Генов и Сърбинска осъдиха държавата в Страсбург заради боядисания паметник на "Позитано"

Действията на Ханджийски могат да се разглеждат както като сатиричен, така и като политически протест, но той не е действал насилствено, нито е повредил статуята, нито е създал някакъв риск за обществената безопасност, каза ЕСПЧ. Фактът, че размерът на глобата е скромна сума, при това наложена по Указа за борба с дребното хулиганство, а не за престъпление по НК, не променя обстоятелството, че в случая наложените санкции не са необходими в едно демократично общество, приема Съдът в Страсбург. По делото "Ханджийски" България е осъдена да плати 2000 евро обезщетение, да върне равностойността на глобата от 100 лв. заедно с лихвите, както и да плати 2800 евро за разноски.

Критериите за преценка

В новото решение ЕСПЧ се позовава на същите критерии, както по делото "Ханджийски". От една страна, съдът подчертава, че мерките, включително пропорционалните санкции срещу действия, които биха могли да унищожат или повредят обществен паметник, могат да се разглеждат като "необходими в едно демократично общество", колкото и легитимни да са мотивите, които може да са вдъхновили тези действия. Обществените паметници често са физически уникални и представляват част от културното наследство, а в едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона, дебатът за съдбата на такива паметници трябва да се решава чрез подходящи законови канали, а не чрез прикрити или насилствени средства. В този контекст би имало значение също така, наред с другите фактори, дали става дума за физическо увреждане, каквото в случая не е налице - и в двата случая става въпрос за боядисване, а не за необратими промени.

От друга страна, когато се преценява необходимостта от санкции за такива действия в едно демократично общество, в случаите, когато се говори за оскверняване на обществен паметник, без да го уврежда, критериите за преценка са далеч по-комплексни. Тази преценка включва конкретният характер на акта, намерението, което стои зад него, както и посланието, което се цели да бъде предадено на обществото. Освен това, преценката трябва да вземе предвид общественото значение на конкретния паметник, ценностите или идеите, които той символизира, както и респекта, с който се ползва в съответната общност.

Казусът на Генов и Сърбинска

Случаят с боядисването на скулптурната композиция на паметника на партизаните пред централата на БСП е широко известен и навремето предизвика шумен скандал с поляризиране на мненията. На 7 ноември 2013 г., когато на фона на няколкомесечни протести срещу кабинета на Пламен Орешарски и срещу назначението на Делян Пеевски в ДАНС се чества годишнината от т.нар. Велика октомврийска социалистическа революция, Генов и Сърбинска боядисват със спрей композицията, наречена "Партизани".

Асен Генов по време на протестите през 2013 г. Фотограф : Надежда Чипева

В своето изложение до ЕСПЧ адв. Михаил Екимджиев сочи: "Действията на г-жа Сърбинска и г-н Генов не водят до разрушаване на целостта или до трудно поправими повреди на скулптурната композиция. Надписите са върху каменния постамент на скулптурата, а не върху фигурите на партизаните. Те не са с обидно, ругателно или неприлично съдържание. Важно е да се отбележи, че освен гражданин с ярка политическа позиция г-жа Сърбинска е архитект. Професионалната ѝ визия за архитектурното и градоустройствено развитие на българската столица София включва ограничаване на въздействието на социалистическата символика и архитектурната "естетика" от времето на тоталитарната държава. На този фон задържането на жалбоподателите и осъждането им да платят глоби в размер на 1500 лв., равняващи се приблизително на почти 5 минимални за страната месечни работни заплати, е явно диспропорционална мярка, със "смразяващ ефект" срещу свободата на политическото слово и протест."

В казуса по това конкретно дело обаче има няколко съществени детайла, свързани с преценката на съда, които показват огромното значение на личността на съдията, неговата професионална квалификация и интегритет. Още през октомври 2014 г. съдия Мирослава Тодорова от Софийския районен съд (където по това време изтърпяваше наказанието, наложено й от настоящия ВСС) оправда Генов и Сърбинска с едно брилянтно решение (по думите на адв. Екимджиев), в което излага именно стандартите на ЕСПЧ за правото на изразяване и недопустимостта да се инкриминира политическото мнение като хулиганство.

