Седмичен бюлетин за правни новини

В контекста на политическата криза, която създава очаквания за кратък живот на настоящото Народно събрание, през изминалата седмица в парламента бяха внесени 8 законопроекта от депутати от различни парламентарни групи, които предлагат реформи в различни сектори. Като се започне от предложение за промяна в Закона за обществените поръчки, с които да се прецизира използването на инжинеринга с цел преодоляване на корупционни практики, обемни промени в Закона за трудовата миграция за улесняване на достъпа на висококвалифицирани специалисти от страни извън ЕС, промени в Търговския закон и отделно в Закона за чужденците за насърчаване на старътъп предприятия с високотехнологичен или иновативен проект, промени на регулациите в Закона за хазарта, в Закона за ДДС - за насърчаване даряването на храна и др. Сред тях е и законопроект на ГЕРБ за промени в Изборния кодекс и връщане на хартиената бюлетина във всички секции в страната.

Европейският съд по правата на човека съобщи, че е отхвърлил искането на бившата румънска министърка на туризма Елена Удря да наложи като привременна мярка на българските власти да спрат изпълнението на европейската заповед за арест и да не я екстрадират в Румъния. Искането на Удря е от 14 юни 2022 г., след като на 10 юни Софийският апелативен съд като втора инстанция потвърди решението за екстрадиция.

//ТОП 3

ЕСПЧ: България трябва да създаде гаранции, че хомофобията се третира като по-тежко квалифициращ признак в наказателен аспект

Българските власти трябва да създадат гаранции, че насилствените атаки (в частност тези, които водят до смърт), мотивирани от враждебност към действителната или предполагаемата сексуална ориентация на жертвата, следва да се третират като по-тежко квалифицирани в наказателноправен аспект. Това послание се съдържа в решението на Европейския съд по правата на човека по делото "Стоянова срещу България", заведено от майката на убития преди 14 години студент Михаил Стоянов, пребит до смърт през 2008 г. от двама младежи в Борисовата градина, "защото приличал на гей". Извършителите са установени и наказани след десет години разследване и съдебен процес, но съдилищата, включително и Върховният касационен съд (ВКС), отхвърлят квалификацията за убийство по хулигански причини и определят наказания под минимума. Решението е сериозна критика не само към българското наказателно законодателство, което не разпознава хомофобията като специфичен квалифициращ признак, но и към практиката на съдилищата и специално на ВКС, който дори не споменава в решението си хомофобските мотиви на нападението. Още по темата вижте тук

КС не видя противоконституционност в такси за водоползване, определени на база на разрешения, а не на реално отнетия обем

Конституционният съд (КС) единодушно отхвърли искането на тричленен състав на Върховния административен съд да обяви за противоконституционен чл. 194, ал. 4, т. 1 от Закона за водите, който предвижда, че таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища се определя на базата на разрешения обем за изземване, за разлика от другите такси за водоползване в същата норма, които се определят на базата на реално отнетия обем вода. Действително, таксите имат разходопокривна цел, а основен критерий при определяне на размера е покриването на извършените разходи или на част от тях. Същевременно при таксите с оглед специфичния характер на вземането не е налице изискване за еквивалентност на престациите, казва КС. Законът изисква таксите да бъдат съобразени със социалния и икономическия ефект и с ефекта на опазване на околната среда чрез възстановяване на разходите за водни услуги. Освен това в случая се цели и строго специфичен икономически ефект, свързан с възможността на държавата да планира и предвиди конкретни финансови постъпления от ползватели на услугите и да ги предвиди при възстановяване на разходите за водни услуги. В случая няма дискриминация, защото става въпрос за различна стопанска дейност.

Адвокатурата иска от парламента отлагане с една година на правилата за електронно връчване на адвокат

Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) изпрати в петък ново искане до парламента за спешно отлагане на влизането в сила на текста на чл. 51 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), според който от 30 юни т.г. връчването на адвокат трябва да започне да се извършва чрез Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП). ВАдвС настоява този срок да се удължи с една година, за да има време да се отстранят констатираните недостатъци в системата. Съветът припомня, че е изготвено техническото задание за въвеждане на необходимите функционалности, но е необходимо време, за да се тества изпълнението.