Първа копка в Кресна: един пътен възел и много въпроси, включително от Брюксел

Започна изпълнението на договора за "Струма" в Кресненското дефиле за 570 млн. лв., засега с реално строителство само на пътен възел "Кресна"

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Първа копка на пътен възел "Кресна", част от трасето на магистрала "Струма", направи във вторник министър Иван Шишков. Той ще се строи по договор между Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) и обединение на "Главболгарстрой" за 570 млн. лв. Възелът е част от 10.4 км трасе от отсечката от "Струма" край дефилето и още 5.5 км обход на Кресна. Договорът бе подписан тихо преди месец, без обичайните хвалби от страна на властта.

Церемонията обаче се е случила на фона на протести на местни граждани и природозащитни организации, които смятат, че тази първата копка предопределя изграждането на спорния вариант на магистралата при Кресненското дефиле. Спорът за избора на участък от години насам накратко е дали да се използва еднопосочно съществуващият път Е-79 или цялата отсечка на магистралата да се изнесе извън Кресненското дефиле.

Според Шишков обаче това не е така и тази първа копка няма как да предреши трасето. "В момента правим пътен възел, независимо кое от трите трасета бъде избрано, той е такъв какъвто го виждате", каза той пред медии.

Стойността на този участък е над 1 млрд. лв. От ЕК уточниха в отговори до "Капитал" днес, че не са одобрявали финансиране за въпросния лот 3.2 от "Струма" към настоящия момент.

"Въпреки че ЕК разбира, че българските власти работят за справяне с всички опасения, за да осигурят съответствие, съответствието на проекта с приложимото законодателство на ЕС в областта на околната среда не е потвърдено на този етап", обясниха от Брюксел пред "Капитал".

Сред протестиращите е имало и арестувани. Според репортаж на bTV един от протестиращите е скъсал винила с информационната табела за обекта и е бил задържан за това. Бившият екоминистър в кабинета "Петков" Борислав Сандов написа във Фейсбук, че на протеста е арестуван доц. д-р Стоян Бешков - зам. директор на Природонаучния институт с музей към БАН. Според "24 часа" пък са задържани и еколозите Петко Ковачев и Андрей Ковачев за нарушаване на реда.

Откъде ще мине "Струма"

По времето на ГЕРБ беше избран т.нар. източен вариант Г10.50, при който в едната посока се използва съществуващия сега двулентов път Е-79, а източно от дефилето в другата посока се изгражда ново трасе - отново скоростен път, а не магистрала, с много виадукти и тунели. Природозащитниците настояват за вариант, при който и в двете посоки "Струма" се движи извън дефилето.

В анекс към договора на ГБС пише още, че чернова на анализ отново потвърждава въпросния източен вариант, който и досега се подкрепяше от правителството.

Преди няколко години обаче се оказа, че решението за ОВОС и проектът, който се възлага по обществени поръчки и за който се кандидатства за европейски пари, е различен. Това предизвика критики от Брюксел, откъдето трябва и да дойдат парите за пътя, и се наложи преди три години България да оттегли апликацията за кандидатстване за финансиране.

Защо се бърза с разрешението за строеж и този пътен възел, ако няма окончателен избор на трасе е основният въпрос. В допълнително споразумение към договора с ГБС, подписано в края на април 2023 г., е посочено, че строителството ще започне след осигурено финансиране, каквото засега няма потвърдено, както и след като е готов т.нар. анализ на екологичните мерки, който ще покаже дали да се използва източен вариант Г10.50. Той се изпълнява от Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Източник на "Капитал", добре запознат с проекта, обясни, че целта на този анализ е да докаже, че смекчаващите мерки за дивите животни и птици, заложени в решението по ОВОС от 2017 г., ще бъдат подходящи и достатъчни дори и с новите природозащитни цели за защитените зони.

Началото на строителството този месец ще е спасило ОВОС-а, който изтичаше този месец. Това вероятно е причината за бързането от страна на АПИ и Шишков. "Най-вероятно трасето ще стане ясно след няколко месеца. Но ако днешният ден го нямаше, тогава щеше да е късно. Каквото и да беше решението, този участък щеше да се върне в изходна позиция", казал регионалният министър, цитиран от прессъобщение.

"Ако бъде избрано трасето с две платна източно от Кресна, най-вероятно за 3-4 години ще бъде изградено. Ако обаче бъде избрано трасето с едно платно в дефилето и обход на Кресна, по всяка вероятност обходът на Кресна ще бъде изграден по-рано, което пък ще облекчи проблема в града", твърди министърът.

Според анекса, ако до три месеца не са изпълнени условията - да има финансиране и анализ на мерките, всяка от страните може да прекрати договорите.