Политическото мнение, доколко представлява участие в политическия дебат, само по себе си не може да представлява грубо неуважение, напротив, то е точно обратното - опит за привличане на общественото внимание за утвърждаване на определена идея, привличането на одобрението на обществото или на части от него на своя страна със стремеж към разширяване на политическото влияние, се казва в решението на съдия Тодорова. Безспорно, доколкото такова едно посегателство върху паметник представлява протиевоправен акт, извършителите следва да носят отговорност за него, която да включва и възстановяването на щетите, но това не може да става по реда на наказателното право, казва съдията. (Друг парадокс е, че по повод на този казус се оказа, че не е ясно кой всъщност е собственикът на паметника на "Позитано".)

След това обаче тричленен състав на Софийския градски съд отмени решението на съдия Тодорова и осъди двамата на административна глоба по реда на чл. 78а за хулиганство и вандализъм. Решението е взето с едно особено мнение на председателя на състава.

Равносметката е показателна - съдия Мирослава Тодорова реши това дело според стандартите на ЕСПЧ, докато беше понижена в СРС, с мотив че си бави делата, а не защото ги решава неправилно. Ако решението й беше оставено в сила, нямаше да се стигне до днешното осъждане на България в Страсбург. Двамата съдии в СГС, които отмениха решението й, са един командирован съдия и и един младши съдия. Особеното мнение е на единственият съдия титуляр от СГС Даниела Борисова.

Генов и Сърбинова са направили искане до прокуратурата за възобновяване на делото, но прокуратурата по времето на Цацаров отказа.

Михаил Екимджиев: Българските съдилища са длъжни да различават хулиганството и вандализма от политическия протест

Поредно добро решение на ЕСПЧ, пореден сигнал за българските съдилища, че са длъжни да разграничават хулиганството като престъпление и вандализма като непозволено увреждане от легитимното упражняване на конституционното право на изразяване на мнение или на политически протест.

Често по повод на този случай ми задават въпрос - означава ли това, че според съда всеки може да боядисва и да осквернява паметници, когато си поиска. Нищо подобно не казва Съдът в Страсбург. Както по делото "Ханджийски", така и тук той буквално обяснява на националните съдилища как внимателно трябва да бъде преценяван всеки детайл от контекста - кой извършва акта и каква символика носи самото действие, срещу какъв паметник е извършено това действие, в какъв политически момент е извършено и какви са средствата, с които е осъществено това "посегателство". Другояче казано: ако някой реши да покаже на гаджето си колко добър бояджия е и затова боядиса паметник, това несъмнено би било хулиганство и вандализъм, защото то не съдържа в себе си политическа символика и протест. Или както казва самият Асен Генов, едно е да боядисаш паметника на Тодор Живков в Правец, друго - паметника на Васил Левски в София. Тази очевидна правна и етична разлика явно е била недостъпна за двамата съдии от СГС, които са постановили това решение за налагане на глоба по административен път.

Впечатляващо е, че в случая районният съдия Мирослава Тодорова в своето решение, с което "оправдава" Генов и Сърбинска, излага брилянтни мотиви, свързани с свободата на изразяване, които напълно съответстват на две решения на българския Конституционен съд (КС), както и на правните стандарти на ЕСПЧ по такива дела. Това чудесно решение на съдия Тодорова, което би могло да бъде наръчник за всички български институции, с непосилна лекота е игнорирано от двама съдии в СГС, които в прав текст заявяват, че не ги интересуват нито мотивите, нито символиката, нито контекстът, и признават действията на Генов и Сърбинска за хулиганство. Свикнали сме български съдии да игнорират решения на ЕСПЧ, но в случая мнозинството от СГС директно се конфронтира с две решения на българския КС. Това означава, че тяхното решение е противоконституционно. Точно за такъв тип решения, които са израз груба професионална небрежност или зла умисъл е уместно да бъде въведена лична персонална отговорност, каквато вече е допустима и според правото на ЕС.