"Шах!" с ракетите
Опасявайки се от евентуален провал на проекта за натовски корвети, военноморските сили търсят "соломоновско" решение за въоръжението им
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Когато през лятото на далечната 2008 г. тогавашният премиер Сергей Станишев сключи споразумение с френския президент Никола Саркози за закупуване на две ултрамодерни бойни корвети Gowind 200 на стойност около 1 млрд. лв., всичко изглеждаше така, сякаш Военноморските сили (ВМС) на България са на път най-накрая наистина "да влязат" в НАТО.
Близо 13 години по-късно обаче бойният флот все още разчита основно на плуващи реликви от времето на студената война, а "най-модерните" бойни съдове продължават да са 42-годишни белгийски фрегати "втора употреба" от типа E-71, чиито ракети и торпеда отдавна са с изтекъл ресурс. Причината за всичко това е, че договорът с Франция за Gowind 200 бе подписан в навечерието на последната световна финансова криза и закономерно отпадна от приоритетите на властта поради липса на пари. Подобна нерадостна съдба сполетя и следващите два опита да се поръчат нови бойни кораби за ВМС през 2013 и 2017 г., когато негласният фаворит и в двете тръжни процедури беше варненската корабостроителницата МТГ "Делфин".
Патрулният кораб (за)минава?
Затова е съвсем нормално сега ръководството на военноморските сили отново да се притеснява за съдбата на настоящия модернизационен договор с германската корабосторителница Lurssen на стойност близо 1 млрд. лв. с ДДС, подписан в края на миналата година. Опасенията на адмиралите явно се засилват в условията на възможна промяна на политическата конфигурация у нас и покрай амбициите за ревизиране на договора в частта за въоръжението на двата модулни патрулни кораба.
За потенциален проблем намекна служебният министър на отбраната Георги Панайотов, който в началото на месеца обяви, че двете корвети са поръчани без боеприпаси, а цената на пълните боекомплекти за тях би варирала между "400 - 500 млн. и 1 млрд. лв." върху вече договорената цена от близо милиард за асемблиране. Стана ясно също така, че плавателните съдове са проектирани с пускови установки за противокорабните ракети RBS-15 Mk3 на компаниите Diehl Defence и Saab, като последната също така е и системен интегратор на цялото оборудване. "Няма да купуваме неограничено количество ракети. Ще създадем достатъчно възпиращ потенциал в рамките на разумен ресурс. Не сме в годините на студената война, когато имахме едно ешелониране на запасите, трупаше се, харчиха се много средства. Сега реалностите са други", коментира по повод бъдещото придобиване на боеприпаси началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
През последните няколко седмици масирана офанзива за доставка на алтернативния тип ракети Naval Strike Missile (NSM) е започнала норвежката отбранителна компания Kongsberg. Предложените от Lurssen патрулни кораби от типа OPV 90 по принцип се предлагат в три различни конфигурации - с RBS-15, с NSM и с Exocet на MBDA, така че сериозни технически пречки за евентуален избор на алтернативни боеприпаси не би трябвало да има. Освен това от гледна точка на корабостроителницата типът на ракети няма особено значение, при положение че тяхната цена така или иначе не е включена в тръжната оферта. Последното само по себе си обаче е проблем, защото реалните разходи за проекта бяха скрити от обществото. По време на наддаването също така българското отбранително министерство по неясни причини е оставило избора на въоръжението изцяло в ръцете на компаниите, които наддават, и Lurssen са предпочели RBS-15, най-вероятно защото Diehl Defence също е германска оръжейна фирма.
Но тъй като Saab са и системен интегратор на корабите, от Военноморските сили явно се страхуват шведската фирма да не откаже да използва алтернативен на техния тип боеприпаси или да направи процеса толкова икономически нецелесъобразен, че това да "взриви" проекта за модернизация на флота. Каквито индикации всъщност действително има. По неофициална информация на "Капитал" командващият на бойния флот контраадмирал Кирил Михайлов е изпратил докладна до министър на отбраната, в която експлицитно предупреждава, че смяната на типа ракети може да изложи на риск осъществяването на програмата за новите бойни кораби. Също така решението за въоръжението трябвало да се вземе в спешен порядък, най-вероятно до 24 юни.
