Идеята НАП да обявява граждански договори за скрити трудови ще създаде хаос

Индиректно в мотивите е посочена и една далеч по-постижима цел - да се преодолее трайната практика на съдилищата, утвърдена и с Тълкувателно решение № 6 от 27 октомври 2022 г. по т. д. № 6/2021 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд (ВАС), I и II колегия. В това решение се потвърждава, че органите на НАП нямат правомощия да обявяват съществуването на трудови правоотношения, прикрити от привидни граждански договори, такива правомощия има само Инспекцията по труда. "При установяване на данъчни и осигурителни задължения на работодатели в ревизионно производство по ДОПК, органите по приходите не разполагат с правомощия инцидентно да обявяват (констатират) съществуването на трудови правоотношения, прикрити от привидни граждански договори по Закона за задълженията и договорите, когато работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, тъй като такава компетентност имат само и единствено контролните органи на инспекцията по труда, по реда на чл. 405а КТ", се казва в решението.

Без съмнение с предложения законопроект органите по приходите целят да "вържат ръцете" на административните съдилища, които досега отменят актовете, издадени извън компетентността на Националната агенция за приходите (НАП), с които се прогласява трудово правоотношение, прикрито под гражданско. Вносителите очевидно приемат и че с предложеното от тях допълнение към легалната дефиниция на трудови правоотношения за целите на ЗДДФЛ - "правоотношения, които по своя характер представляват наемане на работна сила, без да е сключен трудов договор" (в §1, т. 26, б. "а" от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ), контролните органи на НАП вече ще са оправомощени да преценяват и този специализиран трудовоправен въпрос - кога под привидно сключена договорка за създаване на гражданско правоотношение, се крие трудово.

Проблемът идва оттам, че вместо да постигне заявените цели, предложението всъщност ще създаде неяснота за съдържанието и приложението му, хаос в практиката, като в същото време ще снабди с широки и безконтролни правомощия орган, който не е специализиран в контрола по спазване на трудовото законодателство, и тези правомощия ще са далеч по-големи от предоставените на Инспекцията по труда.

По редакцията на предложението в § 11 ЗИД на ЗДДФЛ за допълнение в чл. 4, ал. 1,т. 1 КСО

• Направеното предложение създава огромни теоретичноправни проблеми, които тук няма да коментирам, защото те са широкообхватни и твърде специализирани. Много е изписано за причините, които налагат в трудовото законодателство (чл. 62, ал. 1 КТ) изрично да се уреди необходимостта от подписване на писмен трудов договор за създаване на валидно трудово правоотношение. Обратното нормативно разрешение исторически доказа негодността си. Опитните помнят краткия живот на допълнената през 1996 г. (ДВ, бр. 2/1996 г.) алинея 2 на чл. 62 КТ, с която се допусна трудово правоотношение да е възникнало и "когато, без да е сключен писмен трудов договор работодателят е приел на работа работника или служителя и той е започнал да я изпълнява". Разрешаването на неформалните трудови договори предизвика лавина от новопоявили се правоотношения без яснота за техния характер и съдръжание и доведе до масова загуба на трудови права поради затруднения и дори невъзможност да бъде доказано за какво точно са се съгласили страните. Ал. 2 на чл. 62 КТ беше отменена през 2002 г. В момента сякаш се прави опит за връщане към положението, което тя допусна.
• В същото време, с предложеното допълнение се установява уредба на трудови правоотношения в нормативен акт с друг предмет на приложение (в противоречие с чл. 10, ал. 2 от Закона за нормативните актове, който изисква обществени отношения от една и съща област да се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен). Би следвало подобни въпроси да се уредят в КТ, а не в КСО.
• Формулировката на предлагания текст е несъвършена. Трудно правната теория и практика ще даде квалификация на използваните термини. Правоотношението има характер на трудово, когато има за предмет предоставянето на работна сила, а не когато представлява по своя характер предоставяне на работна сила. Правоотношението нищо не "представлява". Освен това, предложеният текст, вместо да се придържа към установените понятия, с ясно съдържание в трудовото законодателство, използва различна терминология. Предлага се към трудовите правоотношения да се добавят "правоотношения, които по своя характер представляват наемане на работна сила, без да е сключен трудов договор". Според чл. 1, ал. 2 КТ отношенията по предоставяне на работна сила (не по наемането й) се уреждат само като трудови. С отклоняването от общоизползваните и установени термини, без да се създава яснота за съдържанието и смисъла на новопредложените (наемане на работна сила) и с уреждането на съществен трудовоправен въпрос в осигурителен закон сякаш се цели промяната всъщност да уреди други, а не трудови правоотношения или пък да предвиди различно съдържание на трудовото правоотношение (по подобие на данъчния закон) специално за осигурителноправни цели. Дали пък целта не е да се прогласяват такива правоотношения само за целите на събиране на осигурителни вноски, без да им се придава трудовоправно значение? Т.е. на изпълнителя по граждански договори ще се удържат повече осигурителни вноски и данъци, но останалите ползи от прогласяването на правоотношението му за трудово - ограниченията в работното време, гарантираните минимални размери на работната заплата, право на платен годишен отпуск, средствата за производството и материалите изцяло за сметка на работодателя и пр., няма да се прилагат? Означава ли това, че контролните органи на НАП в рамките на ревизионно производство по ДОПК, например, ще използват други, а не отдавна идентифицираните в трудовоправната теория и в практиката основни белези за отграничаване на гражданското от трудовото правоотношение - уговорка за спазване на работно време; извършване на работата обикновено в предприятието под контрола и указанията на възложителя; материалите и оборудването се осигуряват не от изпълнителя, а от възложителя; изпълнителят няма свобода да прецени кога и как да работи и не отговаря единствено да достави уговорения резултат, а самият трудов процес по изпълнението на работата се осъществява под контрола на възложителя и от него зависи заплащането? Липсващата яснота с какви критерии ще борави приходната администрация, за да прогласи едно трудово правоотношение за прикрито под гражданското създава трудности както за изпълнителя и възложителя - да защитят своите интереси, така и за самите контролни органи - как да приложат широко предоставените им правомощия. Освен това се създава възможност за пораждане на противоречива административна практика - да се обявява по различни критерии и с различни последици едно гражданско правоотношение за трудово в зависимост от това дали Инспекцията по труда или органите на НАП ще се заемат със случая и в зависимост от това кое териториално поделение на НАП ще са тези органи.

