Заложници на правосъдието

Съдебното дело срещу Арабаджиеви не може да прескочи разпоредителното заседание вече шести месец. През май Специализираният наказателен съд постанови спиране на делото спрямо Ветко Арабаджиев, защото в Европейската заповед за арест, по силата на която Испания го върна в България, не е включено обвинение за данъчни престъпления, каквото тук му е повдигнато. По това искане в момента се чака решението на испанския съд.

Същевременно СНС прекрати делото спрямо другите подсъдими и върна делото на прокуратурата заради процедурни нарушения. С определението от 28 май съдът постанови незабавно пускане на Арабаджиева под домашен арест заради влошеното й здравословно състояние. Съпругът й също трябваше да бъде освободен под домашен арест, но след произнасяне на втората инстанция по евентуален протест на прокуратурата, като неговата мярка трябваше да бъде контролирана с електронна гривна.

Месец и половина по-късно - на 13 юли, апелативният спецсъд отмени това определение заради процедурни неясноти по произнасянето и върна делото на първата инстанция за ново произнасяне, като отмени и пускането на Маринела под домашен арест, без да прави преценка дали има опасност тя да се укрие или да извърши друго престъпление. В изпълнение на това определение дежурен съдия от СНС разпореди още същия ден връщането й в ареста - след месец и половина домашен арест, по време на който тя стриктно спазва ограниченията и няма данни нито да се е опитвала да се укрие, нито да извърши престъпление.

Съдът е длъжен във всеки момент да преценява необходимостта от продължаване на действието на най-тежката мярка за неотклонение, пише във възражението си до съда адвокат Ина Лулчева. Дори и при наличието на обосновано предположение за извършено престъпление (макар че в случая няма такива данни), то не може да мотивира лишаването от свобода на неосъждано лице, за данъчно престъпление, извършено преди шест години и след като делото е внесено в съда с приложени всички относими документи, сочи още тя.

По това дело Арабаджиеви са обвинени като подбудители, а извършителите са на свобода. Едно от данъчните задължения, за което се твърди, че е предмет на престъплението, е платено. Цялото имущество на Арабаджиеви е запорирано на два пъти - по наказателното дело срещу тях и от КПКОНПИ. Междувременно всички доказателства по делото са събрани, иззети са документите и са разпитани свидетелите. Няма данни двамата да са се опитвали да се оказват натиск на свидетелите, макар че прокуратурата твърди, че докато били в Испания двамата са получавали от адвокатите си протоколи от разпити на свидетели. Право на всеки обвиняем е да има достъп до материалите от разследването, за да знае в какво го обвиняват, щом обвиняемите в България имат такова право, то не може да се отказва на тези в чужбина, казва адвокат Лулчева.

Както съдии, така и други адвокати по такива процеси споделят, че принципно е смущаващо продължителното задържане на обвинени за данъчни престъпления или за финансови престъпления по отношение на еврофондове. Тези престъпления по принцип се доказват основно с официални документи. Интересът на държавата в случая е парите да бъдат възстановени на фиска, имуществото да е обезпечено, процесът да свърши бързо, а обвинените да бъдат пуснати за работят, за да върнат парите, коментират съдии.

Самоцелната показна репресия не е борба с престъпността

Българското общество е убеждавано, че знак за борбата с престъпността е държането в ареста на бизнесмени и политици - хора като Арабаджиеви, Баневи, Миню Стайков и близките му, Нено Димов и т.н., показно и шумно.

През лятото и есента на 2018 г. прокуратурата оповести разследване за организирана престъпна група за извършване на данъчни престъпления на Баневи, Арабаджиеви, Миню Стайков и други покрай тях. Бъдещият главен прокурор Иван Гешев даваше брифинги, придружавани от прокурорски репортажи на обиски в домовете, пачки пари в кутии от обувки, автопаркове, спални, бани, гардероби и т.н.

Баневи бяха задържани преди повече от година и половина, по-късно Евгения Банева беше пусната с подписка. Тия дни ЕСПЧ съобщи на българското правителство, че жалбата на Николай и Евгения Баневи срещу България е приета за разглеждане с приоритет, а оплакванията са за продължителното задържане на двамата и за нарушаване на презумпцията за невиновност.

Миню Стайков е в ареста близо две години (адвокатите му твърдят, че е в лошо здравословно състояние), а делото, заради което беше задържан през септември 2018 г. - за нелегална фабрика за цигари, и до момента не е внесено в съда.

Европейската комисия от години непрекъснато напомня, че обективният измерител за ефективната борба срещу корупцията и престъпността са влезлите в сила осъдителни присъди. Вместо това акцентът в дейността на прокуратурата се измества все повече от ефективно разследване към засилена репресия в досъдебната фаза на наказателния процес.

Преди месец известният правозащитен адвокат Михаил Екимджиев написа в "Дневник":

"Тъй като семействата обичайно са поне тричленни, прокуратурата сръчно ги преформатираше в организирани престъпни групи. Понеже йерархията и ролите в семействата са ясни, нямаше нужда да се измислят сложни схеми за съучастие. В акцията срещу Арабаджиеви през 2019 г. за пръв път прокуратурата посегна на децата на лошите олигарси, а през 2020 г., при вендетата срещу В. Божков, задържаха не само жена му и сина му, но и приятелката му. Малко по-късно включиха в НПК нова мярка за процесуална принуда - "заложничество". Арестуваха всички близки на обвиняемия, за да го мотивират да помага при осъждането си".

Подобни случаи са не само фрапантно нарушение на чл. 3 от Конвенцията за правата на човека, а именно забрана за нечовешко и унизително третиране, но наистина това е чиста проба заложничество, коментира Екимджиев пред "Капитал".

Срещу България има повече от 10 осъдителни решения на Страсбург за полицейските акции на Цветан Цветанов от 2010 г. и нарушена презумпция за невиновност, след което делата завършиха с фиаско - Гуцанов, Петьо Петров, Алексей Петров, Хамстера, Дамбовците и др . Само че тези решения излязоха 8-10 години по-късно.

Вече никой не споменава делото за смъртта на Чакъра през 2003 г., взривен в къщата му при полицейска акция, ръководена от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов, който тогава обяви война на криминалната престъпност. Осъдителното решение на Страсбург по този случай дойде през 2012г.

Разликата е, че тогава показните арести ги правеше вътрешният министър Цветан Цветанов, който впоследствие заяви, че не се чувства отговорен за плащането с парите на данъкоплтаците на обезщетенията, присъдени от Страсбург и българските съдилища. Днес това са методите на главния прокурор.