Прокуратурата прати и АДФИ да глоби проф. Асена Стоименова за стар период

Моите прокурорски университети

В началото на месец март 2020 г., във връзка с пандемията и недостига на някои лекарства/медицински изделия и повишаването на цените им, прокуратурата разпореди проверки в аптеките по цялата страна. Във време, когато пациентите трябваше да влизат по двама в аптеката, фармацевтите бяха проверявани от 5-6 институции наведнъж, еквивалентно на 12 проверяващи, влизащи наведнъж в аптеката, без да се спазват така прокламираните по това време противоепидемични мерки. Някои аптеки затвориха в изключително натоварен момент и оставиха своите пациенти без възможност да се снабдят с лекарства, за да имат възможност да подготвят изисканата от инспекторите документация.

Във връзка с тежката обстановка по това време, БФС се обърна към премиера с отворено писмо, в което поиска човечност при извършването на тези проверки, както и осигуряването на лични предпазни средства за фармацевтите. Последното е нещо нормално за европейските държави по това време, да не говорим, че в много държави правителствата подкрепиха своите фармацевти в осигуряването на най-добрата грижа и облекчиха тяхното ежедневие. В контраст българската прокуратура и частично правителството ни обявиха за "спекуланти" и ни подложиха на масирани проверки, които в крайна сметка доказаха, че не сме такива.

Срещата с главния прокурор

Освен отвореното писмо, аз поисках среща с главния прокурор Иван Гешев, на която уточнихме, че колегите ми ще съдействат на проверките и ако имаме информация за спекула (която не се потвърди), БФС ще я предостави на прокуратурата. На тази среща отново помолих проверките да се извършват по начин, който не нарушава работата на аптеките и не изнервя допълнително обстановката.

Няколко дни след това получих обаждане пред свидетели, с което ме информираха, че, ако не "престанем да ревем за проверките", към нас ще бъдат приложени силови методи. Няколко пъти ми бе повторено - "ще видите какво ще се случи в петък". В този петък бе обявено извънредното положение и спря свободното движение между градовете. Ето и част от материалите, които илюстрират настроението срещу аптеките през месец март 2020 г., преди и по време на извънредното положение, и в контраст с подкрепата, която европейските фармацевти имаха от своите правителства по същото време:

• https://www.mediapool.bg/spekulata-v-sofiyskite-apteki-zasega-e-neotkrivaema-news304733.html;
• https://www.dnevnik.bg/zdrave/2020/03/17/4042181_mladen_marinov_nareche_spekula_otkazut_na_apteki_da/;
• https://btvnovinite.bg/bulgaria/sreshtu-spekulata-proverki-v-apteki-i-magazini-sreshtu.html;
• https://www.bnr.bg/post/101245323/prokuraturata-proverava-sreshtu-spekula-aptekite-v-sofiiska-oblast;
• https://dariknews.bg/regioni/burgas/proveriavat-aptekite-za-spekula-2216642.

Аз продължих

Аз не обърнах внимание на заплахите за силовите методи, тъй като представлявам интересите и професионалното всекидневие на над 6000 души, членове на Българския фармацевтичен съюз, които се чувстваха под огромен натиск и несправедливо обвинени, и постоянно ме информираха какво се случва. Продължих да участвам в различни интервюта по медиите, както и да подготвям материали по повод на проверките, възможностите, които се дават на фармацевтите в други държави и които са отказани тук - например т.нар. генерична замяна, фармацевтични грижи и др. Информирахме обществото и за това, че е опасно да се презапасяват с лекарства, както и да се опитват да получат лекарства по лекарско предписание без рецепта.

Както споменах, в БФС членуват над 6000 магистър-фармацевти. Те работят във фармацевтичните компании, търговците на едро с лекарства, болничните и откритите аптеки.

На 25 март по информация на наши членове Изпълнителната агенция по лекарствата е изискала от тях данни за проблеми, свързани с производството и доставката на лекарства от списъка на Световната здравна организация за медикаменти в риск от недостиг около COVID-19. Заедно с това агенцията задължи притежателите на разрешение за употреба да й съобщят за всички други засегнати от кризата лекарства в портфолиото им и да продължат да го правят всяка седмица оттук нататък.

В този момент производството на субстанции за лекарства в Китай и Индия беше засегнато от пандемията и това създаде риск за всяка държава, която разчита на суровина за производството на лекарства.

Светкавично обвинение за две интервюта

По това време за недостиг на лекарства и механизми за преодоляването му вече имаше доклади, анализи и препоръки от Европейската агенция по лекарствата, Европейската комисия, Световната здравна организация и Medicines for Europe.

На 7 април - професионалният празник на работещите в сферата на здравеопазването, включително и на магистър-фармацевтите, проведохме онлайн пресконференция. След нея бях поканена в студиата на няколко медии, между които БНР и БНТ, където дадох интервюта.

