България вероятно ще има проблем с EK заради "Струма" през дефилето въпреки твърденията на Шишков

Освен това миналата седмица Съдът на ЕС излезе с решение, което е възможно да касае точно това решение на служебния кабинет и да го направи незаконно.

Сега, освен че не е ясно дали Брюксел ще отпусне пари за проекта, е възможно да се появи риск и от глоби и наказателни процедури заради неспазването на екологичните процедури, които се точат от години и на практика бяха порочни още в зародиш.

Проблем 1: ЕК иска нов ОВОС, така че закъде бързаме?

Министър Шишков обясни в интервю за Bulgaria on Air на 26 май, че в момента се води комуникация с ЕК и че ако тя потвърди издадения през 2017 г. ОВОС и се докаже, че този вариант е екологично най-издържаният, строителството на аутобана тръгва по трасето през Кресненското дефиле. Ако отговорът е отрицателен, ще трябва да се промени трасето, се твърди в прессъобщението на МРРБ по повод интервюто.

В писмо от лятото на 2022 г. до Гроздан Караджов (тогава министър в кабинета "Петков"), което "Капитал" видя, обаче Европейската комисия изрично напомня, че ОВОС-ът, изготвен през 2017 г., има "сериозни слабости". Още през 2019 г., когато България оттегли кандидатурата си за финансиране на участъка, от официално писмо на ЕК до българските власти става ясно, че трасето, одобрено с оценка за въздействие на околната среда (ОВОС) преди две години, не е същото като това, за което България иска да получи пари от Брюксел.

"Поради тази причина службите на комисията все още очакват от българските власти преработена ОВОС и ОС, включително техния задълбочен анализ на всички разумни алтернативи за лот 3.2", посочва еврокомисията в писмото си от 2022 г. Освен това в писмото се подчертава, че трябва нова оценка за съвместимост, която има за цел да анализира доколко проектът е съвместим с целите и режимите на защитените зони.

Последната е част от голямата процедура по ОВОС. Не на последно място, трябваше да се изготвят специфични цели за опазване на зоните по "Натура 2000", по които в момента се прави "анализ" от страна на екоминистерството. Впрочем Брюксел започна наказателна процедура срещу България точно защото страната години наред не изпълняваше ангажиментите си по Директивата за местообитанията да изготви специфични цели за различните зони в страната.

Всичко това на практика означава, че твърдението на служебния регионален министър Иван Шишков, че ако не е било издадено разрешение за строеж на пътен възел "Кресна", щеше да бъде загубен ОВОС-ът и магистрала "Струма" щеше да се върне четири години назад, е безпочвено. Трасето, за което кандидатстваме за финансиране и за което са сключени договорите, не е това, за което е изготвен ОВОС-ът, т.е. този спасен ОВОС е невалиден.

От самата EK отговориха на въпроси на "Капитал" следното: "Комисията е информирана, че решението за ОВОС от 2017 г. е в процес на преразглеждане в светлината на установените специфични за обекта цели за опазване и с цел отстраняване на недостатъците, установени от комисията в нейното писмо за наблюдение от 2019 г.... Въпреки че ЕК разбира, че българските власти работят за справяне с всички опасения, за да осигурят съответствие, съответствието на проекта с приложимото законодателство на ЕС в областта на околната среда не е потвърдено на този етап."

Така стои въпросът защо министерството бързаше да подпише договори и да започне строителство, ако проектът изобщо не е сигурен.

Проблем 2: Парите са под въпрос

Към момента завършването на "Струма" не носи външен финансов риск за България. Още преди време ЕК потвърди пред медии, включително пред "Капитал", че България няма да връща пари за вече построените лотове на магистрала "Струма", дори ако не изпълни отсечката през Кресненското дефиле.

Към момента няма одобрено и еврофинансиране за лот 3.2, за което са подписани договорите. Но цените по тях са на база на оферти от 2018 г., т.е. има голяма вероятност фирмите да поискат значително увеличение на стойността заради инфлацията.

В писмото на ЕК от лятото на 2022 г. ЕК посочва, че за да влезе във финансирането за периода 2021 - 2027 г., трасето трябва да бъде завършено до 2031 г.

Има обаче друг финансов проблем - евентуалните глоби. Ако България строи в разрез с екологичното законодателство на ЕС, това ще е повод да бъдем глобени.

