Борбата с корупцията възстановява доверието в демокрацията

Реалният ефект от работата на нашата агенция се измерва в това, че въз основа на нашите разследвания много държавни служители загубиха мандатите си, заплатите им бяха намалени или получиха други видове дисциплинарни наказания - заради неспазване на изискванията на административното право.

Разкажете за процеса на разследване, за последиците от него и за това какво се случва преди него?

От години ние следим медиите, а румънските медии изобилстват от информация за случаи, свързани с нашия предмет на дейност. Започваме разследвания по всички данни за неспазване на правилата, за които има солидни основания.

В момента повече от 70-80% от разследванията, които водим, са образувани по сигнали от граждани. Когато бяхме създадени преди около десетилетие, този процент беше много по-малък. Никой не знаеше за нашето съществуване. Трябваше да бъдем по-проактивни. Но сега гражданите са по-ангажирани с работата, която вършим. Всяко досие, всеки потенциален случай, се разпределя на случаен принцип от компютър на един от нашите инспектори. От този момент нататък се очаква, че инспекторът е единствено отговорен за провеждането на това разследване. По принцип той прави документално проучване - извлича данни и информация от различни регистри, от различни бази данни, до които имаме достъп и сравнява извлечените от него данни с данните, посочени в съответната имуществена декларация. След това той кани проверяваното лице на изслушване. Всеки разследван има право на такова изслушване, след като преди това бъде уведомен, че започва разследване. Не можем да проведем разследване без да уведомим разследваните лица за това.

Имаме методология и се опитваме да оставим по-малко място за субективност. След като проведе всички тези процедури, инспекторът може да затвори случая, ако няма основания за по-нататъшни действия. В противен случай, ако бъде идентифициран проблем със съвместимостта, конфликт на интереси и други подобни, разследваният има възможност да оспори крайния акт пред съда. Всеки акт, който финализираме, подлежи на съдебен контрол. Ако обвиняемият не оспори акта в срок от 15 дни, той започва да поражда действие. Институцията, в която работи лицето, обект на нашето разследване, трябва да наложи дисциплинарна санкция.

Ако обвиняемият оспори акта, съдията трябва да реши дали той е валиден. В повече от 70-80% от случаите съдът потвърждава нашите констатации и ние сме в състояние да поискаме от съответните институции да приложат тези дисциплинарни санкции.

Има ли препокриване между това, което правите вие, и това, което прави прокуратурата?

Имаме напълно различни мандати. Законодателството относно корупционните деяния от гледна точка на Наказателния кодекс е едно, а това, което правим ние (превенция на административната борба с корупцията), е друго. Това са две различни неща, управлявани от два различни вида служители, с две различни гаранции за независимост и две различни институционални структури. Освен това не се конкурираме помежду си. Обичам да казвам, че се допълваме взаимно, защото по време на разследванията следим за възможни нарушения на Наказателния кодекс или на закона срещу корупцията. Ако забележим такива, незабавно изпращаме случая на специализирания антикорупционен орган, какъвто е Националната дирекция "Антикорупция" (Direcția Națională Anticorupție, DNA) в Румъния.

Това работи и в двете посоки. Получаваме известия не само от прокуратурата, но и от други институции. Също така имаме възможност да поискаме информация от различни институции, с която да работим в нашите разследвания. Сътрудничим си с целия спектър от институции в Румъния. Само чрез сътрудничество можем да изпълним дълга си.

Как е организиран процесът по наемане на инспектори?

Ние сме една от малкото публични институции в Румъния, чието ръководство се назначава след публичен конкурс. Всеки, който има юридическо или икономическо образование, може да се кандидатира. Конкурсът се организира от Националния съвет по интегритет, който е надзорният съвет на нашата агенция.

Още при създаването ANI бе поставен въпросът с разделението на властите. Румънският законодател би могъл да ни постави под контрола на Министерството на правосъдието или под пряк парламентарен контрол. От първостепенно значение обаче беше да се гарантира независимостта на агенцията. Решението, което намерихме тогава, беше да създадем този Съвет, който е управителен орган. Една от задачите му е да организира конкурса за избор на председател и заместник-председател на агенцията. Ако издържите този строг изпит, Съветът предлага кандидатурите на Сената за назначение. Сенатът провежда официално гласуване, но не може да се намесва в нашите решения и фактически няма друг избор, освен да одобри назначението. Съветът е съставен от представители на всички категории лица, които подават имуществени декларации: представители на магистратите, на държавните служители, дори на гражданското общество.

