Реколта "климатични промени": оскъдно грозде, виното ще поскъпне, но с малко

"Тази година реколтата е по-странна от всякога и като цяло в последните години е все по-трудно в лозарството. В едни райони градушка унищожи лозята, в други пък пролетните дъждове още рано съсипаха реколтата, а в трети заради сушата гроздето е леко и със ситни зърна, т.е. с нисък рандеман. Така че като цяло количеството е малко, иначе, където го има, е с добро качество", казва изпълнителният директор на "Домейн Бойар" Евгени Харамлийски. Избата е една от най-големите в страната, но няма собствени лозя и купува от лозари в различни части на България.

Наблюденията му се потвърждават и от Агенцията по лозата и виното, и от винари в различни региони. "Тази година проливните дъждове в периода на вегетация станаха причина за разпространението на мана - засегнати бяха основно южните лозарски райони - включително Югозападна България, но и Северозападна също" казва Даниела Фърцова, гл. директор "Контрол в лозаро-винарския сектор" в агенцията, която е част от Министерството на земеделието.

"Нашите лозя в Южен Сакар са с около 40% спад - заради мана след обилните валежи през пролетта и жегите и пресъхналата земя впоследствие", казва собственичката на изба "Драгомир" в Пловдив Наталия Гаджева.

"При повечето лозари от региона наистина тази година беше доста лоша. При мнозина е почти компрометирана реколтата. Много малко успяха да спасят нещо", казва и Никола Зикатанов от "Вила Мелник" в едноименния регион. Има и такива при които щетата е пълна. "Ние сме със сто процента спад", признава пред "Капитал" Петър Илиев от винарната 4friends близо до Стара Загора.

На други места загубите са по-ограничени. "При нас не е чак драматична ситуацията" казва Ивайло Гидиков от "Вила Овчарово" от Търговище. "Първата половина на август имахме градушка и между 20 и 25% надолу е добивът", казва той. Но като цяло в Североизточна България, където се отглежда повече бяло грозде, се радват на добра и качествена реколта заради дългата и топла есен.

Като цяло от ИАЛВ обобщават, че очакванията са за спад между до 30% в общия добив в страната спрямо нивата от 2022 г., когато са били произведени около 122 млн. тона грозде.

Предизвикателно време да си лозар и винар

За да отглеждаш грозде в България, не е нужно да си Нобелов лауреат. Страната исторически разполага с благоприятен климат и подходящи почви и лозарство тук има от хилядолетия. Климатичните промени обаче правят тази дейност много по-предизвикателна.

• Всичко за зехтина

"Малкото валежи през зимата и сравнително високите температури, в комбинация с влажната пролет, оказват влияние върху някои сортове", посочва Христо Братанов от винарна "Братанови" от Харманли. В Южна България традиционно се гледа червено грозде и много от сортовете там са адаптирани към типичните за региона горещини и суша. Но има преломен момент. "При жеги като тазгодишните дори капковото напояване не помага, защото земята е изключително суха в дълбочина и корените на лозите не могат да извлекат вода", казва Наталия Гаджева.

В избите има сериозни запаси от червено вино, което е една от причините виното на настоящата трудна реколта да не поскъпне осезаемо Фотограф : Цветелина Белутова

Друг проблем са все по-честите изобилни и дълги валежи през пролетта, когато е най-активното време за работа в лозята и за обработка против вредители. Дъждовете ограничават достъпа до масивите и отмиват ефекта на препаратите.

"След обработката на лозята е нужно известно време, за да има резултат от третирането срещу вредители", обяснява Никола Зикатанов от "Вила Мелник". По думите му, ако веднага след пръскане пак завали, всичко е напразно. "Освен това изобщо влизането в лозята беше много трудно заради всекидневните валежи, а и докато вали не може да се пръска", добавя той. Така по много от лозята са тръгнали болести като мана, брашнеста мана и други.

• Повече от продавачи: семейните магазини за вино, знания и преживявания

"В периода, когато беше цъфтежът и е най-важно за пръскане, имаше страшно много дъждове и ние буквално физически не можехме да влезем в лозето", казва и Петър Илиев от 4friends. Избата гледа лозята биологично - с щадящи препарати, и това прави противодействието срещу вредители и болести още по-трудно.

Без много ходове

В променящия се климат лозарите нямат много опции. "Климатичните промени наистина в последните години правят лозарството изключително предизвикателно и за жалост няма сигурни решения", казва Евгени Харамлийски от "Домейн Бойар". Едно от възможните противодействия е смяната на сортове с по-устойчиви към суша и болести. Тези сортове обаче не са панацея, не са и много в България, а и от пазарна и маркетингова гледна точка е предизвикателство. "Трудно е да смениш харесван и популярен сорт като шардоне например с димят - продажбите просто няма да са същите", посочва той. По-думите му лозарите използват все по-скъпи и качествени препарати, но дори и те не помагат в много случаи.

