Защо политическата съдба на Ердоган е важна не само за Турция

Опозиционният лидер Кемал Кълъчдароглу не се отказва и обещава да се бори, за да осигури върховенството на закона и справедливостта в Турция. "Нашите хора трябва да бъдат сигурни, че ние определено ще спечелим. И ще донесем демокрация в тази страна", коментира той. Освен това обвинява властите, че възпрепятстват броенето на бюлетини, подадени за опозицията.

Ердоган е представлявал проблем за поредни американски президенти. Но в последно време неговото отношение към руския му колега Владимир Путин противостои на САЩ, които са насочили усилия към спасяването на суверенитета на Украйна след инвазията на Москва преди повече от година.

Потенциалното политическо наследство на американския президент Джо Байдън ще бъде доминирано от сблъсъка му с руския лидер и от даването на нов стимул на трансатлантическото партньорство в подкрепа на демокрация в Украйна чрез мултимилиарден поток от помощи и оръжие. Същевременно най-важното външнополитическо предизвикателство за САЩ - възходът на един по-силен и по-националистически Китай, е усложнявано от най-агресивния лидер в Пекин от десетилетия - президента Си Цзинпин, който предлага на света алтернативен на западната демокрация политически модел. В последните месеци Байдън е все по-отчужден и от израелския премиер Бенямин Нетаняху заради неговите опити за съдебна реформа, която се разглежда като начин за дясното му правителство да подкопае демократичните принципи в страната.

Байдън многократно е призовавал за международна борба за запазването на демокрацията. На среща на демокрациите в Белия дом през март той каза, че западните усилия да бъде спасена Украйна са знак за глобалния курс срещу автократичното управление. "Благодарение на ангажимента на лидерите, които са се събрали тук днес, и благодарение на присъствието на хора във всеки регион по света, които искат техните права да бъдат уважавани и техният глас да бъде чут, ние виждаме истински признаци, че обръщаме течението на историята", посочи американският държавен глава.

Загуба на Ердоган на балотажа след две седмици би отстранила от властта един лидер, който от две десетилетия работи, за да отслаби влиянието на демократичните институции в Турция, като съдилищата, медиите и ключови икономически региони. През един свой следващ мандат той вероятно още повече ще ограничи свободите, като същевременно продължи да бъде контра на западните лидери.

През последните месеци например Ердоган блокира членството на Швеция и Финландия в НАТО, след като техните политически ръководители решиха да се присъединят към алианса след руската инвазия в Украйна. Той поиска мерки срещу кюрдските изгнаници в двете държави, които смята за терористи. В крайна сметка турският президент вдигна ветото за Финландия, но все още блокира приема на Швеция. Действията на Ердоган са класически пример как той преследва собствените си интереси, без да се съобразява със съществуващите структури на алианса, и защо отдавна се е превърнал в проблем за Запада. Което контрастира с похватите на Кемал Кълъчдароглу, който преди турските избори говори за нуждата да се запази демокрацията в страната.

В неделя Байдън даде следния отговор, когато бе попитан от журналисти за вота в Турция: "Вече има достатъчно проблеми в тази част на света." Походът му в защита на демокрацията в глобален мащаб осветлява една класическа дилема, която отдавна затруднява американската външна политика - какво да се прави, когато демократичните стандарти на една държава и нейните стратегически интереси се сблъскат. Действията, които се предприемат тогава, представляват труден баланс. И показват, че подкрепата за демокрацията, макар и кодирана в американската ДНК често се усложнява, когато се намеси по-широката геополитическа реалност. Също така помагат отчасти да се обясни защо САЩ не могат просто така да игнорират силен регионален лидер като Ердоган, ако той се окаже победител на балотажа в Турция.