Митът за зеления капитализъм

Светът пропиля десетилетия в търговия с въглерод и зелено етикетиране на финансови схеми

Катарина Пистор

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Катарина Пистор, преподавател по право Columbia Law School, в коментар за Project Syndicate

Топлинните вълни, наводненията, сушите и горските пожари, опустошителни по целия свят, ще стават по-тежки. Въпреки че гласовете, отричащи промените в климата, остават силни, необходимостта от спешни действия сега се признава далеч извън кръговете на активистите. Правителствата, международните организации и дори бизнесът и финансите са приели неизбежното - или поне така изглежда.

В действителност светът пропиля десетилетия в търговия с въглерод и зелено етикетиране на финансови схеми, а сега на мода е измислянето на стратегии за "компенсиране на въглерода" в противоречие с простия факт, че човечеството седи в една и съща лодка. "Компенсирането" може да служи на отделните притежатели на активи, но няма да помогне за предотвратяване на климатичното бедствие, което очаква всички.

Прегръщането на "зеления капитализъм" от частния сектор, изглежда, е още един трик, за да се избегне истинската сметка. Ако бизнес и финансовите лидери бяха сериозни, те биха признали необходимостта от драстична промяна на курса, за да се гарантира, че тази планета ще остане гостоприемна за цялото човечество сега и в бъдеще. Тук не става дума за заместване на кафявите активи със зелени, а за споделяне на загубите, които кафявият капитализъм е наложил на милиони, и осигуряване на бъдеще дори за най-уязвимите.

Идеята за зелен капитализъм предполага, че разходите за справяне с изменението на климата са твърде високи, за да могат правителствата да ги поемат сами, както и че частният сектор винаги има по-добри отговори. За привържениците на зеления капитализъм публично-частното партньорство ще гарантира, че преходът от кафяв към зелен капитализъм ще бъде неутрален по отношение на разходите. Предполага се, че инвестициите в нови технологии ще попречат на човечеството да направи крачка към бездната.

Звучи твърде добре, за да е истина. И не е. Самата ДНК на капитализма го прави неподходящ за справяне с последиците от изменението на климата. Цялата му система се основава на приватизацията на печалбите и социализацията на загубите - не по някакъв нечестив начин, а с благословията на закона.

Законът предлага лицензи за екстернализиране на разходите за унищожаване на планетата на всеки, който е достатъчно умен да създаде корпоративна единица, преди да генерира замърсяване. И държи цели държави като заложници на международните правила, които дават предимство на защитата на възвръщаемостта на чуждестранните инвеститори. Няколко държави вече бяха съдени от чужди компании съгласно Енергийната харта за опит да ограничат емисиите си на въглероден диоксид. Законът, а не пазарите или фирмите, е този, който защитава собствениците на капиталови активи, дори когато натоварват други с огромни задължения.

Две трети от общите емисии след индустриалната революция идват само от 90 корпорации. И дори мениджърите на най-големите замърсители в света да подкрепят по-бързата декарбонизация, техните акционери биха се съпротивлявали. Евангелието за максимални финансови резултати царува в продължение на десетилетия и мениджърите знаят, че ако се отклонят от канона, ще бъдат съдени за нарушаване на техните доверителни задължения.

Нищо чудно, че сега посланието от Big Business и Big Finance е, че акционерите, а не мениджърите, трябва да стимулират необходимата поведенческа промяна и че решенията трябва да се търсят чрез ценови механизъм, а не чрез научнообосновани политики.

Сега те лобират правителствата да субсидират смяната на активи, така че с намаляването на цената на кафявите активи цената на зелените да се повиши, за да компенсира притежателите им. И правителствата, и регулаторите отново се поддадоха на песента на сирените за пазарни механизми. Новият консенсус се фокусира върху финансирането и обещанието за промяна, без това да налага предоставянето й. (И генерира заетост за цели индустрии от счетоводители, адвокати и бизнес консултанти със своите мощни лобистки оръжия.)

Не е изненадващо, че резултатът е вълна от "позеленяване". Финансовата индустрия с удоволствие е изляла трилиони долари в активи, обозначени със зелено, които изобщо не са зелени. Според скорошно проучване 71% от средствата, свързани със стандарта ESG (предполагаемо отразяващ екологични, социални и управленски критерии), не са съобразени с целите на Парижкото споразумение за климата.

Свършва ни времето за подобни експерименти. Ако екологизирането на икономиката наистина беше целта, първата стъпка би била да се премахнат всички преки и данъчни субсидии за кафявия капитализъм и да се спре "разпространението на въглерода". Правителствата също така трябва да въведат мораториум върху защитата на замърсителите, от отговорност за екологични щети. Между другото, тези ходове биха премахнали и някои от най-тежките пазарни изкривявания.