Навсякъде, но не и у дома

Затова първоначално младата лингвистка обмисля предложение да замине да преподава английски в Танзания. Случайно обаче попада в гръцкото консулство в Истанбул. То отскоро е започнало да предлага професионални безплатни (благодарение на частни спонсори) курсове по гръцки език, които се радват на голяма популярност сред турските бизнесмени, студентите и хората с гръцко потекло в турския мегаполис. И набира преподаватели. "Сега майка ми и баща ми са доволни, че имам работа, и ми казват да си стоя в Истанбул", усмихва се Дури. Парасхаки, също 29 на години, живее и работи в Турция от 2006 г. Дошла е първо със стипендия - за да учи в един от най-престижните истанбулски университети, частния Bilgi. Сега обмисля да продължи с докторат и няма никакво намерение да се връща в родния си Александруполис. "Тук имам работа, а същевременно съм близо до дома и мога често да се връщам там", казва и добавя, че повечето й приятели в Гърция вече работят или учат в чужбина.

"Работата в Гърция като цяло е недостатъчно добре платена. Много често хората работят без каквито и да било осигуровки или дори договори, а в същото време изискванията на работодателите са много високи", разказва 41-годишната Евгения Ставропулу от Атина. Тя е кукловод по професия и в момента живее и работи в австрийската столица Виена. "Освен че съпругът ми е австриец, трудностите, които преживях в последните години в Атина, ме принудиха да замина в чужбина", споделя тя. "Финансовата ситуация на един човек на изкуството е тежка и това е вярно не само за Гърция, разбира се. Но аз бях принудена винаги да търся допълнителна работа освен в сферата на изкуството, за да мога да се издържам. Работила съм допълнително като продавачка в книжарница, сервитьорка, занимавала съм се с ученици в гимназията, които имат нужда от допълнителна помощ за уроците", разказва Ставропулу.

Тя мечтае един ден отново да се върне в Атина, но държи преди всичко да има финансова стабилност, за да може да се посвети на професионалните си интереси в областта на изкуството. В момента обаче вижда реализацията си именно в Австрия "защото предложенията за работа и възможностите тук са повече, а и държавата подкрепя своите граждани много повече". "Аз лично трябва да преодолея езиковата бариера, но въпреки това перспективите тук са много повече", заключава актрисата.

Да изнасяш мозъци

Докато германските таблоиди призовават мързеливите гърци да продават островите си, властите в Берлин гледат по-прагматично на възможностите, които отваря кризата. Директорът на бюрото за чужденци към германската агенция по заетостта Моника Варнхаген наскоро заяви, цитирана от в. Die Welt, че Берлин трябва да фокусира усилията си към привличане на квалифицирани работници финансово затруднените и страдащи от висока безработица държави от еврозоната като Испания, Португалия и Гърция.

В радващата се на стабилен растеж немска икономика от години има глад за специалисти на фона на застаряващото население и ниската раждаемост в страната. В момента във федералната република се търсят 36 000 инженери и около 5000 лекари. Миналия месец немското правителство облекчи условията за приемане на квалифицирани работници от чужбина. Езикът обаче е проблем пред наплива на професионалисти отвън, споделя говорителката на агенцията Беате Раабе пред Reuters. "Немският вече не е първият чужд език, който хората учат", казва тя, добавяйки, че повечето специалисти днес учат английски и после търсят работа в англоезичните страни.

В такава посока е поел и 35-годишният машинен инженер Йоргос Папаспиру. Миналия септември, в разгара на гръцката криза, той заминава за Великобритания. "Пазарът във Великобритания е по-голям от гръцкия, отворен е за чужденци, поощрява разнообразието и възможностите за кариера са много по-добри от тези в Гърция." Папаспиру в момента прави магистратура в едно от реномираните британски висши учебни заведения, университета Cranfield. Преди да замине, младият инженер е имал собствена консултантска компания в енергийния сектор в Атина. "Фирмата ми беше започнала да набира сила, но след глобалната финансова криза и последвалите проблеми на гръцката икономика, консултантският пазар се сви", споделя той. "Данните показват, че гръцката икономика няма да се възстанови в продължение на десетилетие," казва Папаспиру.

Той е убеден, че трудовата емиграция от Гърция тепърва ще набира скорост. Разликата с предишни емиграционни вълни обаче е в състава на тези, които напускат и ще продължават да напускат страната. Докато преди голяма част от хората са били без добро образование или специални умения, "сега Гърция ще изнася висококвалифицирани човешки ресурси, като зъболекари или инженери например, които говорят поне по два чужди езика". Според Ставропулу, парадоксалната ситуация в Гърция днес е, че "онези, които сега се опитват да излязат или вече са в чужбина, са хора с дипломи и ценни професии, защото зад граница не само шансовете, но и стандартът на живот е по-добър".