За съдържанието на направеното предложение

С него се полагат основи на бъдещи съществени проблеми, като приложението му на практика предполага лишаване от права на физическите лица - изпълнители. От една страна, за такива лица няма как да възникнат ползите на трудовото правоотношение, ако в резултат на произнасяне 5 или 10 години по-късно в рамките на ревизия на дружеството на възложителя му, се приеме, че отдавна прекратеното му правоотношение с него е било за предоставяне на работна сила. Така приходната администрация ще наложи събирането на повече осигурителни вноски и данък за сметка на лицето, но то няма как да получи и ползите на своето новоустановено трудовоправно положение. Няма да е възможно да се прилагат ограниченията на работното време; да получи платения си годишен отпуск, нито обезщетение за неползването му; нито да му се предоставят безопасни и здравословни условия на труд; няма да се прилагат поне минималните размери на трудовото възнаграждение, но върху минималните осигурителни доходи ще се определят дължимите се от лицето нови осигурителни вноски и пр. За лицето няма да има възможност за упражняване на осигурителните права, които му се дължат като за трудово правоотношение. Ако в установения от НАП период то е било болно, родило му се е дете, настъпила е злополука във връзка с работата, то към онзи момент не е било осигурено за тези събития и не е получавало осигурителни обезщетения, а към настоящия момент болест, травма, спиране на трудова дейност няма как да се установи и, съответно няма как с обратна сила лицето да получи плащания от НОИ. Но в същото време ще дължи осигурителни вноски за тези рискове със задна дата. Заради тези практически въпроси действащото право натоварва Инспекцията по труда с правомощието да установява актуално прикрито трудово правоотношение, за което няма сключен трудов договор. В разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е предвидено, че при установяване на предоставяне на работна сила в нарушение на задължението тя да се оформи непременно като предмет на трудово правоотношение, контролните органи на инспекцията обявяват с постановление съществуването на прикритото трудово правоотношение. Става дума за установяване в реално време. Отношенията между страните, които до този момент са били договорени като граждански, се квалифицират с постановлението като възникнали от действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен при постъпването на работа (т.е. не е знаел или допринесъл за съществуващия порок - неподписване на трудовия договор). Инспекцията издава предписание към работодателя за сключване на трудов договор за уреждане на отношенията занапред. От неговото съдържание се правят изводи и за действителните договорки на страните за изминалия период от постъпването на работа - размер на трудовото възнаграждение, длъжност, място на работа и пр. Със сключения в изпълнение на предписанието трудов договор се изясняват основните права и задължения между страните, върху установения в него размер на трудовото възнаграждение се дължат осигурителни вноски и данък доход. От него за лицето възникват и се упражняват правата, съответни на новия осигурителен и трудовоправен статус.

Ако работодателят откаже да предложи сключване на трудов договор или страните не сключат такъв, съгласно чл. 405а, ал. 6 КТ постановлението на Инспекцията по труда замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден. Така работникът или служителят може да ползва осигурителни права - при трудова злополука, професионална болест, безработица, майчинство и пр., тъй като времето на прикритото под гражданското трудово правоотношение ще му се зачете за осигурителен стаж и лицето ще е осигурено за всички рискове и към настоящия момент. Работодателят следва да изпълни съобразно новоустановеното законосъобразно състояние задълженията си като осигурител и да внесе дължимите осигурителни вноски за всички осигурени рискове, включително за трудова злополука и професионална болест, майчинство, общо заболяване, безработица (а не само за пенсия), както и дължимия от лицето данък върху доходите.