Радарни или "оптични" боеприпаси
Повече светлина върху естеството на интригата хвърли в петък началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов в свое интервю за БНТ.
"Няма поръчка в областта на отбраната, която да не е подложена на полемика и когато подхождаме към такива проекти, ние сме много внимателни", коментира той. Според него България просто е подала оферта към корабостроителниците за параметрите на желания многофункционален модулен патрулен кораб, като към нея е имало тактическо задание с изискванията към оръжията и сензорите. Според адмирала вината за настоящата интрига е изцяло на подизпълнителите, които не са били достатъчно инициативни в правилния момент. "Тези фирми, които имат претенции, може би основателни, за качеството на техните продукти и за целесъобразността на този избор, е трябвало да бъдат по-активни и да бъдат в контакт с корабостроителниците, когато те са работили с подконтракторите, за да определят конфигурацията на кораба", коментира Ефтимов. Началникът на отбраната твърди също така, че цените на предложените конкурентни типове ракети са съизмерими, което е станало ясно на среща между компаниите доставчици и военния министър Панайотов миналата седмица.
"Но не е въпросът в цената. Въпросът е в способността. Атаката е, че ракетата, която е в конфигурацията на Lurssen, е с активно насочване, а тази е с пасивно", коментира Емил Ефтимов. Под "тази" адмиралът има предвид NSM на Kongsberg, която за разлика от RBS-15 прехваща целите не с радар, а оптично и чрез алгоритъм за визуално разпознаване с изкуствен интелект. Идеята на втория тип боеприпаси е да могат да се използват в условията на активни радиосмущения, каквито обикновено има на бойното поле при конфликт с по-висока интензивност. "Сега има една теория: че тази ракета е по-добра, тя е с друг тип насочване. Ние и сега притежаваме комбинация, най-доброто е комбинацията. Така че подхождаме много внимателно към този въпрос и за осигуряване на достатъчно възпиращ потенциал, най-добре е да има комбинация от два вида ракети", продължи началникът на отбраната. Затова според адмирал Ефтимов е най-добре да се използва един вид ракети на корабите и друг - на брега. Или казано по-ясно: интеграцията на RBS-15 на корветите да не се пипа, за да не се провокира конфликт със системния интегратор Saab, а боеприпасите на Kongsberg да бъдат използвани за създаването на бъдещи сухоземни противокорабни батареи. Подобен проект за брегова охрана с ракети NSM се осъществява от американския отбранителен гигант Raytheon Technologies в съседна Румъния, като договорът беше подписан в края на май т.г.
Стрелба "на сляпо"
Проблемът в случая е, че за момента България не е одобрявала като приоритетна подобна военна програма за наземни противокорабни батареи, съответно Народното събрание не е гласувало финансиране за нея. Отпускането на още пари за армията едва ли ще се случи скоро, особено в контекста затлачения в момента паралелен проект за превъоръжаване на Сухопътни войски на стойност близо 1.5 млрд. лв. и на ковид кризата. Освен това идеята на флота е в тотален разрез с предишните доста резонни планове цялата армия да се въоръжи с един вид ракети от типа "повърхност-повърхност", които да се използват от корабите, бреговата охрана, самолетите и евентуално от сухопътните войски. Това би позволило "икономия от мащаба" както при поръчването на боеприпаси на едро, така и при тяхната последваща логистична поддръжка и модернизация. Прагматичните аргументи в случая обаче явно отстъпват пред туширането на моментни спорове и скандали, както и нежеланието да се поеме конкретна отговорност. Защото стандартната практика при големи военни проекти или мащабни поръчки на високотехнологични боеприпаси е за това да се правят отделни публични търгове или да се сключват специални междуправителствени споразумения, когато се преследва стратегически интерес.
Така че предложеното "соломоновско решение", което да удовлетвори и интересите на Saab/Diehl Defence, и на Kongsberg, е по-скоро чисто теоретично упражнение за изпускане на моментното напрежение и опит за "тупане на топката", докато строежът на модулните патрулни кораби достигне необратима фаза. Въпросът е дали всичко това действително ще е в интерес на националната отбрана и на българските данъкоплатци.
