🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Правителството одобри строежа на бойни кораби на секретно заседание

Военното министерство подписва договор за близо 1 млрд. лв. с германската Lurssen, загубилата Fincantieri съзря груби нарушения на процедурата

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Министерският съвет вчера е дал зелена светлина на военното министерство (МО) да сключи договора на стойност близо 1 млрд. лв. с ДДС за строеж на нови два модулни патрулни кораба с германската компания Fr.Lurssen Werft GmbH & Co.KG. Решението е взето на закрито правителствено заседание след края на редовното и не бе оповестено официално. Договорът с германската корабостроителница предстои да бъде подписан следващата седмица - по информация на "Капитал" на 9 или 11 ноември.

Проектът за строежа на двата нови бойни кораба е втората голяма програма за модернизация на българската армия, която е на път да бъде финализирана. Бюджетът, който беше отпуснат за нея от Народното събрание през 2018 г., е в размер на 984 млн. лв. с ДДС, които според проекта за инвестиционен разход трябва да бъдат изплатени за период от 9 години. Предстои да видим дали в крайна сметка схемата за финансиране не е претърпяла промени и няма да има по-голяма авансова вноска, какъвто вариант беше спряган неофициално.

Загубилите недоволстват

Същевременно в деня на правителственото заседание до медиите бе разпратено съобщение от адвокат Методи Г. Методиев, представящ се като пълномощник на италианската държавна корабостроителница Fincantieri, останала на второ място в надпреварата. Според твърденията на юриста е имало много сериозни и груби нарушения на правилата за провеждане на процедурата. Методиев твърди, че офертата на неговите клиенти е била "оценена с най-много точки по всички показатели: технически параметри, индустриално сътрудничество с местната индустрия и цена". Въпреки това обаче Fincantieri не са били избрани за изпълнител и с тях не са провеждани преговори, като нито една от сезираните български институции не им е върнала смислен отговор за това.

Впоследствие италианската фирма заведе дело във Върховния административен съд (неин адвокат там беше членът на Централното оперативно бюро на ДПС Четин Казак). Висшите магистрати обаче са отказали да гледат делото по същество, тъй като става дума за решение на Министерския съвет, свързано с националната сигурност, което не подлежи на съдебен контрол. Затова представителите на Fincantieri са изпратили сигнал срещу процедурата за бойните кораби до всички парламентарни групи в Народното събрание.

Италианските корвети - хубави, но скъпи

Според източници на "Капитал" от военното ведомство италианската оферта действително е била с по-добри технически параметри на военните плавателни съдове и с по-добра оферта за индустриално сътрудничество. По отношение на цената обаче според тях предложението на италианската корабостроителница е било с около 300 млн. лв. над отпуснатия бюджет и не се вписвало във финансовата рамка дори след искането за актуализация на обвързваща оферта URFP. Затова документацията на Fincantieri е била оценена, но не и класирана. На практика министерство на отбраната трябвало да избира дали да рестартира процедурата, за да получи по-високия клас кораби, като за втори път поиска от Народното събрание да отпусне по-голям бюджет, или да пристъпи към преговори с германската Lurssen. В крайна сметка екипът на Красимир Каракачанов предпочел втората опция, тъй като в настоящата кризисна ситуация изобщо не било сигурно дали отново ще получи зелена светлина за подобен мащабен разход за отбрана.

Сигналът на Fincantieri очевидно е станал повод и за парламентарно питане от страна на депутата от БСП Георги Стоилов. Въпросите му до министър Каракачанов са внесени в деловодството на Народното събрание миналия петък, 30 октомври. На първо място депутатът логично пита на какво основание министерството е водило преговори с Lurssen, а не с оценената от междуведомствената група с най-много точки конкурентна италианска корабостроителница. След това той задава въпрос дали военното ведомство е преговаряло с потенциалния изпълнител въпреки съдебно решение, че не трябва да го прави до приключване на производството по делото.

Също така Стоилов пита дали според МО е нормално да има споразумение между двама конкурентни участника в една и съща процедура да работят съвместно след края на наддаването по изпълнението на проекта. В случая това е намек за намерението на Lurssen да стори патрулните кораби във варненската корабостроителница "Делфин", която не просто участваше в наддаването, но дори спечели предишното издание на търга (при 20% по-нисък бюджет), но точно преди подписването на договора мистериозно се отказа. Народният представител от БСП намеква също, че по негова информация предложението на германската отбранителна компания е разгледано, оценявано и класирано в явно нарушение на разпоредбите на "искането за обвързваща оферта" ( Request for Proposal, RFP) и актуализацията му (URFP), така че е трябвало да бъде отстранено.

6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 4
    aussie avatar :-|
    aussie
    • + 1

    250 млн. евро за нов боен кораб ХИМ не е лоша цена. Ако искаме да има военен флот трябва да се инвестира в него.

    Нередност?
  • 5
    shadey avatar :-(
    Anonim Usser
    • + 5

    Няма лошо да се инвестира в отбраната но във момента е война а тя не се води със военни техники а със болници и персонал би било редно тези средства да бъдат инвестирани във здравеопазването за сега до като има недостик във болниците. Не е нормално във тази криза болниците да разчитат на дарения а правителството да харчи нашите пари за не нужни на никого във момента било кораби и най-различни недоосмислени мерки. Моето мнение е това.

    Нередност?
  • 6
    xyha avatar :-|
    xyha
    • + 6

    Всъщност война се води с икономика , няма как да си слаб икономически а да потдържаш армия .

    Нередност?
Нов коментар