Жителите на Пловдив надделяха в борбата за чист въздух

Пловдив - първенец по мръсен въздух

По данни на Евростат от 2007-2008 г. нормите за замърсяване на въздуха в Пловдив са превишени над 150 дни годишно. Така, въпреки че в околностите му няма замърсяващи предприятия, той се нарежда на първо място сред големите европейски градове по брой дни с прекомерно замърсен въздух. "Град, който не е толкова мащабен и няма замърсяваща индустрия, се оказа един от най-замърсените и опасен за живеене градове в Европа", казва адв. Екимджиев.

Резултатът е "естествена реакция на самозащита". През 2011 г. Екимджиев заедно с други известни пловдивски адвокати - Емилия Недева, Катина Бончева, както и над 100 други граждани, заведоха срещу община Пловдив първия колективен иск в България по темата за качеството на въздуха. Ищците нямат имуществена претенция - те не искат обезщетения и глоби за общината, а просто настояват местната власт да се погрижи за здравето на жителите на града. След като съдиите в Пловдив си правят отвод още в началото, делото се гледа на първа инстанция в Окръжен съд - Смолян, а на втора - в Апелативен съд - Велико Търново. Жалбоподателите губят на първите две инстанции, които най-общо приемат, че проблемът с мръсния въздух е повсеместен и общината е безсилна пред него.

"Решенията и на смолянския съд, и на въззивния Великотърновски окръжен съд, изглежда, бяха политически повлияни", казва адв. Екимджиев. И обяснява защо прави този извод: "Пред тези съдебни инстанции бяха представени всички доказателства, с които разполага и Върховният касационен съд. Те имаха и експертизата, доказваща системното превишаване на допустимите норми и доказателства, представени от самите ответници (общината и РИОСВ), които потвърдиха, че основната работа на двете институции от 2007 г. насам е била да пишат скъпоструващи програми за това какво трябва да се направи, за да се подобри състоянието на атмосферния въздух, след което да не предприемат никакви действия за изпълнение на тези програми".

По неотъпканата пътека на колективните искове

"В практиката на държавите с по-трайни и по-устойчиви демократични традиции има понятие "стратегически дела в обществен интерес". Това са дела, които целят не толкова защита на индивидуални права, колкото една по-трайна, по-широкомащабна социална промяна, която най-често се изразява в промени на законодателството и/или управленски практики, водещи до по-надеждна защита на основни права и свободи и подобряване на качеството на живот. Понякога тези дела се завеждат при ясното съзнание, че най-вероятно ще бъдат загубени, но се разчита в техния ход да бъде спечелено общественото мнение и медиите. Предявихме този иск в момент, когато в България нямаше нито един спечелен колективен иск, в момент в който зелените политики, темата за глобалното затопляне и енергийния неутралитет все още не бяха набрали популярност. Разчитахме, че завеждането на едно такова дело ще привлече ако не националната, то поне регионалната общественост в своя подкрепа, че с обществен и медиен натиск ще задействаме синдрома на срама в ответниците и ще ги накараме да направят не някакви чудеса, а само това, което законът така или иначе ги задължава".

ЕС не приема оправдания

Ключово за развръзката на делото е не само добросъвестното отношение на съдебния състав към този казус, но и решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от април 2017 г., според което в периода от 2007 г. до 2014 г. България не е спазила европейското законодателство относно чистотата на атмосферния въздух и в частност - изискванията да се поддържат нива от 50 микрограма на кубичен метър фини прахови частици с размер до 10 микрона (ФПЧ10) поне 330 дни годишно.

Основната защитна теза на България по делото пред СЕС е лошото социално-икономическо положение на страната. Проблемът с фините прахови частици е труден за решаване поради източниците на замърсяване - битовото отопление и автомобилния транспорт, а в България дървата и въглищата са масово използвани за отопление през зимния период поради икономическите трудности пред голяма част от българското население, се казва в позицията на България пред съда. Цитират се и данни - за 2013 г. процентът от населението, което изпитва големи трудности да покрие основните си месечни разходи, е бил 32.9% за България, докато за 28-те държави членки средно този дял е бил 12.2%.

СЕС отхвърля този довод, като се позовава на практиката си, че когато държава членка не изпълнява задълженията по Договора за функциониране на ЕС и вторичното право, няма значение на какво се дължи това нарушение - на нежелание, небрежност или пък на технически трудности, с които държавата се е сблъскала. Именно това е по същество мотивът, с който ВКС отхвърля като несъстоятелна тезата на Община Пловдив, че замърсяването на въздуха в града не се дължи на нейното бездействие, а на географското разположение на града, на факта, че той е важен транспортен център и наличието на фоново замърсяване. ВКС цитира и данни, които сочат, че нормите за допустима концентрация на ФПЧ10 са надвишавани "често, системно и съществено". Така например за 2007 и 2010 г. "около 148 674 души са подложени на наднормени стойности на замърсяване", като средногодишните нива на ФПЧ10 за периода са превишени с между 40 и 82% в различните пунктове за мониторинг.

ВКС задължава общината да изчисти въздуха в срок от една година, позовавайки се не само на европейското законодателство, според което подобни нарушения трябва да се премахнат възможно най-бързо, но и на принципа за пропорционалност, който задължава отговорните органи да вземат само решения, които не разстройват баланса между засегнатите публични и частни интереси. В случая "правото на живеещите на територията на общината на личен живот е пренебрегнато, като те са изложени на замърсен с превишаващи (често пъти чувствително) нормите ФПЧ 10 въздух, който предизвиква здравословни проблеми особено сред уязвимите групи - хронично болни, деца и възрастни".

Какво следва за Пловдив

Стойностите на замърсяване, цитирани по делото, са за периода 2007-2011 г. Община Пловдив твърди, че в годините след това "са взети още мерки за подобряване на качеството на въздуха". Според Екимджиев действително през последните години общината прилага палиативни мерки за подобряване на качеството на въздуха, като по-редовно миене на улиците и оптимизация на транспорта например. Според него обаче реалният напредък за постигане на нормите е неизвестен, тъй като през 2015 г. ключовата измервателна станция за качеството на въздуха в Пловдив е преместена от натовареното кръстовище на "Баня Старинна" в жк "Тракия", където се отчитат по-ниски стойности на замърсяване и по-редки превишения, защото кварталът е топлофициран и има по-малко автомобилен трафик. И все пак за 2020 г. именно тази станция е отчела над 70 дни със замърсяване с фини прахови частици над европейските норми при допустими 35 дни в годината.

Адвокат Екимджиев отбелязва още, че в течение на делото ищците са проучили мерките за чистота на въздуха, предприети от други европейски градове, и са готови да съдействат на Община Пловдив в изпълнението на съдебното решение. "Не всички мерки ще са задължително много скъпи, грандиозни и непопулярни", казва Екимджиев. За пример той дава порочната практика, според която общината преотстъпва паркоместа в градския център на общински и държавни служители. Данните, които той е получил след запитване по Закона за достъп до обществена информация, сочат, че "Община Пловдив сключва договори, с които напълно безвъзмездно предоставя стотици паркоместа в абсолютния център на града на прокуратура, на съд, на данъчни, на военни поделения Това е покана за хиляди автомобили, които пътуват всекидневно". Тази привилегия би могла да се премахне "за часове с промяна на съответните закони и общински наредби", смята Екимджиев. Според него подобни действия на общинско ниво би следвало да се предприемат не само в Пловдив, но и в останалите големи градове.

В момента дело за мръсния въздух водят и гражданите на София. Въпреки че засега то буксува, след решението на ВКС има надежда, че и Столична община също ще бъде задължена да спазва нормите за замърсяване.