7 коментара
Изглежда, че сумата за 2-та патрулни кораба ще стигне 2 млрд лева, което е повече отколкото навремето Франция искаше за 2-те корвети.
Истината е, че целия проект е дълбоко сбъркан.
БГ няма нужда от кораби с параметрите на фрегата (каквито са поръчаните в момента стражеви кораби), а от доста по-малки кораби (корвети или дори по-малки).
Най-добре въпръжените кораби на шведския флот не са фрегати, а корветите клас Висби (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/2b/K32_HMS_Helsingborg_Anchored-of-Gotska-Sandoen_cropped.jpg ) - те струват по 180 млн долара бройката (т.е. са 3 пъти по-евтини от стражевите кораби, който БГ се опитва да придобие). По-ниската цена идва от по-малкия размер - това пести много материали, изисква двигател с по-малка мощност и т.н.
Тези по-малки кораби са и по-евтини за експлоатация - харчат по-малко гориво, изискват в пъти по-малък екипаж.
Швеция е държава с 10 млн население и акватория (Балтийско и Северно море), което е в пъти по-голяма от акваторията на БГ.
Щом за Швеция малка фрегата като Висби е адекватен избор защо БГ изисква съществено по-големи (и по-скъпи) кораби?
Подобна е ситуацията с Финландия. Там най-боеспособните кораби са стражевите кораби от клас Хамина (https://www.defenseworld.net/uploads//news/big/haminaboa_1513852080.jpg ).
Те струват по 120 млн евро бройката (4 пъти по-евтини от корабите, които БГ се опитва да придобие).
А всъщност най-добрия подход е този на Хърватско. Те имат БВП близък до нашия, но много по-голяма брегова ивица (1500км, а с островите над 5000км). Вместо да инвестират в скъпи стражеви кораби те са инвестирали в подвижни брегови ракетни батареи. Това е, на практика, камион с ракетна установка и още един камион (или ремарке) с радар. Такава батарея струва общо 30-тина милиона евро заедно с мунициите (т.е. в пъти по-евтин от финландския стражеви кораб). А експлоатацията е поне 20 пъти по-евтина защото тези камиони харчат много по-малко горива и са с общо 5-6 души екипаж. Обсегът на тези ракети е до 300км (има и по-нови с по-голям обсег) и така с 4-5 такива батареи Хърватско покрива цялата си акватория. Такова решение би било най-добро и за БГ.
Тези ракети биха защитили нашата акватория с/у крупни кораби. Това, което остава да се осигури е:
- противоминна защита (вече имаме кораби за това)
- защита с/у подводници (имаме хеликоптери, но трябва да купим сонари за тях, както и торпеда - един комплект сонари е 10-тина млн долара, торпедата са по няколкостотин хиляди долара)
- защита с/у малки плавателни съдове (имаме такива съдове, но може да ъпгрейднем като купим бързоходни катери като израелските Двора - те струват по 6 млн долара).
На кратко, за общо 200 млн лева (10 пъти по-малко от 2-та милиарда дето ще отидат за 2-та стражеви кораба) можем:
- да купим 2 мобилни брегови ракетни установки покриващи цялата ни акватория
- да въоръжим със сонари и торпеда 1 хеликоптер
- да купим 4 високоскоростни катера Двора
Реално, като бойни възможности този комплект значително превъзхожда 2-та стражеви кораба взети заедно. А струва 10 пъти по-малко. А експлоатацията е поне 20-30 пъти по-евтина.
До коментар [#] от "":
До коментар [#] от "":
По принцип съм съгласен с вас, че избраният клас кораби е неадекватен за българските условия - това са патрулни кораби, не са нито корвети, нито фрегати. Те имат висока автономност, но ниска скорост и опростена конструкция на корпуса, която не може да издържи сериозни бойни или навигационни повреди. Те са избрани единствено защото могат да бъдат построени в български условия - МТГ Делфин произведе подобни, но по украйнски прокет за Екваториална Африка. Последното не е маловажно - както казваше един мой познат офицер (рядко интелигентен) тези момчета и момичета, които ще карат тези самолети/кораби трябва да имат предвид, че майките и бащите им ще ги плащат.
