Трендовете в икономиката, които ще имат ефект и през 2024 г.

Четирима водещи български икономисти посочват най-важните тенденции от 2023 г.

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ще има ли траен спад на цените, има ли имотен балон и малко ли са инвестициите в икономиката, защо в България предприемаческата инициатива е слаба? Това са част от въпросите, на които се опитват да дадат отговор в кратките си анализи икономисти и финансисти, които традиционно поканихме да покажат графично какъв проблем или тенденция следят.

Друга тема е свързана със стремежа на ЕС за по-независимо и зелено производство на енергия и как България ще се справи с тези нови изисквания.

С уговорката, че икономическите прогнози се променят бързо, риск за България, а и за икономиките от региона е очакваната слаба икономическа активност в Германия през следващата година. Причината е, че тя е основен търговски партньор за страните от Централна и Източна Европа.

Поевтиняване на енергията и другите суровини

Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика

Да припомним някои от големите въпроси на последните две години. Единият - който получи в общи линии отговор още през зимата на 2022/2023 г. - беше дали Европа ще може да намери заместител на руския газ на поне приемливи цени. Оказа се, че може - и през този месец цените на борсата са повече от два пъти по-ниски от есента на 2021 г. , и петкратно по-ниски от рекордите в първите месеци от началото на войната. Другият беше дали големите централни банки имат "изход" от състоянието на нулеви лихви и количествени улеснения. И Федералният резерв, и Европейската централна банка показаха, че имат - през 2023 г. покачванията на лихвите продължиха, а вече виждаме и свиване на балансите им; през последните три месеца след продължаващия спад на темпа на инфлация реалните лихви са вече положителни.

А графиката тук отговаря и на третия важен въпрос на 2023 г. - ще продължат ли цените на енергоносителите и останалите ключови ресурси да бъдат движещ фактор за висока инфлация. След дълъг период на много ниски цени, последван от дъното на стопанската активност в началото на пандемията, енергията, храните, металите и почти всички останали суровини започнаха да поскъпват осезаемо. После Русия започна война срещу Украйна и това допълнително утежни ситуацията, особено за пазара на природен газ и тясно свързания с него пазар на електричество в Европа.

Данните на Международния валутен фонд показват, че този цикъл на поскъпване е приключил. След пика - който за повечето суровини е август 2022 г. - виждаме практически успоредно спадане в цените. Значителна част от индексите са под нивата отпреди 24 месеца (т.е. ноември 2021 г.). Към ноември 2023 г. общият индекс на суровините е с 10% надолу, индексът на енергоносителите е с 19% надолу, индексът на неенергийните ресурси е на същата стойност. Ключови стоки отчитат дори по-сериозен спад - въглищата с 23%, медта и алуминият с 16%, цинкът с 23%, зърнените храни като цяло с 21%, пшеницата с 32%, а така често коментираното в България слънчогледово олио с 34%. Петролът "Брент" отчита леко поскъпване с 2%. В Европа както електрическата енергия, така и природният газ са по-евтини от есента на 2021 г.

Графиката показва обаче и друго - че независимо от тенденцията в последните месеци ценовото равнище е чувствително над средната стойност за 2019 г. (последната "нормална" година преди ковид-19). Общият индекс е с 40% по-висок, при енергията поскъпването е с близо 47%, при металите - с 39%, при храните - с близо 34%. Ефектът от дългия период на изключително мека парична политика, разрушаването на част от стопанските връзки през пандемията и "изсипването" на трилиони бюджетни стимули за възстановяване на икономиките е безспорен.

Трябва да отбележим обаче и тенденцията стойността на много от енергоносителите и суровините да се определя на финансовите пазари - а когато дадена стока се превръща в инвестиционен актив, цената често се определя от очаквания на инвеститори и в по-малка степен от фундаменталните икономически фактори. Впрочем, ако направим сравнение с пазара отпреди десет години (т.е. средното за 2013 г.) ще видим, че общият индекс е с 2% по-нисък, т.е. следените от системата на МВФ суровини средно са поевтинели, при енергията имаме спад 16%, при индустриалните суровини има ръст 7%, при металите 10%, но за сметка на това зърнените храни са с 15% по-евтини. Като цяло смесена картина, но далеч не оправдаваща твърденията, че цените на енергията и другите ресурси неминуемо и задължително вървят само нагоре в средносрочен план.

Чужди инвестиции: индустрията изпревари недвижимите имоти

Георги Ангелов, старши икономист, институт "Отворено общество"

Традиционно през последните 15 години секторът с най-много чужди инвестиции в България е "Операции с недвижими имоти", при това с голяма разлика. Например преди десетилетие чуждите инвестиции в недвижими имоти бяха с 50% повече, отколкото в преработващата промишленост. Това се промени в средата на 2023 г. Според данните на БНБ към юни 2023 г. сектор недвижими имоти беше детрониран от първото място по чужди инвестиции. На първо място излезе сектор "Преработваща промишленост" с размер на чуждестранните инвестиции 11.7 млрд. евро, следван от сектор "Недвижими имоти" с 11.5 млрд. евро. Нещо повече, за последното десетилетие индустрията и финансите привличат най-много чуждестранни инвестиции.

