Андрей Янкулов: Прокуратурата има нужда от позитивна селекция за ключовите постове

Бяхте прокурор и напуснахте държавното обвинение по времето на Сотир Цацаров. Защо?

Подадох оставката си с назначаването на Иван Гешев за главен прокурор. Тогава направих мотивите си публични - за мен настъпи моментът, в който повече не можех да продължа да бъда част от институция, която все по-видимо се отклонява от мисията си. Очаквах този процес допълнително да ескалира с Гешев начело и за съжаление се оказах прав.

Винаги сте защитавали прореформистки виждания за прокуратурата - тезите ви бяха ли чувани там?

В интерес на истината и аз не съм се обаждал публично много-много, докато бях прокурор, с някои дребни изключения. Иначе често сме коментирали с колеги какво трябва да се промени, в това число и с ръководители на по-ниските нива. Когато аз постъпих в прокуратурата през 2007 г. като младши прокурор, там цареше доста по-демократичен дух - и в институцията като цяло, а особено в Софийската районна прокуратура в частност, където започнах работа. Районен прокурор беше покойният Александър Налбантов, под чието ръководство беше лесно да се гради професионална независимост и да се говори за проблемите, защото той поощряваше това у младшите прокурори. С течение на времето, вече в мандата на Цацаров, нещата в прокуратурата се развиха в негативна посока.

Имаше ли сред вас, редовите прокурори, опити за съпротива на начина на ръководене на прокуратурата, на обществената тайна за обвързаността й с определени политически партии?

Не, някаква съществена вътрешна съпротива в прокуратурата, когато тенденциите към авторитаризъм по времето на Цацаров се засилиха, никога не е имало. Аз не съм работил при Филчев, но това, което ми казваха по-възрастни колеги, е, че порядките оттогава просто са се възстановили, а той е успял да ликвидира всякаква значима вътрешна опозиция. Бил съм съвременник на някакви междуособици между ръководители от различни нива или дори брожения срещу някой и друг ръководител на по-ниско ниво, но никога срещу единната линия, зададена от централното ръководство.

Самоубилият се прокурор Васил Миков беше определян като един от последните открити бойци за независимостта на обвинението. След смъртта му какво си говорихте в прокуратурата?

Такъв беше. Смъртта му не намери почти никакво отражение, изпратихме го едва няколко колеги от прокуратурата, с видимото отсъствие на ръководството в лицето на тогавашния главен прокурор Цацаров и вече посочения за негов наследник Гешев. Васил Миков беше може би наистина последният човек с име и авторитет в институцията, който да би могъл да мобилизира някаква вътрешна опозиция отново и след Филчев. За съжаление обаче, когато няколко души обмисляхме дали да го предложим като алтернативна кандидатура за член на ВСС от нашата квота, бързо се разбра, че такава инициатива, която би се тълкувала като директно противопоставяне на ръководството, не може да срещне никаква подкрепа.

Все повече се чуват гласове, че след скандала между Гешев и Сарафов и изнесените "кирливи гащи" (по думите на Сарафов) прокуратурата ще трябва да се "преоснове". Но има ли с какви хора?

Въпросът е как се разбира това "преосноваване". Даваният често като пример грузински сценарий с полицията (през 2005 г. беше уволнена цялата пътна полиция в Грузия и рестартирана с набирането и обучението на полицаи - бел. ред.) звучи радикално и сигурно би срещнал сериозна обществена подкрепа, но проблемът е кой и как ще го проведе. Имаме ли въобще капацитет за такава драстична реформа. Гледам с голяма доза скептицизъм на такива идеи. Прокуратурата, както и всички други държавни органи, имат нужда от позитивна селекция за ключовите постове, а вече доста години поред, с много малки изключения, наблюдаваме точно обратното. И някога да съм имал надежди, че промяната би могла да дойде отдолу нагоре, с някаква своего рода "смяна на поколенията", съм ги изгубил. Остава ми обаче още някаква надежда, че тази промяна може да стане с качествени хора за важните позиции, заедно с необходимите нормативни промени в начина, по който е устроена и функционира институцията.

Правилно ли е наблюдението, че сред съдиите все още има автентична съпротива срещу опитите за политическо подчинение, докато при прокурорите няма? По думите на Сарафов асоциацията на прокурорите си е "на Гешев".

Така е, но важното е и това "все още". Моите наблюдения са, че и при съдиите "опозиционните гласове" за съжаление все повече и повече заглъхват. Типичен пример беше изнесената от bird.bg информация за съмнителна имотна сделка на председателя на ВАС Чолаков, която не намери абсолютно никакъв отзвук в съдийската общност. Не мисля, че съдиите преди години биха оставили такова нещо без никакъв коментар. Проведе се също един странен избор на тяхната професионална квота за ВСС с много основателни съмнения за манипулации на електронния вот - също не намери подобаващ отзвук.

Сигурно има умора у съдийската общност непрекъснато да трябва да бъде единствен изразител на вътрешните гласове за реформи в правосъдието и противопоставяне на модела на управление на държавата, която, съчетана със значителното подобряване на материалното положение на магистратите в последните години, води и до естествено нежелание за участие в борби, които така или иначе биха могли да донесат най-вероятно само лични негативи.

Като експерт на АКФ участвахте в разследването на схемата "Осемте джуджета". Какво е участието на Гешев и на Сарафов в нея?

От Илия Златанов бяха изказани твърдения, че първоначалното бездействие на прокуратурата по неговите сигнали се дължало на намесата на Сарафов, а също и че го е виждал в ресторанта "Осемте джуджета". Един от хората, които говориха пред камера - Димитър Ламбовски, пък разказа, че когато са го убеждавали да играе ролята на човека, на когото проформа да се предадат иззетите от Явор Златанов пари в брой в бруталната схема за присвояване на веществени доказателства на голяма стойност, са му споделили, че всичко това ставало със знанието и на Гешев. После в интервюто си пред нас Явор Златанов разкри, че една от адвокатките в групата около Петьо Петров - Еврото, го е плашила директно с името на Гешев, защото докато той бил главен прокурор, те щели да са силни.

Какви изводи могат да се направят от случая "Осемте джуджета" и за двамата?

Нито едно от цитираните твърдения не стана известно някога да е проверено от прокуратурата и опровергано или потвърдено. Както и каквото и да е друго около тази предполагаема мрежа за корупционно влияние в правосъдието, с която прокуратурата и до ден днешен няма информация да се е занимавала. В първоначалните си няколко публични коментари по темата Гешев единствено осмиваше и неглижираше изнесеното, а то съдържаше множество конкретни данни за широк набор от престъпления. От един момент нататък Гешев просто спря да говори каквото и да е за случая. Само по себе си това, че прокуратурата изцяло си затвори очите за този казус, вместо да го използва "да си чисти къщичката", мисля, казва достатъчно за нивата, до които е достигала или достига и до ден днешен въпросната криминална мрежа.