Орелът разперва криле

Кулминацията на германската незаинтересуваност бе гласуването в ООН през 2011 г. за намеса в Либия, когато Берлин застана срещу партньорите си от САЩ и Европа и заедно с Китай и Русия. "Това се случи на фона на целия дебат как Германия е консуматор, а не доставчик на сигурност. Имаше огромен гняв и разочарование, особено в САЩ и Великобритания. Според мен те почти се отказаха от Германия", казва пред "Капитал" Ханс Кунднани от ЕСВП. Нещото, което впечатли Берлин повече обаче, беше френската фрустрация заради нежеланието на федералната република миналата година да подкрепи по-съществено водената от Париж военна мисия в Мали. "Това ужили германския елит по начин, по който Америка не е успявала", смята Кунднани.

Сега президент, външен министър и министър на отбраната правят координирано усилие да обърнат посоката към повече ангажираност. И да покажат, че Германия иска не само да остане икономическата и финансова суперсила на Европа, но и да поеме външнополитическата роля, която подхожда на нейната важност и тежест. Щайнмайер говори за "реактивиране на германското външно министерство" (което в отношенията с ЕС играеше поддържаща роля на финансовото), обяви ренесанс на специалните връзки с Франция и съвместни визити с колегата си Лоран Фабиюс (в Молдова, Грузия, Либия и Тунис), предложи във федералната република да се унищожават сирийски химически оръжия и зае активна позиция по случващото се в Украйна.

В същото време Ван дер Лайен, спрягана за евентуален наследник на канцлера Ангела Меркел, даде тон за промяната в курса със знаково интервю в сп. Spiegel дни преди конференцията в Мюнхен, в което обясни, че "Германия не може да гледа настрани" и ще трябва да поема по-големи военни задачи навън. Засега не става въпрос за огромен скок, а за микроскопично увеличаване на военното присъствие в Африка (виж графиката). Но дори и само премахването на табуто върху използването на сила би било успех. "Военните интервенции ще продължат да бъдат нежелана опция и ще са обвързани или с ясен мандат от ООН, или с очевиден случай на регионална колективна самоотбрана, предвидена в устава на ООН. Но все пак германските политици ще достигнат до повратната точка да не отхвърлят военните средства по принцип", прогнозира Йозеф Янинг.

Революция или още не

Но най-важните гласове продължават да липсват от дебата. "Истинският въпрос е какво мисли германското общество и какво мисли Меркел. Защото канцлерът е ключовата фигура", казва Ханс Кунднани. Засега обаче Меркел мълчи. "Освен това Меркел, която познаваме, по принцип следва общественото мнение, не го води. А то все още остава силно скептично за използването на военна сила и като цяло за по-активна външна политика. Това показва дълбочината на германските страхове. И опира до самата сърцевина на германската следвоенна идентичност", отбелязва анализаторът от ЕСВП. Последното проучване на нагласите по поръчка на обществената тв ARD, оповестено преди дни, показа, че 61% от германците са против идеите на Ван дер Лайен за повече чуждестранни мисии на Бундесвера.

Не че е невъзможно общественото мнение да бъде обърнато - както показа бившият външен министър Йошка Фишер, изпратил германски войски в Косово и Афганистан, набирането на публична подкрепа за интервенции навън не е обречена кауза. "Но за да се обърнат сърцата и умовете, ще е нужен канцлер, готов да отстоява подобна позиция. Просто не съм сигурен, че Меркел е този тип канцлер", казва Кунднани. От друга страна обаче не е много вероятно Щайнмайер и Ван дер Лайен да правят солови акции без одобрението на Меркел.

Същевременно не е съвсем ясно какво точно означава повече активност. "Не може да се каже, че в момента Германия е отрязана от останали свят, напротив. Въпросът не е колко много се ангажира Берлин навън, а как го прави", смята анализаторът от ЕСВП. Германия например има активни връзки с Русия и Китай. "Важното е дали Берлин е готов да използва това, за да преследва европейски стратегически интереси с тези две страни, а не само своите икономически", казва Кунднани.

Според Йозеф Янинг Берлин иска да запази стабилно взаимодействие с Москва въпреки сегашния разрив между Европа и големия й източен съсед. "Германското правителство няма намерение да прави сделка с руския президент Владимир Путин за Украйна, но иска да държи каналите за разговори отворени", казва анализаторът от DGAP. И докато Европа е в безизходица какво да прави с агресивността на Кремъл, който не подбира средства за намеса в страни от постсъветското пространство, най-добрият начин Берлин да покаже лидерство е да помогне за формирането на смислена обща позиция.

Сигналите, че Германия излиза от дипломатическата и военна дрямка, предвещават размествания на пластовете в Европа и НАТО. "Причината Германия да е толкова важна е големината й. Честно казано, няма огромно значение дали Люксембург харчи 2% от своя БВП за отбрана и дали допринася за операции на НАТО и съвместни европейски военни мисии. Но ако Германия го прави, това ще е важно не само защото ще повлияе практически върху операциите, но и заради психологическия ефект - стимулирането на останалите страни да правят същото", казва Ханс Кунднани.

Не е сигурно и доколко дори страните, които в момента най-гласовито призовават за германско лидерство, биха се чувствали наистина комфортно с него. "Великобритания и Франция биха приветствали една по-амбициозна Германия. Други обаче вероятно не," смята анализаторът от ЕСВП. Но така или иначе е добре да са готови когато германският орел разпери криле.

Автор : Антония Тилева Преглед на оригинала