Глобите за системно наемане без трудов договор ще стигат и до 30 000 лв.

При постъпване на работа отпуск ще може да се ползва след 4 месеца трудов стаж, а не след 8 месеца, както е сега

Министър Сачева определи темата с недекларирания труд като "много остра и болезнена"
Министър Сачева определи темата с недекларирания труд като "много остра и болезнена"
Министър Сачева определи темата с недекларирания труд като "много остра и болезнена"    ©  Надежда Чипева
Министър Сачева определи темата с недекларирания труд като "много остра и болезнена"    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Нови, значително по-сурови глоби за работодатели, които наемат работници и служители, без да сключват с тях писмен договор, предвижда проект за промени в Кодекса на труда (КТ). Проектът предлага при повторно нарушение, свързано с недеклариран труд, наказанието за работодателя да е глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 5000 до 10 000 лв. За системно нарушаване (три или повече пъти) на правилата за трудовото договаряне и за изплащане на заплати и възнаграждения имуществената санкция за работодателя става от 20 000 до 30 000 лв., а глобата за виновното длъжностно лице - от 10 000 до 20 000 лв. Същите по размер глоби са предвидени и за нарушенията, свързани с неизплащането на дължими заплати и обезщетения.

Промените са разработени от експертите на социалното министерство и са публикувани за обществено обсъждане. Проектът (вижте прикачения файл) предвижда и редица други изменения в трудовото договаряне, работното време, тристранното сътрудничество и др.

В момента глобата по КТ за първо нарушение на работодателя, който наема без договор, е от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., с уточнението, че тези санкции се налагат за всяко отделно нарушение. В сегашната редакция на КТ обаче няма предвидени по-високи санкции за повторност и системност на тези нарушения, коментират от Министерството на труда и социалната политика (МТСП).

Става въпрос за нарушения от страна на работодателя на задължението му да не допуска до работа работник или служител, без преди това да е сключен писмен трудов договор с него, този договор да е деклариран пред НАП и копие от него заедно със заверено уведомление до НАП да е предоставено на работника/служителя.

"Така ще се отстрани констатираната празнота в КТ, която не предоставя възможност да се налага по-висок размер на санкцията за извършени нарушения при наемане на работа на работник или служител, когато той е без предварително сключен писмен трудов договор или без да е регистриран трудовият договор в срок", пишат в мотивите от министерството на Деница Сачева.

Що е "системно нарушение"

Проектът предлага в Кодекса на труда да се въведе дефиниция за системни нарушения: три или повече нарушения от един и същ вид, установени с влезли в сила наказателни постановления в период от три години. "Това ще гарантира правилната квалификация на извършените системни нарушения на трудовото законодателство", се казва в мотивите към проекта.

Според Сачева темата е особено актуална в момента. "Сега, по време на кризата, много ярко видяхме нейните мащабни очертания, защото има хора, които останаха без работа, регистрират се в бюрата по труда, но за съжаление не биха могли да получат адекватна подкрепа от държавата, защото са работели без договори и за тях не са били платени съответните осигуровки", заяви тя пред БНТ.

Въвежда се и дефиниция "системни нарушения на трудовата дисциплина" - три или повече нарушения за период от една година, "като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането му не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са налагани - дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред".

Еднодневни договори и при тютюна

Предлага се тютюнопроизводителите също да могат да наемат работници с еднодневни договори. В момента такава възможност има само при наемането на работници за работа и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула.

Включването на тютюнопроизводителите в обхвата на работодателите, които могат да сключват такива договори, ще допринесе за по-доброто функциониране на пазара на труда в определени региони на страната, където това производство е традиционно, обясняват в мотивите си от социалното министерство.

Друго интересно предложение - от 8 на 4 месеца се намалява изискването за минимален трудов стаж за ползване на платен годишен отпуск от работници и служители, които постъпват за пръв път на работа.

Втори договор със същия работодател - само за друга работа и извън работното време

Законопроектът предлага да се ограничи възможността за сключване на втори трудов договор с основния работодател за работа през определени дни от месеца (чл.114 КТ). Поставя се изрично условие този договор да е за извършване на работа, която не е в кръга на трудовите задължения по основната работа и извън установеното за него работно време. Според мотивите "по този начин се ограничава възможността да се "заобикалят" изискванията за ограничаване на извънредния труд и за заплащането му с увеличение, като се извършва една и съща работа през определени дни от месеца по два трудови договора между едни и същи страни".

Същевременно се създават и нови възможности за увеличаване на максималната годишна продължителност на извънредния труд с колективен трудов договор - до 300 часа годишно. В момента законът ограничава продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител до не повече от 150 часа. Запазват се обаче сегашните ограничения за продължителността на извънредния труд в рамките на месец, седмица и два последователни работни дни.

Създава се възможност на предприятието - ползвател на работник, на когото е осигурена временно друга работа, да го командирова на друго място, като трябва да уведоми за това предприятието, което е осигурило временната работа, минимум 5 работни дни предварително.

Сумирано работно време

Предлага се периодът на сумираното изчисляване на работното време да е от 1 до 4 месеца, а не до 6 месеца, както и сега. В мотивите се казва, че така ще се гарантира равномерен трудов процес и по-лесна отчетност. Същевременно обаче и тук се дава възможност с колективно трудово договаряне на ниво отрасъл или бранш да се удължи периодът на сумираното изчисляване за определени дейности до 12 месеца. Проектът предвижда, че МС трябва да издаде наредба за условията и реда, по които се установява сумираното изчисляване на работно време.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bramasole avatar :-|
    bramasole
    • - 1

    Съгласна съм, че некоректните работодатели трябва да бъдат санкционирани. Отбелязвам, обаче, че трудовият договор изисква и подписа на служителя. Трябва да се въведат санкции и за наетите служители, все пак са се съгласили да нарушават трудовото ни законодателство.
    Създадената нова възможност за "предприятието - ползвател на работник, на когото е осигурена временно друга работа, да го командирова на друго място, като трябва да уведоми за това предприятието, което е осигурило временната работа, минимум 5 работни дни предварително" е недомислица. Все пак става дума за хора, не за предмети, за да ги разпращат къде ли не, без служителят да има право на отказ.

    Нередност?
Нов коментар