Краят на бъдещето

Когато четяхме за глобализацията и се радвахме на нейните ползи, не се замисляхме, че следващата криза също ще бъде глобална. Не си давахме сметка, че тихото изръмжаване на мечките в Ню Йорк ще отеква оглушително през Лондон и Франкфурт до Токио. Че няколко думи на европейски политик могат да се измерят в стотици милиони загуби на финансовите пазари по света.

Само преди няколко месеца не предполагахме, че няколко арабски държави една след друга ще намерят сили да свалят диктаторите си, нито че едно от важните оръжия в тази борба ще бъдат технологиите - twitter и мобилните телефони.

Мислехме ли преди година, че еврото може да изчезне? Че Европейският съюз може да се разпадне?

Накратко, живеем в буря. Понякога намираме утеха от нея, като се завиваме презглава с провинциалното си одеяло и се успокояваме, че в България няма как да паднем по-долу от сегашното дъно. Всъщност всичките ни усилия трябва да са насочени към това да посрещнем поредната вълна по правилния начин, така че тя да не ни потопи още по-надолу.

По всички тези теми писахме много през цялата 2011. За последния брой в годината решихме да направим нещо по-различно. Постарахме се той да е по-лек и приятен за четене, без да правим компромис с дълбочината. Позволихме си с да погледнем с лека ирония на мита за края на света, защото на моменти случващото се през годината изглеждаше наистина в унисон с конспиративната теория покрай календара на маите. Направихме го с усмивка. Ако се засмеете дори на половината от нещата, които ние правихме с много настроение, пак ще получите сериозна доза положителност.

Оставихме за момент традиционните рубрики на вестника и разпределихме текстовете по друг начин. Подредихме ги като папките в мейла ви. В Inbox ще намерите историите, които получаваме отвън. Съответно тези, които изпращаме към света и другите около нас, са в Outbox. В Drafts са идеите, по които работим в момента и които евентуално ще изпратим след време. Секцията Spam можеше да бъде много по-голяма, но решихме да ви спестим повторението на безсмислени сюжети от годината и избрахме само темата за речите на българските политици. В Deleted сложихме нещата, които изтрихме през годината, а в Contacts - историите за хора.

Рецептата, която препоръчваме за този брой на "Капитал", е проста. Докато навън леденият вятър се промъква с кикот между плешивите клони на дърветата, седнете удобно на топло; сипете си чаша чай (или ако сте в друго настроение - вино) и вземете вестника. На моменти ще се замисляте, в други ще се усмихвате. Защото все пак животът продължава и след кризата. И няма никакъв смисъл да минаваме през нея навъсени и напрегнати. Утре бурята ще си отиде. Ще си върнем загубеното. Това, което обаче не можем да спечелим обратно, са изгубените в нерви и напрежение моменти.

Така че - бъдете спокойни и продължавайте напред. Живеем в много интересно време и не бива да позволяваме неясното бъдеще и носталгията по миналото да смачкат настоящето в каша от страх и притеснения. Животът е сега. Усмихвайте се.

P.S. Кратките съобщения, които виждате отгоре на всяка страница във вестника, са съобщенията в twitter, които бяха избрани през годината за туитове на седмицата в "Капитал". Публикуваме ги, защото са интересен и забавен поглед към света, който няма да получите от традиционните медии.