Само няколко часа след интервюто по БНТ, което беше вечерта на 7 април, около обед на 8 април получих обаждане от СДВР, че ще трябва да се явя при тях с адвокат и да получа повдигнатото ми обвинение. Така на 10 април аз се сдобих с въпросното обвинение. То е по чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс. Когато отидох да го получа, в присъствието на двама адвокати, цялостното ми впечатление беше, че това е едно скалъпено набързо обвинение. На практика няма как само за няколко часа да се съберат категорични доказателства, че има фалшива тревога в интервютата ми, тъй като съм отговаряла на зададени въпроси и нито съм коментирала конкретни лекарства, нито конкретни региони, като изразите, които съм използвала, в никакъв случай не са категорични, а говорят за възможност нещо да се случи и че трябва да се вземат превантивни мерки, за да не се случи.

В СДВР ми казаха, че обвинението е повдигнато на база на сигнал, който не ми е показан до ден днешен.

Събраните за един ден доказателства не ми бяха предоставени въпреки неколкократното ми искане, с което моето право на защита беше напълно ограничено. Получих ги в последния възможен момент - преди вкарването на обвинителния акт в съда, тоест пет месеца след повдигането на обвинението.

Обясниха ми, че трябва до две седмици да внеса огромната гаранция от 20 хил. лв., за да остана на свобода, което аз обжалвах.

Държавата срещу професора

Когато отидох да получа постановлението за привличане като обвиняем, поискаха да ми направят и криминална регистрация, която аз отказах. За мен това беше цивилизационен шок - заради две интервюта да трябва да предоставя пръстови отпечатъци и да се снимам с табелка с номер като престъпниците, които сме виждали в американските сериали. В първия момент отказах, но прокуратурата обжалва този отказ и съдът постанови да ми бъде направена принудителна регистрация. Явих се, все още ми е трудно да забравя депресиращата процедура по даване на ДНК, снимките и как се опитвам да измия ръцете си от мастилото на обвинението, докато се чудя как е възможно да ми се случва това. Мислех си, че вероятно съм единственият университетски преподавател, застанал с табелка с номер в ръка заради изразяването на експертно мнение, потвърдено преди това от компетентните институции в цял свят.

Само две седмици след като бях обвинена, получих и обаждане от НАП, с което бях уведомена, че съм обект на две данъчни проверки - едната като председател на БФС в качеството ми на представляващ юридическото лице и другата като физическо лице. И двете проверки са за петгодишен период, като и двете продължават и към настоящия момент.

По неформална информация проверките са били разпоредени от прокуратурата. В периода на извънредното положение на мен ми бяха дадени само 14 дни, за да събера информацията, необходима на НАП за петгодишен период. С оглед на обема на исканата информация определям този срок като крайно недостатъчен и насочен не толкова да се осигури в оптимален обем необходимата информация, а по-скоро да се създаде стрес и дискомфорт у проверявания, тъй като трябваше да изискам документи от множество работодатели, банки, насрещни страни по сделки, а предвид извънредното положение повечето от тях временно бяха преустановили работата си и/или работеха със съкратен личен състав, което направи събирането на нужните документи изключително трудно. Подадох молба за удължаване на срока, той беше удължен незначително. Днес, пет месеца по-късно, проверките на НАП продължават и към настоящия момент все още не са приключили.

Думата "недостиг"

Само 20 дни след като бях обвинена заради това, че съм създала паника, споменавайки очакван недостиг на лекарства, министърът на здравеопазването издаде заповед, с която ограничи износа на някои лекарства от България, като думата "недостиг" се споменава неколкократно в заповедта. Тази заповед е изготвена на базата на две писма от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, който алармира за недостиг на лекарства. Малко по-късно по ЗДОИ поискахме информация от НЗОК и ИАЛ колко уведомления за предстоящо преустановяване на продажбите на лекарствени продукти и сигнали за недостиг на лекарства са получили през последните месеци. Получихме отговор за над 200 лекарства, за които е имало или ще има временно или постоянно преустановяване на продажбите.

Още по-скандалният факт е, че в едно от писмата на ИАЛ дори се споменава, че на агенцията още преди моите интервюта е разпоредена проверка от прокуратурата по повод на сигнал за недостиг на лекарства, тоест още преди моите интервюта на прокуратурата е известно, че има недостиг на лекарства, а в същото време няколко дни по-късно подвежда лице под отговорност за това, че е съобщило, че евентуално може да се очаква недостиг.

След заповедта на министъра за ограничаване на износа на някои лекарствени продукти, след широката международна подкрепа, която получих, и след получаването на информация от ИАЛ и НЗОК, Управителният съвет на БФС се обърна с отворено писмо към главния прокурор с апел обвинението да бъде оттеглено, защото е пределно ясно, че истинността на изказаните тези е потвърдена.

И какъв свидетел си намери прокуратурата

Дори и след това прокуратурата продължи да поддържа обвинението. След като най-после получих преди по-малко от месец доказателствата, установих, че институциите са потвърдили, че има недостиг на лекарства, интервюираните журналисти са дали показания, че не се са разтревожили от моите отговори, а половината от "доказателствата" по делото са на д-р Илко Семерджиев.