Спасителен донякъде вариант за лозарите е застраховката, но традиционно тя не е особено популярна в България. "Но и това, че лозарят ще си върне част от разходите, не решава основния проблем - че няма грозде за преработка", добавя Харамплийски.

Ще има ли по-скъпо вино?

Лошата реколта, разбира се, рефлектира върху изкупните цени на гроздето. От ИАЛВ казват пред "Капитал", че заради поскъпналите препарати за растителна защита и горивата, увеличените надници за труд и ниския добив изкупните цени през тази година са по-високи от миналогодишните с 30-50%, като в зависимост от сорта и състоянието на гроздето варират от 80 ст./кг до 2 лв./кг.

"Изкупните цени претърпяха няколко резки движения. В началото на кампанията тези за червеното грозде паднаха, защото в избите има доста запаси от червено вино и търсенето бе за бяло грозде. После обаче като стана ясно, че има сериозен недостиг на червено грозде (защото южните региони, където се отглежда основно червено грозде, са по-засегнати - бел. ред.), цените скочиха", казва Евгени Харамлийски. "Тази година има незапомнено високи цени на гроздето - 20-30% по-високи от миналата" казва и Никола Зикатанов от "Вила Мелник".

• Бордо: Обратно към класиката във виното

Много от винарите имат собствени лозя и не купуват от лозари (или купуват малко количество), но това не прави нещата добри за тях. "Набраното като показатели е добро, но сметката не се връзва, защото независимо че гроздето е малко, всички разходи по отглеждането на лозята са направени", казва Наталия Гаджева.

Повечето винари обаче прогнозират по-скоро малки корекции, отколкото сериозно отражение върху цените за крайния потребител, тъй като в противен случай търсенето ще пострада, а то и без това не е особено високо. Официалното потребление на вино в страната остава много ниско - около 5 литра годишно на човек. Дори с домашното производство и сивия сектор това число е много под под средното за Европа - около 23 литра, а в държави като Италия, Испания и Франция е около 40 л.

Отделно влияние оказват и големите търговци, които притискат производителите за по-ниски цени.

Има и чисто производствени фактори. "В много от винарните има сериозни запаси от червени вина. Така че пазарът е този който определя цените, а не стойността на разходите", казва Никола Зикатанов от "Вила Мелник". От сектора заявяват пред "Капитал", че няма да има недостиг на българско вино на пазара през следващите няколко години, тъй като винарите не продават веднага тазгодишната реколта - особено при червените. Така макар да няма достатъчно грозде и да е по-скъпо, виното няма да изчезне от рафтовете и едва ли ще поскъпне значително.

Трудности пред сектора

Българското производство на вино, противно на очакванията, не е точно в подем. Обемите на производство падат постоянно (виж графиките). Това се дължи основно на замиращите големи винпроми, които до неотдавна още успяваха да изнасят голямо количество евтино непретенциозно вино за пазари като Русия, Украйна, Полша, Чехия и др., но това се променя. Настоящият профил на сектора вече е с множество малки производители на качествени вина. Себестойността на това производство обаче е висока и българското вино, макар и добро, не е особено конкурентоспособно - не само на външни пазари, но трудно съперничи и на вноса от мощно субсидирани европейски производители като Испания, Италия, Франция и др., както и на големи производители от Новия свят като Чили, Аржентина, Австралия, които предлагат много добро съотношение цена/качество.

В последното десетилетие бяха направени инвестиции за стотици милиони в нови и модерно оборудвани винарски изби с помощта и на европейските средства по Програмата за развитие на селските райони, и на Програмата за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Последната помага и за закупуване на нови машини и съоръжения, за конверсията и обновяването на лозята и т.н. Oт сектора сe притесняват, че тези инвестиции може да се обезсмислят от все по-скъпото и трудно производство на грозде, слабата подкрепа за лозарството по линия на субсидиите и вялата роля на държавата при маркетинговите дейности и промоцията на българско вино.

Но най-уязвими са лозарите, особено в лоша година като настоящата. В края на миналата година те излязоха на протести. Повториха ги и тази пролет, а през септември дадоха гласност на проблемите си пред медии. Тогава заявиха, че не получават никаква друга подкрепа освен базовата европейска субсидия за площ, а средствата от извънредните помощи - например, подкрепата заради войната в Украйна, за тях са нищожни - около 7 млн. лв. при отделени по 426 млн. лв. за земеделския сектор по тази линия годишно за 2022 и 2023 г.

"България е последна в ЕС по субсидиране на лозарството с 13.50 евро/декар годишно. В останалите страни в ЕС субсидиите достигат 200 - 300 евро/декар годишно. Това поставя българските лозари в крайно неконкурентно положение", написаха те и в писмо до институциите.

Заради проблемите тази година лозарите се надяват да получат поне минималните държавни помощи, известни още като de minimis, които се предоставят на фермери при кризисни ситуации. До момента обаче няма потвърждение за това.