Право

С вашите пари по вашите бели дробове

По делото за мръсния въздух в София общината е натрупала адвокатски разноски за 108 хил. лв.

Веселин Нанов

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Ако съдим от отчета на Столична община по мерките за въздуха за първата половина на тази година, то местната управа би могла да инвестира 108 хил. лв. по най-различни начини в борбата си срещу атмосферното замърсяване. Би могла да даде част от тях (60 хил.) за прилагането на постоянен контрол за спазване забраната за изгаряне на всякакви видове отпадъци. Или пък за извършване на проверки и засилен ежедневен контрол във всички райони на СО за спазване забраната за паркиране на коли в зелените площи за срок от 3 години (70 хил.).

Общината обаче е дала тази сума на адвокат по делото за мръсния въздух в столицата, по което тя е ответник, вместо да се възползва от услугите на собствените си юрисконсулти.

Това стана ясно в последното заседание на Софийския градски съд (СГС) по колективния иск срещу столичната администрация, заведен преди четири години от неправителствени организации, граждани и адвокати под името "Група за чист въздух". Те обвиняват общината, че в периода 2015 - 2017 г. не е изпълнявала задълженията си в борбата срещу замърсяването на въздуха.

Общината претендира съдът да излезе с решение, което я освобождава от отговорност и натоварва ищците да покрият разходите, похарчени от нея за адвокатски услуги.

Дълго пазена тайна

"Тъй като кантората "Бузева и партньори", която общината е ангажирала е доста реномирана и скъпа, организациите в нашия колектив искаха да знаят колко пари ще трябва да платят за нея, в случай, че загубим делото още от самото му начало". Това каза пред "Капитал" адвокат Димо Господинов, един от адвокатите завели делото.

От общината обаче не искат да дадат тази информация.

"Направихме запитване по закона за достъп до информацията до СО. Такова запитване беше отправено и от Борис Бонев в качеството му на общински съветник. Отказаха да ни предоставят тази информация. В следствие на това ние ги осъдихме. Те отказаха да изпълнят решението на съда с основанието че са поискали разрешение от кантората на Бузева и те са отказали тази информация да бъде предоставена", каза още Господинов.

При това упорство на общината да направи адвокатските си разноски по делото публични, ищците са изненадани, когато научават, че столичната управа претендира тези разноски, с което неминуемо ги оповестява.

Крива сметка

"Високите хонорари, поискани от адвокатите на Столична община целят да стреснат и обезкуражат гражданите да търсят правата си чрез съда по въпроси за здравето и околната среда", се казва в становище на гражданската инициатива "За Земята", която е сред ищците по делото. За да подсили това твърдение, организацията се позовава и на делото срещу планирания инсинератор за изгаряне на отпадъци в София, по което адвокатите на Топлофикация поискаха над 50 000 лв.

По информация на "Капитал" още преди няколко години Столична община е сключила рамкови договори с редица кантори, които да я представляват в комплексни казуси, какъвто поражда колективния иск. С други думи би могло да става въпрос и за непреднамерен аутсорсинг, което може да означава, че няма умисъл, но не променя негативните последици от него.

Според Господинов, това би било "доста крива сметка" от страна на общината. "Ние сме възразили срещу размера на разноските и очакваме съдът да не уважи тази претенция. 108 000 лв. за това дело са отвсякъде прекомерни разноски", каза той и добави, че не очаква ищците да бъдат натоварени с повече от 2000 лв. за разноски.

От Столична община все още не са отговорили на въпросите по темата от "Капитал".

Въпрос на имидж

Следователно дори и да спечели делото, общината ще трябва да плати почти цялата сума за адвокатските услуги от бюджета, който гражданите на столицата финансират. Тази ситуация става гротескна като се вземе предвид, че именно софийските данъкоплатци са потърпевши от замърсяването на въздуха.

От своя страна гражданските сдружения не претендират адвокатски хонорари. Искът, който те са завели също няма материално измерение.

"Ако софийската администрация изгуби делото, тя няма да има финансови задължения, а ще получи единствено по-амбициозни мерки срещу замърсяването на въздуха в София, което е от полза за гражданите", се казва в публикацията на "За Земята". От организацията подчертават, че искът поставя под риск единствено политическия имидж на ръководството, "което категорично не се справя с проблема с мръсния въздух".

Господинов също определя запазването на добър имидж за ключова цел на общината по делото.

"Наемането на тази кантора си обяснявам с това, че въпросното дело е било преценено като изключително важно, имиджово за общината и за кмета Фандъкова", каза той.

