Нови правила за дистанционната работа в Кодекса на труда

Работникът е длъжен да посочи конкретно работно място, а не просто дома си или помещение в него

Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Темата накратко
  • В България едва 10% работят от вкъщи - най-малко в целия ЕС.
  • Работещите имат право да изключат комуникациите по време на почивка, но има и специфични изключения.
  • Остава изискването действително отработеното време при работа от разстояние да се отразява ежемесечно.

В България работата от разстояние е най-слабо разпространена в сравнение с другите държави - членки на Европейския съюз, като работещите от разстояние представляват по-малко от 10% от всички работници и служители. Това се казва в мотивите към законопроекта за промяна в Кодекса на труда, публикуван за обществено обсъждане в петък, чиято основна цел е да се подобри правната регламентация на дистанционната работа у нас, включително и "все по-налагащият се хибриден модел на работа, при който само за част от работното време работникът или служителят е на територията на предприятието".

В мотивите се припомня, че в Националния план за възстановяване и устойчивост е предвидена реформа на Кодекса на труда (КТ), с която да се осигури по-голяма гъвкавост при работа от разстояние, включително по отношение организацията на здравословни и безопасни условия на труд, отчитането на свършената работа и контрола на работното време.

Работно място

Като един от основните проблеми във връзка с дистанционната работа и хибридния модел на работа се сочи липсата на ясно регламентирано задължение в трудовите споразумения изрично да се установява мястото, от което ще се извършва работата от разстояние, както и периодите на работа извън предприятието. Това, съчетано с липсата на пряк контрол и контакт с работодателя, са предизвикателство както за възлагане и отчитане на работата, както и за осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд. В определени случаи това води до несигурност между страните по трудовия договор, се казва в мотивите.

Предлага се в КТ изрично да се запише, че работникът и служителят, който извършва работа от разстояние, осигурява конкретно работно място извън предприятието за извършване на тази работа. "Помещението, в което е работното място, трябва да е с достатъчна площ и с условия, позволяващи на работещия да извършва работата от разстояние без риск за здравето и безопасността", се казва в проекта.

Съответно в дефиницията за работно място при надомна работа и работа от разстояние се уточнява, че това не е просто "домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието", каквато е сегашната формулировка, а конкретно място в помещение в неговия дом или другаде извън предприятието. Работникът и служителят, който извършва работа от разстояние, е длъжен да предостави на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място за дистанционна работа.

Дистанционно работещият е длъжен незабавно да уведоми работодателя, непосредствения ръководител или друго упълномощено лице за всяка злополука на работното място по предварително уговорен ред и начин.

Режим на работно време

С проекта се стимулират страните по трудовия договор да уговорят максимално подробно режима на работа, който да отговаря на интересите и на работника, и на работодателя, като така се създадат ясни правила за възлагане на работата, както и условия за прозрачно отчитане на работното време.

Предлага се изрично да се запише в закона, че работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, не е длъжен да осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневната и седмичната почивка (т.нар. право на изключване). Това означава, че в почивното си време - вечер или през уикенда, работникът не следва да бъде търсен по телефона или атакуван със служебни имейли или друг начин на комуникации, а ако получи повиквания по телефона или съобщения по каквито и да било електронни канали, той не е длъжен да се отзовава.

При все това, доколкото при някои професии е необходимо в определени ситуации работодателят да има право да потърси комуникация с работника или служителя, се регламентира възможността с индивидуалния и/или в колективния трудов договор да се уговорят условия, при които може да бъде ангажиран работникът/служителят с електронни комуникации по време на почивка.

Същевременно се разширява по доста неопределен начин ангажиментът на работника/служителя, който работи дистанционно, сам да организира своето работно време, "така че да е на разположение и да работи във времето, в което работодателят е в комуникационна връзка с трети лица". Към момента законът изисква работникът да е на разположение, докато работодателят му си комуникира със своите търговски партньори, което е едно сравнително ясно определено по своите параметри изискване.

Заместването на комуникацията с търговските партньори с комуникация с неопределени "трети лица", което може да означава всякакви контакти, включително и лични, не отговаря на целите на закона за повече яснота и определеност в отношенията между работник и работодател. С подобна разпоредба лесно може да се злоупотребява, за да се заобиколи правото на изключване на работника по време на почивките.

