Големите военни разходи няма да подминат и новата власт

Колко ще ни струва новата "студена война"

Дрънкането на оръжие край акваторията на страната ни почти сигурно ще даде тласък на няколко отдавна забавяни проекта за модернизацията на българската армия. Първите индикации, че това ще се случи дори в близките месеци след като бъдат сформирани нов парламент и правителство, дойдоха още по времето на управлението на служебното правителство. На първо място това безспорно е проектът за закупуване на втора "полуескадрила" от още 8 изтребителя F-16 Block 70. В края на лятото служебният военен министър Георги Панайотов изпрати до Вашингтон т.нар. Letter of Request for Letter of Offer and Acceptance (LoR for LOA) - писмо-заявка за подготовка на проектодоговор, в което има "прецизна разбивка на стойностите по компоненти, системи, услуги и т.н.", тоест колко точно би струвало придобиването на следващата партида бойни самолети.

Според ръководителя на военното ведомство отговорът на САЩ трябва да дойде в рамките на 6-8 месеца, тоест бъдещите управляващи ще бъдат "зарадвани" с американска обвързваща оферта за още изтребители през пролетта на следващата година. Така че който и да дойде на власт, изненадващо ще получи проформа-фактура от Пентагона за поне 2.2 млрд. лв. (толкова струваха първите 8 бойни самолета), а най-вероятно и повече, тъй като по времето на кабинета "Борисов 3" щатските изтребители бяха поръчани с минимални боекомплекти, предназначени предимно за охрана на въздушното пространство. Добрата новина е, че САЩ обещават плащането да може да стане поне на две вноски.

В контекста на нарастващото напрежение с Русия сега авиацията ни ще трябва да се подсигури и с боеприпаси за поразяване на наземни и най-вече надводни цели. В този контекст допълнителни разходи може да се очакват по линия на интеграцията на модерни противокорабни ракети към F-16 Block 70, каквато за момента още няма.

"Очите и ушите" на армията

Неразривно свързан с приемането на въоръжение на новите ни натовски изтребители е и проектът за превъоръжаване с нови 3D радари. Обществена тайна е, че радиолокационното покритие на страната ни в момента е лошо, което е крайно неприемливо в контекста на плановете за възпиране на Русия в Черноморския регион. То се извършва с допотопна техника, която вероятно е придобивана, когато бъдещите пилоти на F-16 са ходили в детската градина или дори още не са били родени. В началото на октомври служебният военен министър Панайотов обяви, че се готви да внесе в Министерския съвет проекта за инвестиционен разход за придобиване на въпросните радари с ориентировъчна стойност 390 млн. лв. Срещу тази сума страната ни иска да придобие седем триизмерни локационни станции - 5 стационарни и 2 мобилни. Според специализираното военно издание "Аеро" запитвания за необвързващи оферти са изпратени до няколко компании: Lockheed Martin, Leonardo, Thales, Raytheon, Saab, Indra, Elta Systems, Bae Systems и Hensoldt.

Началото на предизборната кампания обаче явно пресече порива на Панайотов да лансира военния проект. Почти сигурно е все пак, че инвестиционната програма за 3D радарите ще бъде задвижена по най-бързия начин, след като гласуването за нови президент и за депутати премине. В крайна сметка обаче инвестиционният разход на стойност 390 млн. лв. не може да бъде приведен в действие без изричната подкрепа на бъдещото Народно събрание.

Бъдещото правителство също така ще трябва да задвижи проекта за придобиване на боеприпаси за бъдещите модулни патрулни кораби, които, както се оказа, са били поръчани без боекомплекти, за да може проектът да не надскочи горната граница от 984 млн. лв. с ДДС. Според признанията на служебния военен министър цената на снарядите, ракетите и торпедата ще варира "между 400 - 500 млн. и 1 млрд. лв.". Началникът на отбраната адм. Емил Ефтимов побърза да се застрахова, че няма да е нужно веднага да се придобиват пълните боекомплекти, но повишаването на бойната готовност в черноморската акватория със сигурност няма да позволи безкрайното отлагане на този разход.

Ракетна надпревара

По неофициална информация бойният ни флот до последно е държал модулните бойни кораби, които ще бъдат произведени от немската Fr. Lürssen Werft GmbH, да се въоръжат точно с прокивокорабните ракети RBS-15 MK3 на компаниите Diehl Defence и Saab. В крайна сметка било решено на тежките корвети да бъдат монтирани пускови установки именно за въпросните шведско-германски "умни" боеприпаси, въпреки че конкурентната норвежка военна фирма Kongsberg се опита агресивно да лансира своите противокорабни ракети с оптично насочване NSM. По неофициална информация на "Капитал" обаче битката между двете фирми все пак е довела до сваляне на цените на ракетите, които шведите и германците са предложили на военноморските сили.

Докато течеше въпросният задкулисен спор, стана ясно, че армията явно мисли и в посока придобиване на брегови противокорабни батареи. Докато се опитваше да защити първоначалния избор на RBS-15, адмирал Ефтимов обяви как е "най-добре е да има комбинация от два вида ракети, един - на корабите, и друг - на брега". Това се изтълкува като опит от страна на началника на отбраната да спре атаката от страна на Kongsberg, за да не се стигне до затлачване на строежа на патрулните кораби, като умилостиви норвежката компания с алтернативна военна поръчка. Такъв инвестиционен проект за момента не е бил обсъждан нито в комисията по отбрана на парламента, нито дори на експертно ниво в министерство, така че не е ясно каква ще е ориентировъчната му стойност. Ескалацията на напрежението в Черно море обаче почти сигурно ще го направи много по-приоритетен. Подобен проект за брегова охрана с ракети NSM се осъществява от американския отбранителен гигант Raytheon Technologies в съседна Румъния, като договорът беше подписан в края на май т.г.

Накратко - на следващата власт вероятно ще й се наложи да планира във времето разходи за няколко военни проекта. А общата сметка е за поне 5 млрд. лв.