Еврозоната избегна рецесия след символичен ръст през първото тримесечие

Износът рязко е нараснал и е увеличил търговския излишък

По-добрият нетен търговски резултат през първото тримесечие се дължи главно на по-големия износ на машини, превозни средства и химикали и на спада във вноса на енергия.

Кирил Кирчев

По-добрият нетен търговски резултат през първото тримесечие се дължи главно на по-големия износ на машини, превозни средства и химикали и на спада във вноса на енергия. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Икономиката на еврозоната избегна рецесия, след като отчете минимален растеж от 0.1% през първото тримесечие на годината спрямо последното на миналата. Заетостта се е повишила, а износът рязко е нараснал и е увеличил търговския излишък на валутния съюз. Евростат потвърди по-ранната си оценка, че брутният вътрешен продукт (БВП) в 20-те държави, споделящи еврото, е нараснал с 1.3% на годишна база. Заетостта се е покачила с 0.6% на тримесечна база и 1.7% на годишна.

Българската икономика следва европейската и започва да забавя темпа си на растеж. През първите три месеца на годината БВП се увеличава с 2% на годишна и с 0.4% на тримесечна база, показват експресните данни на НСИ.

Данните за БВП за еврозоната съвпадат с предварителните оценки, публикувани в края на април, и с прогнозите на икономистите, анкетирани от The Wall Street Journal. По-рано някои икономисти заявиха, че БВП за първото тримесечие може да бъде ревизиран в посока надолу, след като промишленото производство се сви повече от очакваното - с 4.1% на месечна база през март. Данните за промишлеността също показват забавяне на индустриалния сектор, подложен на натиск от намаляващото търсене.

Въпреки това в понеделник Европейската комисия (ЕК) повиши прогнозите си за растежа на БВП на еврозоната. Сега Брюксел предвижда икономическият растеж във валутния съюз през 2023 г. да бъде 1.1%, в сравнение с 0.9 %, предвидени през февруари.

Икономиката се оказа устойчива на фона на продължаващата война на Русия в Украйна, по-ниските цени на енергията, облекчаването на ограниченията в предлагането и силния пазар на труда, а водещите показатели предполагат продължаване на растежа през второто тримесечие на 2023 г., заявиха от ЕК.

Европейската икономика обаче изостава спрямо останалите водещи световни икономики - на годишна база американският БВП се разшири с 1.6% през първото тримесечие, а китайката икономика нарасна с 4.5%.

Най-голямата икономика в ЕС - германската, на практика е в застой през първото тримесечие след спад от половин процент през предходното. Показателят за икономическите нагласи в Германия ZEW не оправда пазарните очаквания и във вторник се понижи до -10.7, което е най-ниското му ниво от декември 2022 г. насам. Според доставчика на данни ZEW "експертите на финансовите пазари очакват влошаване на и без това неблагоприятната икономическа ситуация през следващите шест месеца. В резултат на това германската икономика може да изпадне в рецесия, макар и лека. Спадът на индикатора за нагласите се дължи отчасти на очакванията за по-нататъшно повишаване на лихвените проценти от страна на ЕЦБ".

Франция, Италия и Испания леко надскачат прогнозите и регистрират по-силен растеж.

По-висока заетост и износ

Макар че все още няма по-подробна разбивка на повишението на БВП, некоригираните данни за търговията през първото тримесечие показаха скок на износа с 8.5% спрямо същия период на 2022 г. при непроменен внос, което е знак, че нетната търговия е допринесла за растежа. През март некоригираното търговско салдо на еврозоната се повиши до излишък от 25.6 млрд. евро спрямо дефицит от 20 млрд. евро през първите три месеца на 2022 г. Коригираният със сезонните колебания търговски излишък през март възлиза на 17 млрд. евро, което е увеличение от дефицит от 200 млн. евро през предходния месец.

По-добрият нетен търговски резултат през първото тримесечие се дължи главно на по-големия износ на машини, превозни средства и химикали и на спада във вноса на енергия, отбелязва Reuters.

Вносът от Русия, доскоро ключов доставчик на петрол и газ за ЕС, е със 72.1% по-нисък през периода януари-март в сравнение с година по-рано, тъй като ЕС спря да купува по-голямата част от енергията си от Москва след руската инвазия в Украйна в края на февруари 2022 г.

Също така търговският дефицит на ЕС с Китай, вторият по големина търговски партньор на блока след САЩ, намаля през първото тримесечие до 74.7 млрд. евро от 92 млрд. евро през същия период на 2022 г., тъй като ЕС се стреми да намали зависимостта си от Пекин.