Възразих писмено срещу привличането му като свидетел поради това, че преди две години той бе обвиняем в дело, по което аз бях пострадала и се конституирах и като частен обвинител. Показанията му нямат нищо общо и с темата за недостиг на лекарствата и аз недоумявам в качеството на какъв и защо са го призовали. На въпроса ми към разследващите защо е направено това и с какво неговите показания, които са лична интерпретация на негативното му отношение към мен и не са по предмета на делото, не получих отговор.

Още докато коментирахме с моите адвокати за какво бих могла да бъда обвинена (тъй като бях оставена от разследващите в неведение няколко дни от информирането ми до получаване на обвинението), те ми подсказаха вероятния сценарий за моето наказание за това, че съм дръзнала да защитя публично фармацевтичното съсловие и да насоча вниманието на обществото към това, че някои проблеми имат решения, както и че проблемите трябва да се решават проактивно, в резултат на консенсус между всички заинтересовани страни. Във въпросния сценарий след обвинението от прокуратурата следваха данъчни проверки, допълнени от проверка от АДФИ, която задължително ще завърши с актове.

Още една бухалка на хоризонта

През тази седмица получих писмо, с което ме "привикват", за да ми връчат въпросните административнонаказателни актове от АДФИ. Те са за периода, през който съм била изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата - 2014 - 2018 година. Ще получа актовете и ще изискам да се запозная с доклада и констатациите, въз основа на които са направени.

През този период агенцията два пъти е проверявана от Сметна палата, която не е установявала нарушения. Като второстепенен разпоредител с бюджет изпълнителният директор на ИАЛ като представляващ организацията полага своя подпис, но, разбира се, има главен счетоводител, финансов контрольор и създаден административен ред и процедури, които се спазват винаги, както и потвърдителен подпис от Министерството на здравеопазването, без който нито едно плащане не може да бъде извършено. Което обаче не пречи да се вкара и инструментариума, който предлага АДФИ в репресията срещу всеки, който е заемал подобна длъжност в близкото минало или настояще.

Обикновено хората, на които се случва да бъдат наказвани за мнение или неподчинение с възможностите на държавния апарат, не огласяват публично какво се случва с тях. Аз обаче съм на мнение, че трябва да търсим правата си и не можем да допускаме системата да се използва от хора с власт и мъст по този начин.

Разбира се, ще потърся правата си в няколко направления. Жалбата до Европейския съд по правата на човека в Страсбург вече е факт. Отделно, след приключване на делото по обвинението (което на този етап е върнато от Софийския районен съд, защото съдебният състав не разбира в какво ме обвинява прокуратурата), ще потърся отговорност и от държавата по специалния за това закон.

Има и много други хипотези, които смятам да предложа на съдебната система за размисъл и преценка - дискриминация (защото на мен ми се повдига обвинение за две интервюта, в които съобщавам общоизвестни факти в лекарствоснабдяването, докато в същото време имаше хора на отговорни постове, които прокобстваха всекидневно от телевизионния екран и срещу които не бе повдигнато обвинение), затаяването на истината в някои от доказателствата и прочие. Изобщо, занимание за години напред...

И все пак полезно занимание. Защото поставя под светлината на прожекторите язвите на съвременната система на правоохраняване и рисковете от това държавният апарат да се използва за репресия и назидание. И всички ние трябва да използваме примери като казуса "Стоименова", както го наричат в другите страни и който е широко дискутиран и в международен аспект, за да не допускаме това да се случва и още повече да го приемаме за нормално. Не, не е нормално. Нормалното е да може всеки един експерт да изразява свободно мнението си. Целта на моите изявления е българските граждани да бъдат информирани за световните тенденции в лекарствоснабдяването, които трябва да имат предвид, за да бъде осигурена адекватна реакция, да се предотврати евентуален недостиг и да се намали негативният ефект, който тези ситуации имат потенциала да създадат.

Като бивш изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата аз съм наясно, че недостигът на лекарствените продукти води до генерирането на значителни разходи - както на публични, така и на лични средства, и поставя под въпрос надеждността на системите на здравеопазване. Ето защо е от изключителна важност проблемите, свързани с потенциален недостиг, да бъдат проактивно коментирани както на експертно ниво, така и огласявани в обществото. Като председател на БФС и експерт в областта на лекарствоснабдяването от 25 години мое задължение е да прокламирам навременна, отговорна и отговаряща на нуждите система, която рано да обръща внимание на потенциалния недостиг от определени лекарствени продукти, а съгласно доклада на ЕК ключов елемент от управлението на недостига на лекарствени продукти е сътрудничеството и координацията между различните заинтересовани страни, част от които са посочените в доклада професионални организации на фармацевтите, каквато е БФС, която представлявам.

Ние сме посочени като част от механизма на сътрудничество, който трябва да изгради всяка една държава - членка на ЕС. В това число и България. Нищо, че някой с власт е на обратното мнение. Преди векове уважавани държавни мъже, облечени във власт, са били убедени, че Земята е плоска. И са изгаряли на кладата хората, които са твърдели обратното. Е, сега това не е необходимо. Както виждаме, има и арсенал с по-префинени методи...