Кемал Кълъчдароглу - човекът, който може(ше) да детронира Ердоган

Кълъчдароглу, който никога не е печелил избори, съвсем не е най-очевидният кандидат, около когото да се съюзят шест опозиционни формации и да го издигнат за съперник на Ердоган. И въпреки това 74-годишният бивш държавен служител има съвсем реален шанс да детронира президента. Десетина дни преди изборите - определяни като най-важните в света през 2023 г. - повечето социологически проучвания му дават преднина в първия тур на 14 май и победа на вероятния балотаж две седмици по-късно. Надпреварата е много оспорвана и изходът е далеч от предизвестен, но е напълно възможно до края на този месец наглед всемогъщият Ердоган да бъде пратен в опозиция след 20 години начело на страната първо като премиер и после като президент.

От това кой ще победи зависи дали Турция ще продължи да бъде все по-авторитарна вътре и все по-агресивна и сприхава навън. Резултатът от изборите ще се отрази силно на ситуацията със сигурността в Европа и Близкия изток. Личността на следващия президент ще бъде определяща за следните неща: поведението на Турция в НАТО; отношенията й с ЕС, САЩ и Русия; миграционната политика; ролята на Анкара във войната в Украйна; и дали напрежението в Източното Средиземноморие ще продължава да нараства.

"Турският Ганди" с "харизма на счетоводител"

"Това са избори за защита на демокрацията срещу авторитаризма," казва Кълъчдароглу в интервю пред сп. Time през април. Той е най-голямата надежда на всички, които искат край на почти пълния контрол на Ердоган върху държавата, възстановяване на по-балансираната парламентарна форма на управление и по-умерена външна политика, която да направи Турция "отново част от цивилизования свят" (по израза на Кълъчдароглу).

Роден в семейство на данъчен служител и домакиня в анадолския регион Тунджели, той е единственото от седем деца, което завършва университет - един от най-престижните в Анкара, със специалност икономика и финанси. Започва работа в държавната администрация, първо във финансовото министерство и постепенно се издига до ръководител на Службата за социално осигуряване, като дори печели наградата "Бюрократ на годината" през 90-те.

В политиката влиза след пенсионирането си, като става депутат за първи път през 2002 г. (годината, в която Партията на справедливостта и развитието (AKP) на Ердоган идва на власт). Осем години по-късно, благодарение на присъщите си търпение и устойчивост, Кълъчдароглу застава начело на своята Народнорепубликанска партия (CHP), след като дългогодишният й лидер Дениз Байкал е принуден да се оттегли заради секс скандал.

Макар да има "харизма на счетоводител" (по израза на негов сътрудник), Кълъчдароглу си е спечелил славата на почтен честен човек, на когото може да се разчита, както и на усърден борец срещу корупцията, придобила нови измерения при Ердоган. Наричат го "турския Ганди", "Кротката сила" и "Демократичният чичо". Репутацията му прескача извън границите на Турция след опита за преврат през 2016 г., когато в знак на протест срещу репресиите на Ердоган Кълъчдароглу повежда "Марш за справедливост" и извървява 450-те километра между Анкара и Истанбул.

Една от най-силните страни на политическия ветеран, позволила да бъде избран за общ кандидат на разнородния опозиционен блок от шест формации (CHP, "Добрата партия" на Мерал Акшенер, Партията за демокрация и напредък (ДЕВА) на бившия икономически министър Али Бабаджан, Партията на щастието на Темел Карамоллаоглу, Демократическата партия на Гюлтекин Уйсал и Партията на бъдещето на бившия премиер Ахмет Давутоглу), е, че той е приемлив за всички. Освен това вдъхва доверие, когато казва, че не се стреми към президентския пост, за да установи на свой ред еднолично управление. Обещанието му е да възстанови парламентарната форма на управление и върховенството на закона. А след като ореже собствените си президентски правомощия, той смята да се оттегли, за да "стои в ъгъла и да играе с внуците", тъй като "не съм човек с амбиции".

