Ердоган е фаворит на балотажа на изборите за президент в Турция

Кълъчдалоглу, който се стреми да замени Ердоган, иска да се откаже от президентската система на управление, въведена преди пет години. Но партията на Ердоган и нейните националистически и консервативни съюзници си осигуриха мнозинство в парламента и ако опозиционният алианс спечели президентския пост, може да се окаже трудно да прокара своите реформи.

На изток или на запад

Турция е част от отбранителния съюз НАТО, но Ердоган се стреми към близки връзки и с Китай и Русия, като преди изборите закупи руска система за въздушна отбрана S-400 и откри построена от Русия ядрена централа - първата в страната. Той разглежда Турция като "остров на мира и сигурността" и предлага Анкара за посредник във войната на Русия в Украйна.

Същевременно неговият опонент и съюзниците му искат да се върнат към процеса на присъединяване към Европейския съюз и да възстановят военните връзки на Турция със САЩ, като същевременно запазят отношенията си с Русия.

Ако Ердоган остане на власт, Селим Кору смята, че той ще продължи да отдалечава Турция от Запада, без да напуска НАТО. "Той иска да докара Турция до момент в средносрочен план или в по-далечно бъдеще, в който членството в НАТО да е без значение."

Висока инфлация или ортодоксална икономика?

Преди първия тур на изборите състоянието на турската икономика беше водещо за избирателите. Официалната инфлация е 43.68%, а турците преживяват криза с разходите за живот, която е много по-тежка от тази в повечето страни. Мнозина граждани смятат, че реалната инфлация е много по-висока.

Първите години на Ердоган бяха нарицателно за силен икономически растеж и огромни строителни проекти. И Турция винаги се е придържала стриктно към условията на споразуменията си за заем с МВФ. Но през последните години правителството му изостави ортодоксалната икономическа политика. То постепенно намали независимостта на централната банка, като уволни бързо трима от управителите ѝ, припомня Селва Демиралп, професор по икономика в университета "Коч".

Инфлацията се повиши, тъй като лихвените проценти бяха поддържани ниски, а турската лира се обезцени, за да се подобри търговският баланс и да се стимулира износът.

В петък турската лира за първи път падна до 20 за долар, подчертавайки нарастващия натиск върху икономиката и финансовата система на страната, тъй като според социологическите проучвания президентът Ердоган ще спечели изборите. По данни на FactSet в петък валутата се търгуваше на ниво 20.33 за лира, което е последното от поредицата рекордно ниски нива и доведе до спад от 20% през последната година.

Финансовите пазари в Турция бяха изнервени от неочаквано силното представяне на Ердоган на изборите на 14 май. Инвеститорите все повече се опасяват, че той ще продължи да провежда неконвенционална политика, която икономистите обвиняват за предизвикването на бясна инфлация и дълбокия спад на лирата.

"Смятаме, че най-вероятният път напред при Ердоган ще бъде продължаване на неортодоксалната политика, характеризираща се с ниски лихвени проценти, рестриктивни валутни регулации и висока инфлация", казва пред Financial Times Джеймс Райли, икономист в Capital Economics в Лондон.

Турция се опитва да управлява курса на лирата чрез преки интервенции на валутния пазар и мерки, които затрудняват закупуването на чуждестранна валута от физически и юридически лица или ги стимулират да държат лири.

По данни на банковия регулатор сумата на депозитите в спестовни сметки, които предпазват вложителите от обезценяване на лирата, е нараснала до равностойността на 121 млрд. долара от 76 млрд. долара в началото на годината, което е признак за нарастващото напрежение. В същото време местните банки котираха лирата на нива, близки до 22 спрямо долара.

Турските активи, търгувани на чуждестранните пазари, също са подложени на силен натиск. Доходността на деноминираните в долари държавни облигации с падеж през 2030 г. нарасна до 10.4% от 8.1% преди изборите на 14 май. Доходността на облигациите се повишава, когато цените падат.

Според анализатори лирата вероятно ще отслабне значително след изборите, ако Ердоган не премине към по-ортодоксална политика. "Очакваме лирата да остане под натиск за понижение предвид крайните външни дисбаланси и мерките за рациониране на щатските долари", пишат в бележка анализаторите на Oxford Economics.

Особено безпокойство предизвикват намаляващите резерви от чуждестранна валута на централната банка, които спаднаха поради дефицита по текущата сметка на страната и интервенциите за забавяне на спада на лирата. Брутните резерви в чуждестранна валута намаляха с 9.5 млрд. долара през шестте седмици преди вота на 14 май до 53.2 млрд. долара, според данни на централната банка. Тези данни обаче включват десетки милиарди долари, взети назаем от местни банки чрез краткосрочни суапови споразумения. В края на 2022 г. резервите са възлизали на 75 млрд. долара.

В интервю в четвъртък Ердоган заяви, че държавите от Персийския залив наскоро са предоставили допълнителна финансова подкрепа, но не посочи кои държави, нито какъв е мащабът на предоставените средства. "Никой не трябва да се притеснява, нашата икономика, банкова система, финансова система са много стабилни", каза той по CNN Türk.

Ердоган все още обещава висок растеж, шест милиона нови работни места и голям тласък на туризма, но професор Демиралп смята, че неговата политика ще запази инфлацията на ниво от 45% през следващите месеци. Ако Кемал Кълъчдароглу и неговите съюзници спечелят, тя смята, че връщането към ортодоксалните икономически политики и независимата централна банка ще намалят инфлацията до 30% до края на 2023 г., а след това тя ще продължи да спада.