата година, или ръст от 3.1%, очерта управителят на "Кофас България" Пламен Димитров.

Общо за региона увеличението е с доста по-внушителните на пръв поглед 39.3%, но зад това число стоят и съществени промени в правните рамки на някои от страните, обясни мениджърът. В номинални стойности броят на дружествата от ЦИЕ, които са обявили несъстоятелност през 2022 г., е 36 090 - спрямо 25 917 през 2022 г.

Като най-рискови сектори в региона Димитров очерта леката промишленост, в частност текстилната, транспорта и строителството. На обратния полюс - с най-нисък риск, са фармацията и информационните технологии.

В края на април друг от водещите световни застрахователи на кредитен риск Allianz Tradе (преди Euler Hermes) също прогнозира увеличение на фалитите по света през тази и следващата година. В глобален план прогнозите са несъстоятелностите да нараснат с 21% през 2023 г. и с още 4% през 2024 г. Конкретно за България очакванията за по 5% ръст и през двете години, като най-засегнати са търговци на горива и локални бензиностанции, както и транспортни компании, отчитат от Allianz Tradе.

От компанията обръщат внимание и на друга притеснителна тенденция - удължаването на сроковете за разплащанията между фирмите по света. Според наблюденията им през 2022 г. средният период между реализирането на търговска сделка и получаването на плащането по нея се е увеличил с 5 дни до 59 дни, което е най-дългият период от кризата през 2008 г., а близо една шеста (17%) от фирмите по света получават парите си след повече от 90 дни. Най-големи са забавянията в секторите машиностроене, производство на транспортна техника и оборудване, строителство и електроника.

"Тези процеси превръщат компаниите неволно в кредитиращи институции, което увеличава значително риска от ликвидност. В момента според изчисленията на нашите експерти на глобално ниво "пропастта" в ликвидността между фирмите достига 30 трилиона щатски долара", обяснява управителят на Allianz Tradе за България Камелия Попова.