На атаките на Ердоган, че е "троянски кон на империалистите" във Вашингтон и Лондон и се съюзява с "терористи" (заради подкрепата за него от основната прокюрдска опозиционна партия, чиито гласове може да се окажат решаващи), Кълъчдароглу отговаря с мекота и спокойствие. А подмятанията за алевитския му произход (считан за политически "недостатък" в предимно сунитска Турция) бяха пресечени с видеообръщение, изгледано вече от над 100 млн. души, в което той говори откровено за своята алевитска идентичност и апелира за толерантност към малцинствата. "Кълъчдароглу може да отнеме на Ердоган контрола върху поляризиращия наратив, без да прибягва до инструменти, присъщи за последния. [С това видео] Кълъчдароглу издърпва килимчето изпод краката на Ердоган", написа в Twitter Сьонер Кагаптай от Washington Institute.

Дори спокойствието и сивотата на Кълъчдароглу да са точно това, от което Турция има нужда след две бурни и поляризиращи десетилетия с Ердоган, евентуалният му успех ще се дължи повече на провалите на президента, отколкото на собствените му качества. "Не смятам, че има много хора, които са особено въодушевени от Кълъчдароглу. Тези избори ще бъдат референдум за управлението на Ердоган. Ако Кълъчдароглу спечели, ще бъде не толкова защото той е вдъхновяващ лидер, а защото грешките на Ердоган най-после ще го застигнат," казва пред "Капитал" проф. Хауърд Айзенщат, специалист по Турция от St. Lawrence University и изследовател в Middle East Institute.

Най-сериозният противник на президента в изборите всъщност е икономиката и най-вече галопиращата инфлация (достигнала 85% по официални данни миналата година, а по неофициални надхвърлила трицифрени стойности), която изяжда доходите на турците и срива жизнения им стандарт. За това помага и крахът на турската лира, която е изгубила 45% от стойността си спрямо долара само през миналата година и още 30% от началото на тази. И накуп на всичко дойдоха унищожителното земетресение през февруари и гневът от неадекватния отговор на държавата и разкритията как корупцията е допринесла за жертвите и разрушенията. "Ако Ердоган загуби, ще трябва да обвинява собственото си лошо управление на икономиката. Земетресението подчерта некомпетентността на правителството и корупцията, но икономиката е централната тема", смята проф. Айзенщат.

Нужна е промяна, но също и стабилност

И макар според проучванията мнозинството турци да смятат, че страната има нужда от промяна, въпросът е дали Кълъчдароглу и разнородният шесторен съюз ще бъдат разпознати като носители на позитивна промяна и способни да изведат страната от кризата. "Опозицията ще бъде обединена както от плачевната ситуация в страната, която ще заварят, ако спечелят, така и от желанието си да се представят успешно. Но коалицията няма нещо, което да я държи заедно освен споделената им ненавист към Ердоган. А поставянето на Турция на правилния път ще изисква трудни - и непопулярни - стъпки. Не бих подценил шансовете им за успех, но предизвикателствата ще бъдат огромни", посочва Хауърд Айзенщат.

Ако опозицията загуби парламентарния вот и има балотаж на президентския, Ердоган ще направи всичко възможно да убеди колебаещите се избиратели, че разделението на властта е опасно, а Кълъчдароглу е слаб, неопитен и неефективен лидер, който не може да реши проблемите им. Всъщност най-лошият вариант е Кълъчдароглу да спечели с минимална преднина. Притесненията са, че ако разликата не е поне 5 пр. пункта, Ердоган може да откаже да признае поражението си, както направи, когато опозицията спечели Истанбул.

"Едва ли някой може да каже със сигурност дали Ердоган ще бъде склонен да позволи мирно предаване на властта. От една страна, Турция има дълга история на избори, с които всеки може да се гордее. От друга, имаме много примери на авторитарни популисти, които се опитват да подкопаят изборни резултати, които не им харесват. Ако Ердоган предприеме подобна стъпка, това ще е истински вододел в историята на Турция. Никой не може да предвиди какви биха били последиците", смята проф. Айзенщат. Но със сигурност ще бъдат грозни и разрушителни.