Видно е, че действащото трудово и осигурително законодателство съдържа детайлна уредба на хипотезите и предоставя възможност за установяване на фиктивност на договорката за гражданско правоотношение като упълномощава Инспекцията по труда да обяви за съществуващо трудовото правоотношение с последици както занапред, така и с обратна сила - от момента, когато се установи, че е започнало изпълнението на гражданското правоотношение, прикривало трудовото. Установява се в актуалния момент действителното правно положение на база това, което конкролният орган констатира на място. Става дума за скорошни събития, фактите за които лесно могат да бъдат проверени и доказани с всички доказателствени средства.

Законодателят обаче не регламентира такива правомощия на инспекцията, когато правоотношението вече е прекратено. Единствено разпоредбата на чл. 405а, ал. 2 КТ допуска да се установява със задна дата съществуване на вече прекратено трудово правоотношение, прикрито под гражданско, когато това нарушение е установено след смъртта на лицето, а правоотношението е прекратено с нея. В съдебната и административна практика разпоредбата се използва често за случаи на смърт поради трудова злополука, когато пострадалият не е сключил трудов договор поради определена заблуда, че не е било необходимо или др. под. Към момента на настъпване на травматичното увреждане той не е бил осигурено лице за трудова злополука и прогласяване на съществуването на трудовото му правоотношение след смъртта е от полза за неговите наследници. Те получават възможност да инициират производство за установяване на трудова злополука, в което да се докаже и че смъртта е настъпила от нея с всички осигурителни, трудовоправни и гражданскоправни последици от това. От тази единствено допусната възможност за минал период да се установи договорка за прикриване на трудовото правоотношение под гражданско, може да се направи извод, че в действащото законодателство не са регламентирани други възможности за установяване по административен ред на прикрито трудово правоотношение, когато лицето вече не работи по това правоотношение. След прекратяването му е допустимо единствено предявяване на установителен иск пред съда за установяване съществуването на трудово правоотношение. Но това производство е спорно и както и административното пред Инспекцията по труда, в него участва както лицето, сочено за работник и служител, така и соченият за работодател. Във всяко едно от тях тези субекти имат право да представят доказателства, да правят искания, за да защитят своите законни права и интереси. Такова е законодателното решение - да не се допуска установяване на съществувало трудово правоотношение, прикрито под гражданско, за отдавна минали периоди, освен от съда. Това решение отговаря и на необходимостта да се запази стабилността на гражданския оборот. От дистанцията на миналото и в рамките на ревизионно производство, водено от инспекторите от приходната администрация, е много трудно да се събират доказателства за съществуването на прикритата сделка и на параметрите й - работно време, заплата и пр. В същото време самото ревизионно производство не допуска участие на лицето, сочено за работник или служител, а не за изпълнител по граждански договор. То не може нито да сочи доказателства и да прави искания, нито да се защити срещу произнасянията на органите на НАП, когато те накърняват интересите му. С такова произнасяне не се постига и яснота относно правата и задълженията на сочения за работник или служител - място на работа, длъжност, работно време, трудово възнаграждение, натрупан трудов стаж и дали отговаря на натрупания осигурителен стаж и пр.

Изтъкнатите проблеми са били идентифицирани от върховните административни съдии в процеса на тяхната практика за отмяна на актовете на приходната администрация и са мотивирали приемането споменатото Тълкувателно решение № 6/2022 г.

Без съмнение по-засилен и ефективен контрол върху съдържанието на гражданските правоотношения и осуетяване използването им фактически да прикриват трудови правоотношения е добра и постижима цел. По-високата събираемост на осигурителни вноски и данъци също заслужава уважение. Не бива обаче законодателят да "въоръжава" контролните органи с негодни инструменти за защита на обществения интерес, нито да допуска установяването на нови правни положения за отдавна отминали периоди, с които се ограничават правата на цели групи лица, без те да разполагат с възможност за защита на своите интереси, нито да могат да придобият ползите, а не само вредите от новоустановеното си правно състояние. Неглижирането на трудовоправните последици при обявяването на едно гражданско правоотношение за трудово и приоритизирането на осигурителните и данъчно правните последици е правен нонсенс. Трудно защитима е и тезата, че направеното предложение е единствено възможното. Активизирането на контролната дейност и въоръжаването на далеч по-добре подготвената по материята на трудовите отношения Инспекция по труда с повече правомощия са далеч по-постижими и адекватни цели.