Дадзибао* по ГЕРБ

Те предлагат да се форсира декомунизацията на страната, като на всяка обществена сграда в България да бъде поставена табела със стандартно съдържание, която да уведомява гражданите, че "Комунистическият режим в България (09.09.1944 г. - 10.11.1989 г.) и дейността на БКП са обявени за престъпни със закон, приет от 38-то Народно събрание".

Комунизъм за пиар нужди

Подобен надпис да се постави задължително на фасадите или на видно място на всички обществени сгради, в които се помещават държавни органи, териториалните им звена, органите на местно самоуправление, културни институции, образователни центрове, училища и университети. Отговорните държавни и общински органи и шефове на институции, които не сторят това, се глобяват с една месечна брутна заплата за всяко отделно нарушение. Отделно законът предвижда и премахване от публичните места на всякакви символи на бившата комунистическа власт.

Законопроектът очевидно цели пиар, защото от ГЕРБ са наясно, че той няма шанс да бъде приет. Също както законът на "Възраждане" за чуждестранните агенти, който на практика предвижда да се обявят за чужди агенти без право да участват в обществения и политическия живот куп български държавни органи. Сред тях например Министерството на правосъдието, което ще строи затвор със средства на Кралство Норвегия, МВР, екоминистерството, ВСС и още много други, финансирани по проекти от Норвегия и Швейцария, които не са в ЕС, както и цялата държава впрочем, която получава финансиране от САЩ например за военни цели.

Заради очевидната им нелепост тези ходове остават без последствие, а медиите ги споменават по-скоро като куриози от сорта на "крава роди теле с две глави" или "боа погълна жена". Най-малко две са причините на такива неща да се обръща подобаващо внимание.

На първо място депутатите не са в парламента, за да разиграват политическа клоунада, а да приемат закони. Техните заплати и всякакви други екстри, цялата издръжка на съмнителния по качество политически цирк като Народното събрание е за сметка на данъкоплатеца. И в момент, когато всички вият колко е жизненоважно за страната да се приемат определени закони, писането на евтини пасквили е повече от неуместно.

На второ място, законът и мотивите издават неграмотност, пренебрежение към електората и липса на всякаква политическа култура и логическо мислене. Недостатъци, които не са простими за високо заплатени депутати с претенции.

Според мотивите на проекта 33 години след падането на комунистическия режим и 22 години след приемането на закона за обявяването му за престъпен, декомунизацията в България не е приключила, "даже напротив, правят се системни и целенасочени опити за събуждане на носталгия у съвременниците на режима и заблуждаване на по-младото поколение, което няма впечатления от него".

Само това встъпление на иначе кратичките мотиви също поставя много въпроси. Например какво е правила партия ГЕРБ по време на 12-годишното си управление, че не е довела декомунизацията докрай? Как се очаква да постигнат декомунизация с табели? Защото, ако тези проблеми се решаваха с табели, то ще трябват и много други, да речем:

• "Престъпно е да се проповядва фашистка идеология".
• "Корупцията е престъпление".
• "Словото на омразата е престъпно". (Една голяма табела с този надпис трябва да се сложи пред кабинета на главния прокурор Гешев.)
• "Насилието над жени и деца е престъпно", и т.н.

Все неща, които част от българите не знаят, а най-много несведущи има сред политическата клика и администрацията. Тогава наистина административните сгради, училища и университети, културни учреждения и други обществени сгради ще станат като в Китай през 60-те години на миналия век.

Всъщност мотивите показват, че авторите на законопроекта не са наясно какво значи декомунизация. Тя включва реформа в държавния апарат и администрацията, в начина на подбор на хората и на функционирането й, принципите и правилата, по които се формират и провеждат политиките. Не може да се набива с табели в главите на хората какво трябва да мислят. Те трябва да бъдат убедени именно с политики, а не с лозунги, както впрочем правеше комунистическата власт.

Колко ще струва?

Предлаганите промени не изискват икономически и публични разходи, се казва в мотивите на проекта. Спорно твърдение, лишено от практическа логика.

Ако се съди по цените в интернет, изработването на обикновена метална табела с размер 50/70 см и облепването й с PVC фолио с надпис струва средно около 150 лв. единична цена. За около 10 000 табели това прави грубо 1,5 млн. лв., при това става дума за най-прости табели. На едро би следвало да е по-евтино, но ако се съди по българската практика с обществените поръчки, там логиката е обратната. Отделно са разходите за дизайн, транспорт, поставяне и т.н.

Трудно е да се направи сметка на общия брой на държавните и общински учреждения, техните териториални звена, училища (а може би и детски градини), културни институции, като театри, оперни театри и концертни зали, читалища, да не забравяме съдебните сгради, затвори, арести и т.н., но те могат да излязат и повече от 10 000, като се има предвид, че табелите ще се повреждат и ще се налага подмяна. И голяма част от тези институции по условие са деполитизирани. Сложна сметка, която се нуждае от много въображение.

Но със сигурност би било добър бизнес за производителите на табели и добра възможност за този, който ще провежда обществената поръчка.

Да, може и да си мислим, че подобна хунвейбинщина в България е невъзможна през XXI век. Ама и в Германия мнозина не са вярвали през 30-те години на миналия век до какво може да стигне тоталитаризмът.

* Дадзибао е своеобразен стенвестник от времето на Културната революция в Китай, който се използва за политическа разправа с враговете на революцията.