Промяната в структурата на чуждестранните инвестиции и водачеството на индустрията е важна тенденция, която увеличава потенциала за бъдещ растеж. Секторите на недвижимите имоти и услугите, обслужващи вътрешния пазар, имат ограничен капацитет за растеж и инвестиции - тъй като местният пазар е ограничен. Грубо казано, ако в една страна има три големи телекома, не може да се очаква да дойдат още три. При експортната индустрия обаче няма такива ограничения, тъй като световният пазар е неограничен. Наличието на 3 завода в България не пречи да се построят още 3 или дори 30. Но неизбежно индустриалните инвеститори ще се стремят към повишена производителност заради повишената конкуренция на пазара на труда.

Общият пазар размива ролята на въглищата в електроенергийния микс

Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт

Производството на електрическа енергия от лигнитни въглища намалява трайно, като от лятото на 2021 г. до есента на 2022 г. тази тенденция се прекъсва в резултат на различни проблеми с доставките на природен газ. Това не е нещо ново, а крайният ефект от енергийната политика на ЕС - засилване на ролята на пазара на въглеродни квоти, интегрирането на електроенергийните пазари и обединяването им в общ европейски пазар, увеличаване на капацитета за междусистемна свързаност, нови инвестиции в генериращи мощности (основно ВЕИ), децентрализирано производство и др. Колкото по-силно си затваряме очите за това развитие, толкова по-дълго централите ще работят постарому, ще трупат загуби, а новите решения, които да отговорят на този проблем, ще се отлагат във времето.

Въпреки че ролята на въглищата намалява, тя все още не е изчезнала и се усеща най-силно през есенно-зимния период, когато производството от ВЕИ е по-ниско, а потреблението на електрическа енергия е по-високо заради отоплителния сезон. Значението им обаче ще продължи да намалява в резултат на присъединяване на нови мощности - ВЕИ, ТЕЦ на газ, АЕЦ и др., развитието и присъединяването на системи за съхранение, използване на алтернативни горива, например отпадъци, продължаващото увеличение на капацитета за междусистемна свързаност, енергийни спестявания и др. Всичко това обаче изисква технологично време, а това означава, че в средносрочен план, в по-малка или по-голяма степен, ТЕЦ на въглища остават незаменими.

Намаляващото производство и силно изразеният сезонен характер на работата им обаче означава, че ще са необходими промени не само в размера на инсталираните мощности, но и в бизнес модела, по който работят. При наличието на по-евтина енергия в периода от април до октомври, включително от внос, тези централи ще продължат да имат все по-сериозни финансови проблеми, а това означава, че ще са необходими нови пазарни продукти, които да гарантират работата им. Използването им в микса за регулирания пазар не само е грешно, но е и мярка от миналото. Необходими са нови решения, които да отговорят на новите предизвикателства и колкото повече се отлагат, толкова по-трудни и по-скъпи ще стават.

България има проблем с предприемачеството

Пламен Ненов, доцент по икономика в BI Norwegian Business School и изследовател в Норвежката централна банка

Реших да актуализирам графиката от мой предходен анализ за "Капитал", посветен на кризата на предприемачеството в България, за да проследим развитието на този проблем в последните години. Графиката по-долу показва съотношението (в %) на годишния брой нови фирми в България с поне един служител спрямо броя им през 2006 г. Нововъзникващите фирми са разделени на две групи - с 1 до 4 служители или с 5 и повече служители. За съжаление новият поглед на данните след 2018 г. показва продължаващи проблеми с предприемачеството в България. Особено отчетлив е спадът в нововъзникващи микрофирми с 1 до 4 служители през 2019 г. Този спад предшества ковид пандемията и говори за сериозни структурни проблеми в процеса на създаване на нови фирми в България.

Какви са тези структурни проблеми? Моята изследователска работа по темата за предприемачеството сочи, че намаляващият брой нововъзникващи фирми в България най-вероятно се дължи на взаимодействието между два фактора: нуждата от финансиране, конкретно - дялов капитал, при новите предприемачи и техните възприятия за общата икономическа перспектива, включително инвестиционния риск. Тези фактори обуславят необходимостта от комбинация от икономически политики, които, от една страна, дават достъп до капиталово финансиране, а от друга, намаляват рисковете, като увеличават предвидимостта в икономиката.

Икономиките от Източна Европа - все още зависими от Германия

S&P Global Ratings

Ако отслабването на икономическите показатели в еврозоната, и по-специално в Германия, се задълбочи и продължи по-дълго от очакваното, средносрочните перспективи за растеж в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) ще бъдат засегнати. Въпреки че икономиките на ЦИЕ зависят от Германия по-малко отпреди 20 години, тя остава най-големият експортен пазар за региона, не на последно място поради дълбоката интеграция на производството на ЦИЕ във веригите за доставки на германската автомобилна индустрия. Регионалните перспективи за растеж могат да пострадат още повече, ако проблемите на Германия се окажат структурни и продължителни, отразяващи постоянно високите енергийни разходи, технологичните промени в автомобилната индустрия, слабата демография и недостатъчните инвестиции. Този по-слаб растеж може да окаже натиск върху публичните финанси на ЦИЕ в момент, в който разходите за финансиране на правителствените дългове са на многогодишни върхове, посочват от S&P Global Ratings в свой анализ за рисковете пред региона през 2024 г.