Проблем 3: Предопределя ли пътният възел трасето?

Управлението на ГЕРБ подкрепяше варианта на трасето, при който "Струма" в посока Гърция използва съществуващия път Е-79 (т.е. на практика не е магистрала), а в посока София се изгражда нова магистрала, източно от дефилето. Природозащитните организации настояват, че е необходимо цялата "Струма" да се изнесе от дефилето.

Едно от големите притеснения, изразени от природозащитни организации, както и водещи еколози и бивши министри или зам.-министри на околната среда като Борислав Сандов и Тома Белев, беше, че стартът на строителството на пътен възел "Кресна" предопределя варианта на трасето, който бе избран по време на ГЕРБ.

Oт една страна, министър Шишков твърди, че не е така: "В момента правим пътен възел, независимо кое от трите трасета бъде избрано, той е такъв какъвто го виждате", каза той пред медии при първата копка.

От друга страна обаче, в свое писмо от април 2018 г., до което "Капитал" получи достъп през свои източници, от Брюксел изрично подчертават, че са изключили въпросния пътен възел от одобрените за финансиране лотове, за да не се предопределя вариант за пътя през дефилето, преди да са минали всички необходими процедури.

В другото си писмо от юли 2022 г. ЕК изрично припомня точно това - че при одобряването на другите отсечки от "Струма" е изключвала всякакви елементи, които могат да предопределят варианта.

"Вижда се, че пътният възел може и да не попречи на [вариант] Г20-Източен (т.е. цялото трасе да се изнесе от дефилето - бел.ред.), въпросът е, чисто архитектурно да позволява двупосочно движение по истинска магистрала по трасето на Г20-Източен. Ако направят пътния възел за разделяне на движението в две посоки по два отделни скоростни пътя - тогава пътният възел предопределя строителство по Г10.5 (вариант с Е-79 в едната посока - бел.ред.), което означава сигурна наказателна процедура и глоби на ден със задна дата, считано от първата копка на новия пътен възел при Кресна - подобно на прецедента с Беловежата гора срещу Полша", коментира пред "Капитал" адвокатът Свилен Овчаров с 20 години опит и експертиза в екологичните процедури.

На практика Овчаров твърди, че пътният възел не трябва да предопределя трасето, иначе ще си платим.

Проблем 4: Решението на Съда на ЕС

Миналата седмица Съдът на Европейския съюз в Люксембург излезе с решение по австрийски казус по дело C-575/21. Страната изпрати преюдициално запитване от Австрия за тълкуване на директивата по ОВОС. Съдът твърди: "Директивата не допуска национална правна уредба, съгласно която за извършването на оценка на въздействието върху околната среда на "проекти за обекти с обществено предназначение" (като разглежданите в случая) се изисква да са достигнати прагове в размер на минимум 15 хектара усвоена площ и над 150 000 кв.м разгъната застроена площ."

Освен това се посочва: "Директивата не допуска да се издават строителни разрешения за отделни строителни дейности, които са част от по-широкообхватни проекти за обекти с обществено предназначение, преди или едновременно с извършването на задължителна оценка на въздействието върху околната среда, съответно преди приключване на проверката на всеки отделен случай, с която трябва да се изясни дали е необходима оценка на въздействието върху околната среда."

Това решение поставя под въпрос дали е било законно да започне строителството на пътния възел като част от голямата и спорна отсечка от "Струма".

Според адв. Свилен Овчаров решението означава че МРРБ и министър Шишков не могат да твърдят пред ЕК, че само един пътен възел сам по себе си няма нужда от ОВОС. "Съдът на ЕС постановява да се разглежда като част от целия проект. А целият проект няма ОВОС, защото ЕС не признава този от 2017 г. Следва наказателна процедура, където ще наложат глоби на ден със задна дата, считано от първата копка на новия пътен възел при Кресна - подобно на прецедента с Беловежата гора срещу Полша", казва той.

Според друг юрист, с когото разговаря "Капитал", обаче съдебното решение не може да повлияе на заварено положение, т.е. със задна дата.

Така отговорът на въпроса дали решението на Съда на ЕС ще има последствия за България в случая на магистрала "Струма" остава засега неясен, но риск има.