Изгубеното поколение

Сред младежите на възраст между 15 и 24 години обаче нещата са трагични - около 42% нямат работа. В по-горната категория - до 34 години, картината е не по-малко стряскаща с безработица над 22 на сто. Трийсет и шест годишната Мария е извън последните две статистики, но има огромно желание да работи - не просто формално, по пет часа на ден, каквато често е практиката сред държавните служители. "Всъщност сега съм в най-продуктивната си възраст. Искам да работя, справям се добре с цифри. Не мога да предскажа бъдещето, но мога да го калкулирам", казва тя.

Мария е сред 550 специалисти, които миналата година са издържали изпита на финансовото министерство за набор на нови служители. Само един на всеки 60 кандидати се е справил с трудните тестове. Но малко преди успелите да бъдат назначени, избухва дълговата криза в страната, започват преговори за финансова помощ от ЕС и МВФ, а

Новите назначения са замразени

"Мислех, че ще ни вземат миналата есен, но може би ще е това лято или през септември. А може би ще отложат нещата за догодина", разсъждава Мария. И само малко след като предишният гръцки финансов министър Георгиос Папаконстантину обяви, че скоро ще вземе около 300 от младите чиновници, самият той загуби поста си. Все още не е ясно каква точно ще е кадровата политика на приемника му Евангелос Венизелос.

"Не съм сигурна какво да очаквам от утрешния ден", признава Мария. Тя съжалява, че след дипломирането си не е останала на работа в лондонското Сити. В Лондон има правила, които се спазват, казва тя, не е като в Гърция. "Знаете ли, че съвсем доскоро банките тук рекламираха заеми, за да отидеш на почивка", разказва младата финансистка с нескрито възмущение. Безработни получавали кредити за жилища, а хора с добри политически връзки лесно уреждали държавна служба за роднини. Сега това не може да продължава по този начин, убедена е Мария: "Нещо трябва да се направи!"

Тя самата е направила всичко възможно, за да си намери работа - първо е минала през банките. Успяла някак да намери връзки, за да научи за свободни работни места (защото такива не се обявявали открито), но явно не е имала достатъчно силен гръб, за да получи назначение. "Накрая винаги ми обясняваха, че съм прекалено квалифицирана и след година работа щяло да ми доскучае", спомня си Мария. И бързо добавя: "Това е, защото просто трябваше да ми кажат нещо, да мотивират отказа." Сега живее с родителите си, чете вестници в интернет и чака вест от финансовото министерство. "Животът ми е на стендбай." Вечер говори по телефона с приятелките си от следването в Кардиф.

"Това беше най-хубавата година в моя живот", споделя приятелката й Елина. Шестте били убедени, че с хубавите дипломи и знания от Великобритания без проблем ще намерят добра работа в родината. Елина е сменила няколко назначения. Сега работи като закупчик за три гръцки казина. Казва, че е получила работата благодарение на връзките на мъжа на сестра си.

Фросо, също от кардифската шесторка, казва, че лесно е успяла да си намери работа - само около половин година след като се завърнала в Гърция. Но днес е загърбила професията си на фирмен консултат и ръководи семейния бизнес - фабрика за мебели. "Минаваме през много труден период - полагаме огромни усилия за много скромни резултати", споделя Фросо.

Семейството на младата адвокатка Естер също все още се справя сравнително добре с кризата - мъжът й преподава в частно училище, а тя работи като адвокат за банки и за еврейската общност в Солун, но също недвусмислено усеща рецесията в страната.

Доскоро значителна част от дохода й е идвала от проверките на ипотеки. "Преди кризата имахме по около 10 поръчки на месец. Сега са между нула и една - просто банките вече не дават заеми", казва тя. Все по-често клиентите й не могат да платят веднага за адвокатските услуги. На бюрото й лежат отворени сметки още от 2008 г. - хората нямат работа, нямат пари. "Преди около пет години не познавах хора без работа. Сега всеки има безработни приятели", споделя Естер. Освен това, казва тя, цените растат непрекъснато - бензин, хранителни продукти. "Преди редовно излизахме или се събирахме по домовете с приятели. Сега много внимателно трябва да си помисля дали мога да поканя някого на гости в петък вечер", обяснява 31-годишната адвокатка. Тя се притеснява за бъдещето и на своята дъщеря. "Никой не ни обяснява какво точно ще стане, ако Гърция обяви банкрут."

Държавният фалит е единственото нещо, от което Мария наистина се страхува. Наскоро е чула по телевизията един термин от Аристотел, акрасия - да правиш нещо, знаейки, че е неправилно, защото нямаш смелост да постъпиш правилно. Мария се надява правителството на премиера Георгиос Папандреу да направи всичко необходимо, за да избегне най-страшния сценарий за Гърция. "Трябва да пестят, трябва да се промени манталитетът в страната", категорична е тя.