Отчитане на работното време

В закона остава изискването действително отработеното време при работа от разстояние да се отразява ежемесечно в документ по образец, утвърден от работодателя. В този случай работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, носи отговорност за достоверността на данните. Същевременно предвид все по-масовото използване на информационни системи за организация и отчитане на работата се регламентира алтернативна възможност действително отработеното време да се отчита и чрез автоматизирана система.

Новият текст гласи: "Действително отработеното време може да се отчита и чрез автоматизирана система за отчитане на работното време. Работодателят е длъжен при поискване да предостави на работника или служителя, който извършва работа от разстояние, достъп до данните в системата за отработеното от него работно време."

Така се намалява административната тежест, като отчитането на отработеното време няма да изисква попълване на отделен документ от работника или служителя и съответно обработването на информацията от работодателя, а за това ще е възможно да се използват информационните системи, а работникът има повече сигурност и информация за отчетеното работно време, се казва в мотивите.

Когато възлагането и отчитането на работата от разстояние е чрез информационна система, работодателят осигурява на работника или служителя писмена информация за вида и обема на свързаните с работата данни, които се събират, обработват и съхраняват в нея. Когато се използва информационна система за алгоритмично управление на работата от разстояние, работодателят осигурява на работника или служителя писмена информация относно начина на вземане на решенията, а по писмено искане на работника/служителя работодателят или определено от него длъжностно лице е длъжен да провери решението на системата за алгоритмично управление и да го уведоми за окончателното решение.

Солидарна отговорност за заплати между изпълнителя и подизпълнителя по договор за услуги

Проектът регламентира солидарна отговорност за заплатите на наетите работници и служители между изпълнителя и подизпълнителя по договор за услуги, когато подизпълнителят е работодателят, като изпълнителят отговаря само до размера на възнагражденията за дейността по конкретния договор между изпълнител и подизпълнител.

Новият текст гласи: "Когато работодателят е пряк подизпълнител на договор за предоставяне на услуги, изпълнителят по договора отговаря солидарно за гарантиране изплащането на трудовото възнаграждение на работниците или служителите. Отговорността на изпълнителя се ограничава до правата на работника или служителя, произтичащи от договорните отношения между изпълнителя и работодателя."

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    vasilangelov avatar :-P
    Vasil Angelov
    • - 1
    • + 6

    това с дефинирането на отдалечено работното място и поставянето му в някакви безумни рамки (конкретна стая в дома на работника!?) е абсолютна глупост - мислена от хора, които явно нямат никаква представа за какво става дума.
    Оптимизират закони и правилници към остарели концепции тип 'надомна работа'....
    Докато това, което разбира днешното активно поколение под това понятие е тоталнашь липса на такова 'фиксирано работно място'.
    Търси се една тотална свобода, където съвременните комуникации играят огромна роля, и дефакто човек може да е еднакво ефективен и полезен за работодателя си както от спалнята, от забутано планинско село или дори от палатков лагер със соларни панели.

    Абсолютно ненужни глупости, които създават неимоверни трудности на съвременния работодател, който трябва хем да е 'чист' пред закона, хем да може да привлича млади и талантливи хора за да развива бизнеса си

    Нередност?
  • 2
    hai_bui avatar :-|
    hai_bui
    • + 2

    Тези д*били оправиха държавата, че тръгнаха да се занимават, кой в коя стая работи от разстояние :)))

    Нередност?
  • 3
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev
    • + 3

    До коментар [#1] от "Vasil Angelov":

    Хората в администрацията обичат да си създават работа. Как ще го проверят това "отдалечено работно място", каъто не го зна. Какво да търси Инспекцията по труда? Ако няма определено място как да даде предписания или да напише акт? Влезте им в положението на чиновниците - искат и те хляб да ядат...

    Нередност?
  • 4
    tssvett avatar :-|
    Tsvetomira Koleva
    • + 1

    Личи си, че хората, предлагащи подобни изменения, са откърмени в един режим, дошъл след 44-та, личи си и липсата на компетенция дори и по термините, като "надомна работа". Нищо чудно, че феодолна България има под 10% дистанционно работещо население, тук иновациите се гледат с лошо око, искат си тежката индустрия в завода...

    Нередност?
Нов коментар