Вътрешният пазар на вино: ниска консумация и растящ внос

За 20 години производството на българско вино се е свило наполовина, а вносът настига износа

Ани Коджаиванова

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

През 80-те години социалистическа България извършва винен подвиг и се превръща в четвъртия най-голям износител на вино в света и петия най-голям вносител на свръхконкурентния британски пазар. В пика си експортът достига 300 млн. литра. Тази интересна история завършва с крах на стария български винен сектор, срив в качеството и в износа. Днес България има стотици нови и модерни изби, които произвеждат по-качествени вина от всякога. Но въпреки това обемите на производство постоянно намаляват, а износът е на абсолютен минимум от едва 16 млн. литра през 2022 г.

В този текст ще прочетете каква е ситуацията на вътрешния пазар , а в линковете по-долу - и останалата част от историята.

Ако живеете в центъра на София или Пловдив, може и да имате усещане за "бум" на българското вино - откриват се нови магазини, отварят нови барове. За съжаление нищо от данните не подкрепя такава теза - просто потреблението се концентрира все повече на конкретни места (по-платежоспособни в големите градове).

Реално за 20 години производството на българско вино се е свило наполовина - до 80 млн. л. Вносът в последните 20 години плавно расте и вече надхвърля 13 млн. л - почти колкото е и българският износ като обем, а в стойност вече го подминава.

Статистиката отговаря на въпроса откъде идва вносът: Според данните Италия, Франция и Испания общо са отговорни за над половината количество. Германия също е голям вносител - с над 1.2 млн. литра. От Новия свят ЮАР и Нова Зеландия (българските потребители имат особена слабост към новозеландски совиньон блан от години) са по-големи вносители, Аржентина и Чили също са в списъка. Голям внос България прави и от Северна Македония - предимно в ниския сегмент. Изненада е Унгария, която удвоява вноса си през 2022 г. до над половин милион литра, а Румъния отчита феноменалните 1200% ръст (228 хил. л), но от много ниска база (16 хил. л през 2021 г.).

Част от този внос е на престижни вина от топ апелации, чието място българското вино не може да заеме в листите на добрите ресторанти - Бордо, Бургундия и т.н. Но голяма част е насочена и в средния сегмент - между 10 и 20 лв., където бутилираното българско вино става все по-неконкурентно заради високата си цена и отдавна е отстъпило територия на големите европейски производителки и на Новия свят, които поддържат много добри цени спрямо качество. И тенденцията се влошава. "До неотдавна т. нар. среден сегмент при бутилираните български качествени вина бе в диапазона 12-18 лв. Сега обаче цената в него вече започва от 18 лв.", споделя собственик на винен магазин. По думите му от пандемията насам производителите са вдигнали цените няколко пъти, а ефектът се усеща и в продажбите въпреки нарасналите доходи.

Но и българското, и вносното вино имат един голям общ проблем: ниската консумация на вино в България изобщо. Официалното потребление на вино в страната пада под 4 л сега (виж графиката). Тези данни не включват консумацията в ресторанти, както и "домашното" вино и сивия сектор, но все пак числото е много под средните европейски нива - 23 литра, а в държави като Италия, Испания и Франция и над 40 л.