Този проект всъщност е предопрделен доста отдавна. Вероятно не си спомняте, но Бойко Борисов хвалеше този избор, тъй като тези кораби биха могли да охраняват българските платформи за добив на газ... Които още ги няма. Тогава вече беше взето решение да се вземат F-16 (макар и втора ръка), така че корабите бяха предвидени за Германия от великия геостратегически играч ББ (ВМС винаги са били фенове на Люрсен още от 30-те г.).
За затворено морско простанство, каквото е Черно море, са необходими съвсем раличен клас ударни кораби - например е абсолютно излишно да имат хангар за въртолет. Скорост от 21 възела е нелепа. И супер слаба противоракетна отбрана. Пример не могат да бъдат балтийските страни - Балтийско море е плитко и бурите в него са детска приказка в сравнение с Черно море. Трябва много по-стабилна платформа. Шведските "Визби" губят цялата си стелт технология (поне откъм радио спектъра) при сериозно вълнение - дори при два бала, техните корпуси вече няма да отразяват радарните вълни при оптимален ъгъл. Oтделно подръжката им е безумно скъпа - всичките неизбежни ръбатости (примерно на съединенията на илюминаторите с корпуса) са покрити със златно фолио и пръскани с оксид на индиум. Да не говорим за корпусите от фиброво стъкло. И са далеч по-скъпи от цитираната от вас цена - това overnight price без никакво въоръжение. Цената на БГ-Люрсените (с двойно по-голямо водоизместване) е с подръжка, мисля, че за пет години.
Същото е и с финландските Хамина - не ви пожелавам да сте на катери създадени да плават в балтийските шхери, когато ви шибне вълната в Черно море.
Подвижната брегова батерия не може да замести корабите, точно както ЗРК не замества изтребителите. Иначе аз бих препоръчал вместо противокорабни ракети, да си вземем 155мм гаубици Бофорс с активно-реактивни снаряди:-)
Истината е, че за нашите условия трябва специално проектиран кораб и комбинация от въздушни и подводни дрони. Но това означава капацитет на ВМС да съставят ТТХ спрямо наличните технологии. А ние нямаме този капацитет и си поръчваме off the shelf. Единственото хубавото на тези кораби е, че като подръжка ще бъдат песен в сравнение със сега наличните и ще бъдат съвместими с НАТО. Ще запазят някакъв капацитет във ВМС докато дойдат някога по-добри времена за флота (не че ще дойдат).
До коментар [#2] от "pesho_golemanov":
Не съм привърженик за закупуване нито на Висби, нито на Хамина.
Но в поста Ви има някои съществени неточности, които бих искал да коригирам.
Първо, няма основание да се счита, че мореходността на тези кораби е пригодена ЕДИНСТВЕНО за Балтийско море.
Мореходността се определя единствено от конструкцията на кораба - тя няма нищо общо с това кой е производителят и колко е дълбоко е най-близкото море. Да се вменява подобна връзка е, меко казано, несериозно.
Руският флот използва, до голяма степен, едни и същи модели кораби както в Балтийско море, така и в други морета.
Ние, всъщност, правим реално същото - в българските ВМС доскоро имаше десантен кораб полско производство (клас Полночни) - никой не му идва на им да каже, че тези кораби не могат да се ползват в Черно море. Кораби от този клас продължават да се ползват от Русия, Украина, както и от ред др. държави (Алжир, Виетнам, Куба) и т.н.
На кратко пак ще повторя - мореходността на един кораб зависи единствено и само от неговата конструкция. Да се твърди друго е просто нелепо (макар да съм го чувал и от други претендиращи за "морски вълци").
Що се отнася до Хамина и Висби - няма никакви данни конструкцията им да не позоволява тяхното използване в др. морета. Ако някой твърди нещо подобно следва да се позове на конкретни данни.
