ГБС ще изгражда "Струма" през Кресненското дефиле

Новият победител

Обществената поръчка за 10-те км беше обявена на 30 август 2018 г. и отне над две години, докато се стигне до избор на изпълнител. Победителят е обединение между "ГБС - Инфраструктурно строителство", португалската "ЕПОС-Емпреза Португеза де Обрас Субтеранеас" и "Главболгарстрой интернешънъл". Победителят има и подизпълнител - "Глобал кънстръкшън", с дял едва 0.38%. Същата фирма е част от обединението, което строи тунел "Железница" с "Джи Пи груп" за 185 млн. лв. без ДДС.

ГБС е една от най-големите строителни компании в страната и е чест победител в търговете за големи инфраструктурни обекти. Преди месец тя завърши и пусна в движение отсечка от магистрала "Европа" към сръбската граница за 117 млн. лв..

Сред другите й обекти в момента са поръчката на "Булгартрансгаз" за втория етап от модернизацията на КС "Петрич", КС "Лозенец" и КС "Ихтиман" за над 90 млн. лв., лотът от магистрала "Струма" преди тунел "Железница" за 36 млн. лв., , връзката на Околовръстното шосе в София с Южната дъга за 143 млн. лв., пречиствателна станция в Пловив за 70 млн. лв., пречиствателна станция и ВиК ремонти в Тутракан за 25 млн. лв., както и строежа на детската болница в София за 100 млн. лв.

Изглежда, че ГБС ще е готова предсрочно с довършването на Южната дъга на околовръстния път на София - през есента на 2021г. според източници на "Капитал". Така ще освободи ресурс да се прехвърли на "Струма" в дефилето, ако се стигне до начало на работата скоро.

Другата отсечка от "Струма" през дефилето беше възложена на обединение между "Грома холд" и свързаните с нея "Европейски пътища" и "Водно строителство - Благоевград" в партньорство със словашката "Вахостав-СК". Те бяха избрани през ноември 2019 г., но още нямат договор. Причината е, че нямаше предвидено финансиране.

Ще започне ли работа скоро

Преди над една година от официално писмо на ЕК до българските власти стана ясно, че трасето, одобрено с оценка за въздействие на околната среда (ОВОС) преди две години, не е същото като това, за което България иска да получи пари от Брюксел. Освен това проектът има проблеми с мерките за пътната безопасност, които щяха да бъдат въведени твърде късно - чак през 2027г.

Сега целта на посещенията от една страна на експерти, изпратени от ЕК, и от друга - на екип на Бернската конвенция, ще е да разгледат алтернативи за трасето на лота между Крупник и Кресна в района на пролома, както и доклада по Оценка за въздействието на околната среда (ОВОС) от 2017 г. От протокола на заседанието на Бернската конвенция става ясно, че Брюксел е изпратил двама независими експерти, които да консултират относно специалните цели за съхранение на двете зони от Натура 2000, които ще се влияят от изграждането на лот 3.2 от магистралата. България е на прага на дело в Съда на ЕС, тъй като не е посочила зони от "Натура 2000" като специални зони за опазване по Директивата за местообитанията.

В протокола от 2 декември Бернската конвенция все пак отказа да отвори досие за проекта. "С 9 гласа за и 6 против Комитетът почти взе решение да се отвори досие в Бернската конвенция - само един глас не беше достатъчен за такова решение. Както посочи представителят на Германия, който заедно с представителя на Люксембург се застъпиха най-твърдо за отварянето на досието, България вече не е спазила конвенцията и това е правно основание за отваряне на досие", обобщават от своя страна природозащитниците от коалиция "Да спасим Кресненски пролом".

Иначе договор за изграждане с двете спечелили обединения - на ГБС и на "Грома холд", все още не е ясно кога може да има. Вече има избрани фирми за надзор, но трябва да се изпълнят екомерки в пролома. Поръчката за това обаче се бави - в края на август бяха събрани оферти, но още не са отворени ценовите предложения. Въпросът с финансирането също не е изяснен напълно, поне за обществото.

По думите на инж. Галина Василева, ръководител на Оперативна програма "Транспорт", цитирана от mediapool.bg, лот 3.2 вече е паднал на трето място в бюджета за пътища за периода 2021 - 2027 г., който е общо 650 млн. евро. Тоест, дори и да откъсне парче от финансирането за "Струма", то ще е незначителна част от досега коментираната стойност на целия проект, която е над 1 млрд. лв. Така изглежда вероятно парите за довършване на магистралата да дойдат от държавния бюджет, т.е. от данъкоплатците, въпреки че тя е част от важен европейски пътен коридор.