Градове

Десетгодишна съдебна битка за мръсния въздух в Пловдив стигна до Брюксел

Михаил Екимджиев заедно с други адвокати и граждани съдят община Пловдив за липса на адекватни мерки срещу мръсния въздух. Еврокомисията взима предвид техните сигнали

Мила Чернева

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Европейскатa комисия (EK) ще проверява казуса с измервателните станции за качеството на въздуха в София и Пловдив, които бяха преместени от ключови замърсени точки в двата града. До този развой на събитията се стигна, след като правозащитникът адв. Михаил Екимджиев е сезирал Брюксел за проблема в контекста на наказателната процедура за мръсния въздух, която ЕК заведе срещу България, разказа самият той пред "Капитал".

През 2014 г. станцията на Орлов мост в София, която отчиташе сериозни превишения на нормите за фини прахови частици (ФПЧ), беше преместена заради строящото се метро чак в кв. "Младост". В Пловдив пък станция, отново на място с голямо замърсяване, беше преместена от кръстовище на "Баня Старинна" в жк "Тракия". "Смисълът на тези станции не е само да събират данни за статистиката. Съгласно европейските правила те имат и функцията да алармират - да може, когато има екстремно замърсяване, хората да бъдат информирани, а общината да вземе съответни мерки", казва Екимджиев. През март той е получил писмо, в което ЕК съобщава, че ще провери случая.

Още преди 10 години той заедно с адв. Катина Бончева, адв. Емилия Недева и над 100 граждани завеждат първия колективен иск в България по темата за качеството на въздуха - срещу община Пловдив. Сега делото стигна до трета инстанция и е насрочено за 9 юни във Върховния касационен съд. То беше загубено на двете инстанции досега, като съдът твърди съвсем опростено, че проблема с мръсния въздух го има навсякъде, а общината няма кой знае какво да направи.

Освен това ЕК припомня в писмото, че вече е започнала процедура за установяване на нарушение във връзка с достъпа до правосъдие в България и плановете за качество на въздуха на местните власти. Тя пък беше започната след жалба на неправителствените организации ClientEarth и За Земята.

Няма мерило, няма проблем

Адв. Екимджиев разказва, че преди няколко години изпратил писмо до Брюксел, за да сигнализира, че има проблем с местоположението на станциите. Първоначално получава отказ да се разгледа сигналът.

"Представихме допълнителни доказателства в насоката, че това не е формално нарушение, а лишава гражданите на Пловдив от информация, която е от значение за живота и здравето им, и по този начин има нарушение на европейските правила, което не е предмет на наказателната процедура. Самата тя е заради системното превишаване на допустимите стойности. С този сигнал вкарахме допълнителен момент, че се нарушава това правило, според което измервателните станции трябва да са в тези невралгични точки, в които може да се очакват пикови замърсявания", обяснява той.

Въпросните станции за отчитане на качеството на атмосферния въздух се управляват от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), която е под шапката на екоминистерството. През 2015 г. станцията в Пловдив беше преместена от натоварено кръстовище в жк "Тракия", като по думите на адв. Екимджиев там се отчитат по-ниски стойности на замърсяване и по-редки превишения, защото кварталът е топлофициран и има по-малко автомобилен трафик. И все пак за 2020 г. именно тази станция е отчела над 70 дни със замърсяване с фини прахови частици над европейските норми при допустими 35 дни в годината.

По подобен начин ИАОС премести измервателна станция от "Орлов мост" в кв. "Младост" през 2014 г. в двора на Националния институт по метеорология и хидрология. Това е на около седем километра от интензивния трафик в центъра на София. Формалният повод беше строежът на метрото и как той щял да изкриви данните заради прахоляк. Реално обаче и след приключване на обекта станцията не се завърна. В отговор до "Капитал" екоагенцията каза, че станцията няма да се върне в центъра, и изтъкна, че в "Младост" тя е регистрирала замърсяване над допустимите норми и през 2018 и през 2019 г.

Все пак ЕК ще провери тези ходове на ИАОС. "В допълнение, на основание на Приложение III, Раздел Г от Директивата за качеството на атмосферния въздух (Директивата), службите на Комисията поискаха пълната документация за процедурите по избор на местата за мониторинг и обяснителната информация", пише в писмото от Брюксел.

"В случай че прегледът на тази документация покаже нарушение на Директивата, Комисията няма да се колебае да предприеме съответните подходящи действия", казват от там.

Съдът: Общината е безпомощна

Пловдив е градът, в който са отчетени най-висок брой дни с превишаване на допустимите стойности на замърсители във въздуха през 2020 г., сочат данни, получени от "Капитал" (виж графиката долу).

"Също така Комисията започна процедура за установяване на нарушение във връзка с достъпа до правосъдие в Република България по отношение на плановете за качество на въздуха", пише още в писмото от ЕК. Това е във връзка с делото, което адв. Екимджиев и съмишлениците му са завели преди цели 10 години срещу община Пловдив. Гражданите съдят местната власт за бездействието й по проблема с мръсния въздух.

Ищците нямат имуществена претенция - не искат пари и глоби, а просто общината да се погрижи за здравето на жителите си.

Заведено още през 2011 г. обаче, то все още не е окончателно решено, като първо се мести в Окръжен съд - Смолян, след като съдиите в Пловдив си правят отвод още в началото. Втората инстанция е Апелативен съд - Велико Търново.

Ищците твърдят, че община Пловдив не е изпълнила задължението си "да сведе и да поддържа нивото на ФПЧ 10 в рамките на допустимите нормативни дневни стойности от под 50 µg/m3, които не могат да се превишават повече от 35 пъти за една календарна година, въпреки извършените, но явно неадекватни действия".

И на двете инстанции обаче пловдивските граждани губят делото. Според Апелативния съд във Велико Търново общината била предприела достатъчно действия във връзка с подобряване на качеството на въздуха в рамките на правомощията, която има. Според ищците обаче те са хаотични и нямат ефект. "Нашата теза е, че точно поради липсата на дължимата последователност, настойчивост и съгласуваност тези мерки не са постигнали правно задължителния резултат и поради това са неефикасни", се посочва в жалбата на гражданите пред ВКС.

Освен това съдът в Търново приема възражението на местната власт, че проблемът бил "национален", а пък в Пловдив замърсяването от високите нива на ФПЧ10 "в по-голяма степен е предопределено от разположението на гр. Пловдив, от положението му на важен транспортен център, както и от обстоятелството, че за преодоляване на фоновото замърсяване са необходими действия на национално ниво, а не само такива на отделните местни институции".

Адв. Екимджиев коментира пред "Капитал", че така съдиите казват, че каквото и да направи общината, проблем ще има, което е обратно на логиката и реалните законови отговорности на общините по отношение на въздуха.

В София по-късно бе заведен колективен иск срещу общината по темата за замърсяването, който също буксува.