Лоша година за правата на човека в България

Според данни, предоставени от Върховна касационна прокуратура на БХК, броят на внесените в съда искания за прилагане на СРС през 2013г. е бил 3555, а броят на уважените 3455. За сравнение през 2012г. броят на първите е бил 2596, от които уважени са били 2574. Почти два пъти е нараснал и броят на лицата, спрямо които са прилагани СРС. От ДАНС са отказали да предоставят статистика за броя на подслушванията и използваните СРС-та, заради което БХК води съдебно дело срещу тях.

Разширяването на правомощията на ДАНС да разследва и задържа хора (което беше първата законодателна промяна на новия парламент) и издигането на кандидатурата на Делян Пеевски за директор на разузнаването, също са посочени в доклада като примери за сериозни нарушения. 

Чрез серия от интервюта с лишени от свобода хора, експертите на БХК установяват, че свръхупотребата на сила от полицията също расте през изминалата година. Увеличили са се случаите на насилие вътре в полицейските управления, където това е абсолютно недопустимо. "Ромите са свръхпредставени в случаите на полицейско насилие", отбеляза председателят на Управителния съвет на БХК Красимир Кънев. 

През годината имаше и случаи на прекомерна употреба на сила и в затворени институции като дома за задържане на чужденци в Любимец и Софийския централен затвор. Нито един полицай не беше подведен под наказателна отговорност за това. Цитирани са и случаите на незаконна употреба на сила по адрес на протестиращи, както по време на февруарските протести, така и на тези срещу кабинета "Орешарски".

България отбелязва рекорд и по игнорирането на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Неизпълнени от българското правителство са 372 решения, като някои от тях датират още от 2002г.

Политическо късогледство към бежанците 

"Продължи линията на политическо късогледство по темата предоставяне на убежище", заяви Георги Тошев, адвокат в Правната програма за бежанци и мигранти на Хелзинкския комитет. Той отчете провал на институциите както на административно, така и на политическо ниво да посрещнат адекватно нуждите да търсещите закрила в България. Като сериозни отстъпления от стандартите за защита на правото на убежище, юристът посочи липсата на възможности за превод в пограничните райони, процесът на физическо отблъскване на хора от границата чрез полицейската линия от 1400 души, както и съденето и осъждането на хора, търсещи закрила.

През 2013г. броят на осъдените бежанци за незаконно влизане в страната в нарушение на Конвенцията за правата на човека на ООН достигна 48% от регистрираните случаи. За цялата минала година 7144 души са поискали убежище от България, като 63% са били хора, бягащи от конфликта в Сирия.

Деца-затворници

Бой, тормоз, изнасилвания, опити за самоубийства. Това са само скици от живота на децата в конфликт със закона, които израстват в т.нар. възпитателни училища-интернати. Въпреки че броят на малолетните, които попадат там, е намалял четири пъти от 2001г. досега, те все още съществуват. Само преди месец председателят на Държавната агенция за закрила на детето Ева Жечева също поиска закриването им.

"Това са институции с изтекъл срок на годност", отбеляза и Антоанета Ненкова, експерт в БХК. Тя ги нарече още фабрики за аутсайдери, в които деца, откраднали шпеков салам, прекарват по три години, лишени от свобода, подлагани на законите на джунглата. Според данни на ДАЗД около 80% от децата, които попадат в такива интернати, са там заради кражба на храна. "Децата там са жертви, които плащат за това, че имат лоши родители", заключи Ненкова.

БХК отново припомниха нежеланието на прокуратурата да разследва 238 детски смърти, случили се в период от десет години в домове за деца с увреждания. Децата в тези случаи не са починали заради уврежданията си, а от престъпна небрежност. Наказани продължава да няма.

Реформите текат, но много, много бавно, беше изводът на експертите по отношение на деинституционализацията, както се нарича закриването на домовете са деца, лишени от родителска грижа и преместването им в по-близки до семейната среда условия. Процесът по закриване на домовете за деца с увреждания, който трябваше да приключи до края на 2014г., се отложи с една година. Най-сериозните проблеми в областта според доклада са в липсата на превенция на изоставяне на деца в домове и в разкриването на "кухи" услуги, които имитират реформи на грижата за деца. Така например се цитират случаи, в които се строят нови сгради на мястото на стария дом, където същият персонал се грижи за същите деца. Подобни казуси водят до реинституционализация, посочват експертите на БХК.

Както и в минали години, БХК отбелязаха, че продължават да се задълбочават проблемите със свободата на словото и автоцензурата, езикът на омразата в медиите чрез практиката да се дава думата на крайнонационалистически и неототалитарни формации и дискриминацията спрямо етнически и сексуални малцинства.