На вятъра ли отиват милионите за отбрана

"Основният проблем през годините е, че нямаме програмно управление на модернизацията. През 90-те имахме основни насоки за превъоръжаване срещу огромната сума от около 20 млрд. долара при бюджет под 200 млн. лв., което е напълно нереалистично. После програмите бяха сведени до около 3 млрд. лв., но дълги години никой не гледаше сериозно на тях. След идването на Борисов и някои сключените договори бяха орязани, започнаха да се правят неща на парче и не се решават никакви дългосрочни проблеми" , коментира за "Капитал" бившия служебен министър на отбраната Тодор Тагарев.

Прави впечатление също, че някакъв обществен дебат има само по темата какви да са новите военни платформи, но не и за оръжейните им системи, които тихомълком биват избирани почти еднолично от генералитета. А всъщност именно това има значение за реалния им принос към евентуалната отбрана на страната. И понеже военните проекти обикновено се оказват доста по-скъпи от първоначално анонсираното, първата жертва са именно въоръжението и боеприпасите с идеята, че в момента не се готвим за война, че няма смисъл да се презапасяваме и че ще мислим по темата чак при евентуална ескалация.

Също така често се залага на по-евтини оръжия, а не на най-модерните, които са дългосрочна инвестиция и биха се използвали по-дълго време. Така след около три години първите модерни изтребители F-16 Block 70 ще бъдат доставени с минимално количество ракети за въздушен бой, без "умни" боеприпаси за наземни цели и само с няколко бомби без опция за корекция на траекторията. Двата модулни патрулни кораба пък са поръчани без снаряди, торпеда и ракети, като за последните ще бъдат инсталирани само пусковите установки, които ще предопределят типа на използваните боеприпаси за години напред.

Какво да се модернизира най-напред

Таймингът на проектите, които са вкарани във военната модернизацията, е сбъркан, както от гледна точка на досегашните стратегически концепции на западните държави, така и в контекста на рисковете от настоящето и бъдещето. Преди 20 години визията на НАТО беше, че армиите трябва да се готвят за експедиционни мисии, асиметрични бойни действия срещу не особено тежко въоръжен враг и за антитерористични операции. Проектът за превъоръжаване на Сухопътни войски със съвременни бронирани бойни машини, който отговаря на тази концепция, обаче не успява да стане топ приоритет и до момента. Вместо това последното правителство изведнъж реши да модернизира малкото останали съветски танкове Т-72, най-вече за да подкрепи (уж патриотично) българското военно-ремонтно предприятие "Терем", като реалната работа всъщност ще бъде извършена от израелската военна фирма "Елбит". Развитието на Силите за специални операции, които са сърцевината на борбата срещу тероризма, пък получи тласък едва през последната около една година с проекта за придобиване на лекобронирани бойни машини, най-вероятно заради организационните способности на пробивния им командир ген. Явор Матеев.

Ако погледнем превъоръжаването на армията през призмата на рисковете от настоящото и близкото бъдеще, страната ни пак не е особено адекватна. След анексирането на полуостров Крим от страна на Русия през 2014 г. стратегическата обстановка коренно се промени, а Черно море се превърна в една от невралгичните точки на съприкосновение между Запада и Кремъл. Ситуацията до голяма степен започна да прилича на умалено противопоставяне от времето на Студената война.

През изминалите от тогава до сега седем години страната ни имаше възможност да заложи първо не на изтребителната авиация, а например на модерните и доста по-евтини 3D-радари, които да дават ранна ситуационна осведоменост какво точно се случва в акваторията и въздушното пространство между България и Русия. Инсталирането на модерна и мощна сензорна мрежа по крайбрежието ни би позволило на НАТО да следи всеки ход на руските въоръжени сили и дори бързо да изпрати изтребители от съседни съюзни държави, в случай че българските МиГ-29 не успеят да реагират поради една или друга причина. Преди да започне да купува кораби за военноморските сили, армията ни можеше да инвестира в брегови ракетни батареи и/или натовска противовъздушна отбрана от типа на Patriot. За разлика от поръчаните в момента модулни патрулни кораби, първият от които ще дойде най-рано през 2025 г., въпросните системи могат да заработят в рамките на месеци, а също така отбранителният им характер не може да бъде подложен на съмнение. И всичко това щеше да излезе по-евтино.

По-малки и по-гъвкави бойни системи

Ако пък флотът ни толкова държи да инвестира първо в бойни плавателни съдове, армията можеше да поръча първо от по-леки ракетни корвети. За разлика от модулите патрулни кораби, те щяха да бъдат построени по-бързо, по-лесно и по-евтино заради по-малките си размери. Въпреки че се управляват от много по-малък екипаж, ракетните корвети могат да постигнат същия отбранителен ефект, ако бъдат оборудвани с по-нови (но от друга страна и по-скъпи) оръжейни системи. По подобен начин постъпи съседна Румъния. Военноморските сили обаче предпочитат да залагат на по-тежки кораби, управлявани от повече хора, защото това означава и поддържането на по-голям щат от висши офицери.

Затова сред адмиралите битува и визията за възстановяване на подводния ни флот, като за целта евентуално ще бъде придобита подводница втора ръка от Норвегия или Италия. Подобен проект обаче също би глътнал огромни средства, съизмерими с парите за изтребители и за патрулни кораби. Вместо това страната ни можеше вече да е инвестирала целево в отбранителни системи за борба с подводници, тъй като Черноморският флот на Русия поддържа в бойна готовност поне седем от тях. България би могла да закупи още хеликоптери Panther или аналогични, които наистина да са оборудвани с торпеда и системи за откриване на цели под морската повърхност. Страната ни също така можеше да изгради инфраструктура за ползване на F-16 първо в авиобазата с предно разполагане "Безмер" край Ямбол, от където операциите за ер полисинг в черноморската акватория биха били доста по-ефективни, включително с кацания за презареждане от страна на румънски, турски и гръцки изтребители, както и за временно базиране на ескадрили от други съюзнически държави. Страната ни би мога да работи по-активно със САЩ за изграждане на военноморски компонент на т.нар. съвместни българско-американски съвместни съоръжения - по неофициална информация от Вашингтон от години проявяват интерес към разположената край Черноморец база "Атиа".

Вместо да направи всичко това обаче, България предпочете да се забави, а след това да заложи на най-скъпия проект, избирайки възможно най-скъпите предложени изтребители. И заложи в него стотици милиони скрити разходи, които ще блокират години напред други стратегически прецизирани и по-осъществими инициативи за модернизация. "Нужна е дългосрочна програма за превъоръжаване с ясен ангажимент за финансово осигуряване", обобщава ситуацията ексминистър Тагарев.