Карта на българското висше образование Vol2

Местата за обучение на студенти в българските висши училища са двойно повече от броя на действащите студенти

Капитал

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Под 20% от местата за прием се запълват в направленията "Математика" и "Теория на изкуствата". В други пет капацитетът е усвоен до 30%.
Близо половината от студентите в България се обучават в Югозападния район, който концентрира и най-много висши училища.

Общият брой на студентите в България е 200 781, което е малко над 48% от определения от Националната агенция за оценяване и акредитация общ капацитет на всички висши учебни заведения в страната, който е 415 472 места. В държавните висши учебни заведения, които са 38 на брой, се обучават 174 832 студенти, останалите 25 949 студенти са в 14-те съществуващи в страната ни частни ВУЗ-а. Това става ясно от Националната карта на висшето образование в България. Документът, който е приет през 2021 г., бе актуализиран в началото на януари с решение на Министерския съвет. Информацията от Националната карта на висшето образование се използва за определяне на държавната политика за висшето образование, включително приема в определени направления и специалности и разкриването на нови университети или филиали към вече съществуващите. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от висши училища, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда. Уви, за момента нещата не изглеждат точно така. Обновената Национална карта на висшето образование показва, че съществуващите дисбаланси остават, а някои от тях дори се задълбочават.

Дисбаланс в системата

От данните, които съдържа документът, става ясно, че в редица професионални направления обявеният капацитет остава свободен. Под 20% от местата за прием се запълват в направленията "Математика" и "Теория на изкуствата". В други пет направления капацитетът е усвоен до 30%, а в 32 професионални направления броят на действащите студенти представлява под 50% от определения капацитет при 29 направления с подобни показатели през 2021 г., се посочва в документа.

В осем професионални направления броят на действащите студенти е равен или надхвърля 70% от определения капацитет, в 12 е над 50%, но под 70%. Над 90% се запълват обявените позиции в пет професионални направления - "Медицина", "Стоматология", "Зъботехник", "Театрално и филмово изкуство" и "Педагогика".

И още - жените превъзхождат мъжете като дял в общия брой студенти - близо 57% от всички студенти са жени. А някои специалности се утвърждават като изцяло доминирани от именно от жени - "Педагогика" (96% от студентите), "Теория и управление на образованието" (89%,) "Здравни грижи" - 86%, а в регулираната специалност "Акушерка" жените са 99.5% и 96.5% в "Медицинска сестра".

Като дисбаланс в системата на висшето образование в документа се посочва и концентрацията на чуждестранните студенти само в две специалности - "Медицина" и "Стоматология", като в първата те са над половината от действащите студенти. Документът цитира данни на Евростат, според които България е първенец по концентрация на чуждестранни студенти в областта на здравеопазването и социалните услуги - 58% при средно 13.4% за Европейския съюз. Само още две държави от региона са с подобен на българския дял - Румъния и Словакия също имат около 50% концентрация на чуждестранни студенти в областта на здравеопазването и социалните услуги.

Югът срещу Севера

Над 46% от студентите в България се обучават в района, който концентрира и най-много висши училища - Югозападния (включва София). Действащите висши учебни заведения тук са 28, които предлагат обучение по 50 професионални направления.

На другия полюс е Северозападният район, където са базирани едва два университета, а други три работят чрез филиали. В района се обучават едва 2.5% от всички студенти в страната - дял, който е значително по-нисък от дела на населението му. Достъпните професионални направления пък са едва 13, което донякъде обяснява факта, че най-бедният регион в страната се превръща в донор на студенти за останалите.

Според данните от Националната карта най-голям интерес завършилите средно образование в Северозападния район проявяват към три професионални направления - "Икономика", "Администрация и управление" и "Педагогика". И ако последното е достъпно там, макар и с малък брой места, първите две не се преподават в района. "С други думи, две от трите най-популярни професионални направления за студентите от Северозападния район не са достъпни в района. Няма друг район с такова разминаване между търсене и предлагане на висше образование", е изводът, разписан в документа.

Според коментар на Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество - София", публикуван на сайта на института, много млади хора напускат Северозападния район не само поради икономически причини, но и заради ограниченото предлагане на възможности за придобиване на висше образование в него. Това е и една от причините за обезлюдяването му.

Следващите пет

През следващите няколко години броят на младежите, които навършват възраст за висше образование, ще нараства, се посочва в Националната карта. Това е така, защото в средносрочен план демографската ситуация е добре - в периода 2002 - 2009 г. в България е отчетено увеличаване на ражданията, а родените през този интервал са потенциалните студенти в университетите през следващите години.

В по-дългосрочен план обаче демографията би могла да влияе негативно на броя на студентите, тъй като броят на ражданията след 2009 г. постепенно намалява, като след 2014 г. всяка година е по-нисък, отколкото през 2002 г. А изводът от това е, че след около десетилетие при равни други условия броят на потенциалните студенти български граждани ще е по-нисък, отколкото е в момента, и ще намалява.