"От чисто медицинска гледна точка за замърсяването на въздуха няма долна граница на нормата. Има едно огромно проучване, правено в САЩ през 2017г. при 400 милиона пациенти, което показва, че всяко замърсяване над 6 микрограма/м^3 (фоновото замърсяване на земната повърхност от вулканична дейност) увеличава смъртността. ФПЧ 2.5 имат ефект върху целия организъм. Те са толкова дребни, че когато попаднат дълбоко в белия дроб могат да се резорбират и да попадна т в органи, далеч от белия дроб (сърце, мозък, бъбреци, панкреас). Нямаме долна граница на нормата, така че колкото е по-ниско замърсяването, толкова по-добре. Дори нормите на ЕС са опасно високи на фона на това, което знаем за замърсяването. То засяга всички възрастови групи, като децата ги засяга в по-голяма степен, защото те получават по-голяма доза относително на телесното си тегло. Освен това бидейки подрастващи организми при тях замърсяване е по-лесно. В Столична община имаме една единствена станция, която мери ФПЧ 2.5. Нерядко тя не работи. Тоест, нямаме добра проследимост на ФПЧ 2.5".

Д-р Александър Симидчиев

Делото и съдебната практика занапред

Съдът даде срок от три седмици на страните за бележки. Самият той ще се произнесе по казуса писмено, а срокът за решението е два месеца. Според адвокат Христо Христев, който също е ищец по делото, каквото и да е решението на СГС спорът ще продължи и на по-горни инстанции.

Според Господинов "общината е на път да загуби това дело, ако се следва практиката на ВКС за Пловдив". Става въпрос за решението отпреди няколко месеца, с което тричленен състав на Върховния касационен съд задължи местните власти в Пловдив за една година - до 22 юли 2022 г., да предприемат всички нужни мерки, за да изчистят мръсния въздух в града. Софийският иск е базиран на този, който пловдивчани предявиха през 2011 г.

Двете дела заведени по колективни искове попадат в категорията на стратегическите дела в обществен интерес, която до сега не фигурира в българската съдебна практика.

"Това са дела, които целят не толкова защита на индивидуални права, колкото една по-трайна, по-широкомащабна социална промяна, която най-често се изразява в промени на законодателството и/или управленски практики, водещи до по-надеждна защита на основни права и свободи и подобряване на качеството на живот", обясни за "Капитал" адвокат Михаил Екимджиев, един от водещите ищци в пловдивското дело.

Предисторията

Колективният иск беше заведен през май 2017 г., но делото се бави няколко пъти по различни причини. През юни 2017 г. съдията-докладчик Божана Желявска си направи отвод, тъй като е засегната от въздуха в София и това влияе на безпристрастността ѝ. Съдия Елена Маврова направи същото, но само след като го прекрати през октомври 2017г. Мотивът беше, че "ищците нямат доказан опит, знания и финансов ресурс, с които да може сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес с оглед специфичния предмет на делото, както и да понесат тежестите, свързани с водене на делото".

По-късно обаче Софийският апелативен съд съд отхвърли това решение и на делото беше даден ход. To тръгна през 2019 г. при съдия Албена Ботева. През юли същата година съдът задължи общината да предприеме временни мерки, сред които машинно миене на улиците и изготвянето на план за велоалеи.

В рамките на делото трябваше да се изпълнят две експертизи - здравно-медицинска и екологична. През февруари 2020 г. СГС го отложи, тъй като се оказа, че един от експертите, ангажирани с изготвянето на екологичната оценка е в конфликт на интереси, защото е работил по програмата на СО за управление на въздуха. В крайна сметка се намери друго вещо лице, отговарящо на изискванията. Екологичната експертиза беше представена в съда през април тази година.

"Моето лично мнение е, че вещите лица за екологичната експертиза бяха взели присърце да оправдаят СО", каза Господинов.

Той се позова на пасаж от заключенията на експертите, според който, въпреки законовите изисквания, "в Република България хроничните проблеми с основните замърсители са разрешими, с изключение на наднормените нива на фини прахови частици (ФПЧ)". С други думи, според експертите общината е безсилна по отношение на основния причинител на атмосферно замърсяване, а именно праховите частици, чиито нива ищците претендират общината да вкара в европейските норми. Това твърдение противоречи с други в експертизата, като например, че са "необходими специфични действия, за да се намалят замърсителите на въздуха, особено когато експозицията на населението на ФПЧ10 и ФПЧ2.5 остава висока".

"Решихме да не искаме повторна или тройна експертиза, защото това щеше да забави делото неимоверно много. Представихме и доста доказателства, които оборват експертизата на вещите лица", обясни Господинов.

Здравната експертиза, изготвена от доктор Александър Симидчиев е приети единодушно от двете страни по делото. Тя констатира, че "замърсяването на въздуха представлява огромен риск за здравето".

Предишна версия на тази статия съдържа грешка в именуването на адвокат Господинов, 24 октомври, 9 ч.