Второ - да, при бурно море detection range-а на Висби намалява. Според https://www.naval-technology.com/projects/visby/
при бурно море (не се уточнява колко бурно) рейнджа е м/у 8 и 13км, а при спокойно може да бъде почти 2-но по-голям. Фрегатите, които се опитваме да придобием (корабите са реално в този клас дори и това да не се споменава) реално имат почти нулев рейндж - т.е. хептен никаква радарна защита в този смисъл.
Но, така или иначе - както писах - аз не мисля, че имаме нужда дори и от кораби като Висби или Хамина, хеле пък от фрегата.
Реално БГ има нужда от брегова охрана. При брегова ивица от 350км и средна ширина на ЕИЗ от около 70км реално имаме нужда от съдове с малък рейндж (катери), както и от хеликоптери. Всичко останало е просто "на гол тумбак чифте пищови".
Не съм отпимист, че някой в МО ще подходи рационално. Във ВМС от десетилетия има афинитет към покупка на кораби голям клас. Това преди 10-тина години се оправдаваше с "необходимостта" нашия флот да участва в операции в Средиземно море.
Такава "необходимост" реално никога не е имало - просто е била ведомствена амбиция. По-голям кораб значи по-голям екипаж, което значи и по-голям чин за шефа.
Това е причината нашите ВМС да натрупат адски много "сланина" през последните 20г. Края на Студената война ни завари без нито една фрегата (дори на Бай Тошо не му идваше на ум да хвърля пари за такива глупости), а сега вече имаме цели 4 бройки.
Респективно шефът на ВМС "порастна" от контра-адмирал (през 80-те) до вицеадмирал и адмирал сега.
Само искам да отбележа, че началото на миналия век заварва българския флот с обща численност от 445 души. Това е преди придобиването на мини-миносците от Франция. След това нараства с още около 200 души.
Това е съставът на флота с който БГ участва успешно в Балканската война.
Сега, при несравнимо по-голяма автоматизация и тенденция във всички флотове да намаляват щата си нашите ВМС имат щат от над 3500 души.
До коментар [#2] от "pesho_golemanov":
В предишния си постинг пропуснах да взема отношение относно Вашите търдения за цената на Висби.
Моят източник е статия на Би Би Си:
http://news.bbc.co.uk/2/hi/technology/3724219.stm
Там сравняват Висби с други стелт кораби и цената за всичките е СЪС въоръжението. Не го пише изрично в самата статия - но ако погледнете другите кораби в тази статия, то за тях информация е за общата стоимост. Допускам, че и за Висби също е общата стойност.
Хамина е с по-добро въоръжение от Висби и струва 120 милиона евро.
Наскоро Тайван завършиха стелт корвета за доста по-малко - 73 млн долара:
https://en.wikipedia.org/wiki/Tuo_Chiang-class_corvette
https://www.youtube.com/watch?v=CEKfDggd_T0&t=8s&ab_channel= %E9%BE%8D%E5%BE%B7%E9%80%A0%E8%88%B9%E8%87%BA%E7%81%A3
https://www.taiwannews.com.tw/en/news/4078391
Мисълта ми е, че нашите ВМС ако искаха можеха да имат кораб с много добро въоръжение за много по-малко пари от тези, които се канят да изхарчат сега - ако бяха решили да закупят кораб с по-малки размери.
Но, така или иначе, както писах - при малка брегова ивица и сравнително тясна ЕИЗ дори и от корвети нямаме нужда.
С Радевата хунта провалът е неизбежен…
Излишно е да се заблуждаваме, милиард са ужасно много пари за два кораба и ги плащаме само защото НАТО го изисква. Също като прочутите изстребители, те не са нужни толкова на България, колкото за съвместни операции. И едно национално отговорно правителство трябваше да се пазари за по-голям дял от парите да останат у нас. На времето при царя, когато се разглеждаха първите оферти, имаше офсетни програми. Да се изгради база за ремонт на натовски кораби. Да се обслужват артилерийски системи. Да се строят корпусни секции за следващи кораби за трети държави и т.н.
Държавата ни няма да доживее война, ако продължаваме да си харчим парите толкова нелепо.
Самоунищожението си върви, защото недофинансираните системи на образованието и здравеопазването бастисват поколение след поколение.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.