За и против новата коалиция: "Не вярвам в партньорства, които нямат в основата си споделени виждания"

Отделно - символите имат значение. Посланията също. ПП се роди като отрицание на ГЕРБ и модела ГЕРБ. ДБ бяха жертва на модела ГЕРБ, минавали са през тази задушаваща прегръдка и имат опит как подобен прагматизъм обикновено се обръща срещу идеалистите. Протестите през 2020 бяха срещу корупцията и олигархията, които прояждат държавността. Това не се е променило. ГЕРБ и ДПС не са се пречистили. Дори на ниво символи - имат същите лидери и депутати, седящи на първия ред. Това, че те сега станаха приемливи партньори, поражда една колективна травма, цинизъм и отдръпване от политиката при част от гласуващото малцинство. А това залага бомба, защото кризата на гражданското общество в България е достатъчно сериозна и без ротационното обединение на онези, които са част от проблема, с другите, които се появиха, за да са част от решението.

А кой е аргументът "за" това правителство и защо според вас не е основателен?

Аргументите са основно два - единият е геополитически, другият е прагматичен.

Затвърждаване на евроатлантическия избор на България заучи като достатъчно голяма цел и основание за вътрешни компромиси. Не го приемам докрай, защото геополитическата ориентация на България никога не е зависила само от България, и да, в променените реалности изглежда да има какво да губим, но смятам, че този риск е по-скоро преувеличен. Няма да ни оставят да свършим тая глупост, най-просто казано. А и в България има европейски консенсус на ниво обществени нагласи - има проучвания по темата, а и не си представям как българинът се отказва от почивката в Гърция, бригадата в Испания или образованието на децата в Холандия.

Прагматичният аргумент: математиката. След пет избора за две години - пробвахме, това е. Работим с реалности и опитваме да изпълним важните за нас реформаторски приоритети. Това е прословутият аргумент - искаме пържола в ресторант, който предлага само боб и леща. Звучи разумно. Но само на пръв поглед.

Защото за някои медицински състояния и дефицити си трябва пържола. Бобът и лещата ще те нахранят, но няма да те излекуват.

Извън метафорите - липсата на логика Борисов и Пеевски да работят чистосърдечно, за да бутат собствения си модел, е това, което взривява прагматичният прочит на тази не-коалиция. Особено в нашата тежко корупционна и среда без върховенство на правото, без зрели институции, които да осъществяват контрол, това ще доведе до легитимация на корумпираните, до отслабване на антикорупционното усилие поради липса на опозиция и обединение на "добрите" и "лошите" в името на някаква кратковременна цел. За да затвърди онова и без друго твърде типично нашенско подозрение, че всички са маскари. И в крайна сметка се смекчава критичната перспектива, която е толкова дефицитна стока у нас.

Каква беше алтернативата на тaзи коалиция?

Кабинет с третия мандат. И силна, критична и принципна опозиция. Нямаш мнозинство. Нямаш органични партньори. Не си могъл да убедиш обществото, че върховенство на правото е по-важно от цената на олиото - ок. Оставаш в опозиция. Демокрацията винаги страда без силна и вокална опозиция. Имаше шанс да имаме такава за първи път от много време. А коалицията да обедини силите на старото статукво - ГЕРБ, ДПС, БСП, ИТН и дори "Възраждане". Това щеше да е много по-честно. И да, носи рискове. Едно е безспорно - избираме между серия лоши варианти. Но исторически погледнато, най-големите зулуми в най-новата ни история са правени, когато всички са на власт. Това изглежда, че се случва в момента. А моделът на завладяната държава се храни най-добре при липса на здрава, силна и принципна опозиция. За момента тази роля, парадоксално и пак по нездрав начин, разбира се, като автоимунно заболяване, играе прокуратурата чрез личната битка за оцеляване на Иван Гешев. И това е добра битка, според мен. Разкриваща. Вероятно е да е кратка и безрезултатна.

Какви са рисковете пред коалицията през следващите месеци?

Няколко важни гласувания в парламента - имунитета на Бойко Борисов, и други, които могат да последват, ще покажат цената на компромиса. Ще се промени ли говоренето на "Промяната" също е важно. Символно. ПП се позиционира като сила на политическия терен, когато Кирил Петков и Асен Василев започнаха да наричат нещата с истинските им имена. Заговориха за Делян Пеевски и неговите бизнеси. Дотогава той беше Държавно предприятие или просто 10 - предшествениците им от времето на "стабилността" не го виждаха. Цената на онази стабилност беше да не се виждат и показват подобни фигури и факти. Сега рискът е пак да започне да се говори метафорично и с евфемизми за новите партньори и първи ентусиасти за конституционна реформа.

Ако Бойко Борисов възстанови образа си на европейски лидер и незаобиколим фактор на Балканите, а Делян Пеевски - на просто депутат. Ако новоположените партньори обърнат сляпо око на "Барселонагейт", "Ало, Ваньо", Авиоотряда, "Магнитски", дори и на ниво говорене, това ще е лош знак. Ако изберем да гледаме само в светлото бъдеще, без да се търси отговорност за миналото - това не е правова държава. Това е отстъпление от много важен принцип. И думите, а и делата ще са решаващи, и то още сега, в първите 3-4 месеца на това правителство.

Защо се стигна до ситуация, в която реформаторските партии трябва да правят такава коалиция, а нямат достатъчно гласове за самостоятелно управление?

На първо място - резултатите от поредица избори. След всички разкрития и въпреки енергията на гражданските протести ГЕРБ има солидно електорално ядро. Можем да мислим доколко то е съставено от клиентела и от щатна администрация, но това е феномен, който трябва да се отчете. А демокрацията е в крайна сметка диктат на мнозинството. От друга страна - овладени медии, хибридни атаки, във вътрешен план - дългогодишна пропаганда и подмяна на истината, която всички знаем, с тази, която телевизорът ни поднася. Телевизиите успяха да маскират реалните проблеми. Да наложат алтернативни реалности. Журналисти, които или не питат, или не помнят и оставят властта в ръцете на дежурните анализатори, аз имам обща дума за тях - "харалановци". Те формират представи и разкази за една подменена реалност за голяма част от обществото, което все още е телевизионна публика. Добавете хартиена бюлетина и мъртви души в избирателните списъци. И не на последно място да отчетем, че и като цяло националните ни ценности гравитират повече към салама, отколкото към свободата. И виждате резултата.