Мълчанието на Брюксел: Нищо лично, просто бизнес

Тънкият момент е, че желанието на определени политици за обвързване разпределението на тези средства и на новите еврофондове с върховенството на закона ще мине трудно. Лидерите формално се договориха една държава да може да бъде обявена за нарушителка чрез вот с квалифицирано мнозинство, но точната форма на този механизъм ще се нуждае от одобрението на правителствата в ЕС. Това обаче е почти невъзможно да се случи, защото означава, че страни като Унгария, Полша или България трябва да гласуват срещу себе си и да се лишат доброволно от милиарди евро. Тъй като правилата за одобряване на новия 7-годишен бюджет на съюза изискват решението да се вземе с единодушие, подобно искане почти сигурно няма как да мине. Разбира се, възможно е да бъде приет някакъв привиден механизъм, подобен на мониторинговите доклади на Европейската комисия, който да има същата нулева ефективност.

Унгария обаче играе на сигурно - Reuters съобщи, че властите отказват да утвърдят възстановителния фонд от 750 млрд. евро заради опасността разпределението им да бъде обвързано със спазването на върховенство на правото. А това означава, че няма как фондът да започне да действа, тъй като и за него се иска одобрение от парламентите на всички страни в съюза.

ЕС обича да прави бизнес с диктатори

Именно поради бизнес интереси съюзът реално няма и единна външна политика, макар че това е една от задачите на Европейската комисия. Само че страните в ЕС не са на едно мнение по редица проблеми - Германия и Франция критикуват руския президент Путин за анексирането на Крим или използването на вещество от групата на "Новичок" за справяне с неудобни на Кремъл, а действията им са точно в обратната посока - наложените санкции от Брюксел са неефективни, защото Берлин и Париж искат и продължават да развиват активни бизнес отношения с Москва. Проектът "Северен поток 2" е христоматиен пример за разминаването между думи и дела.

Няма съмнение, че съюзът се провали и по линия на политиката си спрямо бежанците през последните години и остана да бъде изнудван от турския президент Реджеп Ердоган, след като интересът на Германия се размина драстично с този на Италия и Гърция, а Европейската комисия беше по-скоро безгласна буква в този процес.

Въобще лидерите на съюза имат изненадващо мека позиция за разлика от САЩ към диктаторския стил на управление в Русия, Китай и Турция - пак заради бизнес интереси.

Нужда от промяна

Още преди референдума във Великобритания за напускане на съюза беше ясно, че той има нужда от промяна, ако желае да продължи да бъде фактор в глобалното развитие. Няма две мнения, че ЕС е уникална организация и в продължение на десетилетия е осигурявал безпрецедентно икономическо развитие на Стария континент.

Реалността сега вече е различна. В политически план на изток от границите на ЕС са проблемите с Русия, несигурната Украйна и събуждащата се Белaрус, на южната граница на съюза е горещият картоф с бежанците и военните действия в Сирия и Либия, а на север неизвестните са бъдещите отношения с Великобритания, след като Островът напусне съюза.

В икономическо отношение предизвикателствата са още по-големи, след като ЕС вече трайно изостава от САЩ, а в последно време и от Китай, особено в сектор като високите технологии.

В тези нови геополитически условия България ще трябва да се справи с корона кризата, която се очертава да бъде най-тежката за страната от десетилетия. За целта ще е нужно институциите, разградени от ГЕРБ, да бъдат изградени отново, за да помагат на бизнеса да се развива.

Колкото и земеделските субсидии да изкривяват пазара, те ще продължат да съществуват в ЕС (Франция много държи на тях), а задължение на правителството е да направи така, че парите да не се насочват към малък брой компании и да не си затваря очите за заобикалянето на правилата за разпределението им.

Не можем да очакваме, че Брюксел ще ни казва за какво да се насочат еврофондовете. Ако иска обаче, Европейската комисия може да ограничи насочването на парите към няколко сектора с бъдеще за целия съюз, а не към асфалт, градинки и безсмислени спортни обекти в населени места със затихващи функции. Това засега трудно ще се получи, така че отново от България ще зависи как да разпределя парите от европейските фондове. И ако следващите правителства желаят поне в далечно бъдеще страната да се доближи до бившите соцдържави (до западните е илюзия, че може да стигнем), трябва да създаде условия в страната да се произвеждат стоки и да се предоставят услуги с висока добавена стойност.

Българската икономика до голяма степен се трансформира през последните три десетилетия, но определено има много по-голям потенциал. В дългосрочен план икономическият растеж може да се постигне само от създаването на нови бизнеси и подобряване на производителността. И всичко това да става в нормална институционална среда, където има политическа стабилност, контрол върху корупцията и върховенство на закона. В противен случай сме обречени да останем последни по икономическо развитие и стандарт на живот в ЕС, както бяхме последни и в СИВ.