В закона изрично се посочва, че членовете на Съвета не трябва да се застъпват за политически интереси. Освен това съветът не може да се намесва в работата на инспекторите по интегритет, следователите и ръководството на агенцията.

Кой орган тогава отговаря за това агенцията да не бъде подложена на политически натиск?

Съветът е отговорен за гарантиране на независимостта на агенцията и е единственият орган, който може да я защити от политически натиск. Имало е случаи, в които агенцията е била подложена на всякакъв вид политически натиск. Съветът зае позиция по тях, като заяви, че ще защитава оперативната независимост на ANI.

Същевременно и ние свикваме да се справяме с този натиск. Когато работите в толкова чувствителна среда, е много важно да развиете устойчивост.

Играе ли агенцията роля в конфискуването на имущество?

Нямаме правомощия да конфискуваме реално имущество, но преценяваме дали има значителна разлика (над 10 000 евро) между доходите, получени по време на заемане на публична длъжност, и придобитото имущество. С други думи, разликата между входящия и изходящия паричен поток. Ако разликата е по-голяма от 10 000 евро, преписката се пренасочва от агенцията към друг орган, който има правомощия на по-късен етап да поиска от съда да постанови конфискация.

В България липсва прозрачност по отношение на начина, по който се оценява несъответствието между активите и доходите. Поради това обвиняемите имат малко възможности да се защитят. Как организирахте този процес в Румъния?

Няма съдебна цензура. Всяко финализирана преписка може да бъде оспорена пред съда. Външните одитори също така проверяват нашата дейност от процедурна гледна точка и техните доклади са публични.

Разследващият екип също така разполага с вътрешни проверки и баланси. На ръководството на агенцията обаче е забранено да се намесва или дори да обсъжда случаи с разследващия екип.

Друг проблем в България е, че дори когато някой е оправдан в съда по наказателно обвинение, имуществото му все още може да бъде конфискувано по искане на КПКОНПИ. Как бихте коментирали това?

Това в повечето случаи е извън моята компетенция. По време на разследването или когато делата ни за неоснователно придобито имущество стигнат до съда, може да има някакъв вид административно замразяване на това имущество. Докато обаче съдията не каже, че някой е виновен и трябва да конфискуваме имуществото му, не можем да направим нищо. В Румъния има служба за възстановяване на активи, която може да управлява запорираните активи.

Ако прокуратурата наистина функционира добре, имаме ли нужда от агенции като тази, която управлявате?

За да установите добро държавно управление, трябва едновременно да се борите с корупцията и да се опитвате да предотвратявате нови случаи на корупция. Необходим е широк набор от механизми, институции, хора, закони и санкции. Адам Смит смята, че разделението на труда е важно. Защо? Това оптимизира фокуса и ресурсите и дава специализация в определена област. В това начинание можете да наемете повече хора, специализирани в едно нещо.

Става въпрос за прокуратурата, за DNI, за службата за възстановяване на активи, Министерството на правосъдието - много е важно да разполагате с тези острови на ноу-хау. Те обаче трябва да работят заедно. За тези институции е много важно да не се конкурират, да не припокриват компетенциите си, а да си сътрудничат. Така че, докато прокуратурата се занимава с големи дела за корупция, ANI се грижи за други неща, като например почтеност, конфликти на интереси, несъвместимост. Няма универсален модел за ефективна антикорупционна рамка. Но има някои механизми, малки стъпки, постепенни промени, които могат да бъдат приложени, за да се постигне определена ефективност.

В постсъветските страни институциите, които се борят с корупцията, често се използват като инструменти за политически натиск. Каква е причината за това?

При комунизма нямаше частна собственост. През 90-те години обаче някои членове на нашето общество забогатяха много. Как се е случило това, ако преди не е имало частна собственост? Основната причина за създаването на институции като нашата е да се справим с корупцията, която идва от генезиса на постсъветските държави.

Гражданите на източноевропейските страни обаче също се чувстват онеправдани. Това ги разгневява и ги прави по-скептични към държавата. Много от нас не знаят как да се впишат в демократична държава и се чувстват изоставени. Случаите на корупция само задълбочават това усещане.

Друга причина за създаването на такива институции и механизми е именно възстановяването на доверието в демократичното управление. Борбата с корупцията не е крайната цел. Осигуряването на добро управление е.

Интервюто взе Веселин Нанов