От миньор до акционер във ВЕИ

По този начин ще се избегне шокът, свързан с края на въглищното производство, породен от това, че много хора ще останат без работа. А и самите те ще бъдат мотивирани да участват в новия проект не просто като работници и служители, а като вид собственици. Единственият подводен камък е цената за включването в проекта (около 1000 евро за облигация), която според експерти може да задълбочи неравенството и да изправи пред невъзможност участието в него на хората с по-ниски или никакви доходи.

Старите въглищни централи могат да носят печалба

Македония също е сред добрите примери за успешната поетапна трансформация на старите производства с нови модерни технологии, при това с българско участие. Само преди месец българската "Соларпро" (в която акционер е и издателят на "Капитал" Иво Прокопиев) подписа договор за изграждането на нова фотоволтаична централа без държавни субсидии върху неизползваема въглищна мина в Осломей.

Освен със "Соларпро", македонският държавен производител на електроенергия ESM подписа договор и с турската Fortis Enerji. Двете дружества ще изградят общо 100 мегавата соларни мощности (две централи по 50 мВт) до края на годината, като инвестират общо 70 млн. евро. За сравнение - най-големият действащ соларен парк в България - този до Караджалово, е с мощност 60.4 мВт, но лицензираната е 50 мегавата.

Соларните централи в Осломей ще бъдат изградени на принципа на публично-частното партньорство. Точно това е и най-големият плюс - реално македонската държавна компания ESM няма да похарчи нищо, тъй като тя участва в проекта с предоставянето на земята и свързването му към националната мрежа, като изчисленията показват, че държавата дори би могла да печели от него заради годишните такси на инвеститорите.

Освен това самите те имат ангажимент да наемат и по един служител за всеки мегават инсталирана мощност - или общо 100 души. В обобщение - амбицията на Македония е до 2030 г. да бъдат затворени трите блока в ТЕЦ "Битоля" и един блок на ТЕЦ "Осломей", а новите инвестиции във фотоволтаици да достигнат 1800 мегавата в цялата страна.

Подобна схема лесно може да се приложи и в България - върху огромните стари минни полета на държавната "Мини Марица-изток", но амбициите на правителството - служебно или не, стигат единствено до определянето на годишна квота за работа на регулирания пазар на ТЕЦ "Марица-изток 2" и заявките, че трябва да се търсят дългосрочни решения за проблема (без обаче да се предлагат такива).

Плаващи панели - защо не

И Албания има амбициозен план за ударното въвеждане на нови ВЕИ мощности, които да заместят горенето на въглища. Само преди дни страната откри първата си плаваща слънчева централа, чиято мощност се очаква да достигне 2 MW. Тя е разположена на язовир "Баня" в югоизточната част на страната и - макар и малка, е първата по рода си в Адриатическата страна.

Проектът се реализира от норвежката Ѕtаtkrаft, която e вoдeщa ĸoмпaния в oблacттa нa xидpoeнepгиятa и се счита за нaй-гoлeмия пpoизвoдитeл нa eнepгия oт ВЕИ в Eвpoпa в сътрудничество с доставчика Ocean Sun. Общата стойност на плаващата централа е около 2 млн. евро, като тя вече работи и генерира възобновяема енергия, която подпомага националната електрическа мрежа.

Изграждането на централата е разделено в няколко части, първият блок вече работи - той се състои от 1536 слънчеви панела, има мощност от 0.5 MW и покрива почти 4000 квадратни метра. Очаква се плаващото ВЕИ да продължи втората си фаза на изпълнение през втората половина на 2021 г. Тогава ще бъдат инсталирани допълнителни три плаващи блока с капацитет от 1.5 MW.