Да губиш войната

"В момента всичко, което подкрепя политиката, а не агресията, е позитивно. Особено предвид това, че всеки ден от Ерусалим и Тел Авив идват лоши новини за насилие", казва пред "Капитал" Матиа Тоалдо, експерт по близкоизточния мирен процес от Европейския съвет за външна политика.

Шведското решение е част от тенденция. То бе предшествано от гласуване на 13 октомври в британския парламент на необвързваща резолюция за признаването на палестинската държава. Вотът няма да промени официалната близкоизточна политика на Лондон, който твърди, че ще признае Палестина тогава, когато това ще спомогне за мира. Но без съмнение е важен символичен жест. Гласуваното решение гласи: "Парламентът е на мнение, че правителството трябва да признае държавата Палестина успоредно с държавата Израел, за да допринесе за постигане чрез преговори на решение въз основа на съществуването на две държави."

Същевременно стана ясно, че френската управляваща Социалистическа партия също ще инициира символичен парламентарен вот през следващия месец относно това дали правителството да последва шведския пример. "Палестинската ситуация е толкова блокирана, че повечето депутати социалисти вярват, че трябва да направим нещо и съществуващите позиции трябва да се променят", твърди анонимен парламентарен източник пред Reuters.

"Подкрепата за Палестина и опозицията срещу израелската политика в петте най-големи европейски страни се увеличава. Освен шведите и британците, сега ще има гласуване във френския парламент, както и различни предложения за признаване на палестинската държава в парламентите на Испания и Италия. Така само Германия стои настрана, но дори там нещата се променят", обобщава Тоалдо.

Тези стъпки са следени отблизо и от двете засегнати страни, които се опитват да преценят готовността на европейските страни да действат по отношение на палестинската кауза. Палестинците искат създаването на държава в окупирания от Израел Западен бряг и в намиращата се под блокада Газа със столица Източен Ерусалим – земи, завзети от израелците във войната от 1967 г., въпреки че израелските войници и заселници се изтеглиха от Газа през 2005 г. Но дългогодишните усилия за решение на базата на съществуването на две държави засега са постигнали малък напредък. И палестинските власти не виждат друг изход, освен да предприемат едностранни действия.

Наскоро те заявиха, че ще представят резолюция пред Съвета за сигурност на ООН, призоваваща до ноември 2017 г. да се установят две държави, базирани на границите отпреди войната от 1967 г. Няма гаранции обаче, че гласуване изобщо ще има, а дори и да има, САЩ индикират, че ще наложат вето. Резервният план на палестинците е да подпишат Римския статут на Международния наказателен съд, за да предприемат законови действия срещу Израел. Но така и те самите могат да бъдат засегнати от предявяването на обвинения.

Бегли очертания на държава

Общото събрание на ООН де факто призна палестинската държава през 2012 г. Отделно 135 страни са направили същото, включително няколко източноевропейски държави, преди да се присъединят към ЕС, сред които и България. Но САЩ и повечето европейски страни все още трябва да решат как да действат. Брюксел подчертава, че главната му цел е независима Палестина да стои редом до независим Израел, но ще признае палестинската автономия за държава, когато е "подходящо". Белият дом пък наскоро коментира, че международното признание на Палестина би било "прибързано" и решението е в преговорите. Но връзките между дългогодишните съюзници Вашингтон и Тел Авив в момента са в точката на замръзване, а израелците смятат Барак Обама за най-малко приятелски настроения американски президент от много дълго време насам.

Последните развития в Европа показват нарастващото международно недоволство от липсата на напредък. Военната кампания в Газа през юли и август също фокусира вниманието върху израелско-палестинския конфликт, като на международна донорска конференция в Кайро бяха обещани 5.4 млрд. долара за възстановяването на Газа, която според генералния секретар на ООН Бан-Ки Мун е пострадала от "неописуеми разрушения". Предстои и разследване на ООН за действията както на Израел, така и на "Хамас" по време на седемседмичната война. Но палестинците не трябва да се заблуждават, че действията на Европа могат да заместят тези на САЩ, тъй като Старият континент продължава да играе предимно периферна роля във водения от американците мирен процес и европейските лостове спрямо Израел не са сравними с тези на Вашингтон.

Същевременно Нетаняху е под натиска не само на външни фактори, а и на вътрешни. Той се опитва да запази целостта на коалицията си, докато спекулациите за предсрочни избори се засилват. За да задоволи крайнодесните партии в правителството си, той планира още селища в Източен Ерусалим, които са незаконни според международното право и предизвикват критиките на САЩ и ЕС. А за да се хареса на ултранационалистите, премиерът не отхвърля категорично техните искания да се разрешат еврейските молитви в едно от най-светите и за евреите, и за мюсюлманите места в Ерусалим, макар да каза, че засега забраната няма да бъде премахвана. Това доведе до разгарянето на най-мащабното насилие в града от десетилетие насам, като ежедневно избухват бунтове в предимно арабските райони.

"Нетаняху е под натиск не от тези, които искат мир, а отдясно. Има хора в Израел, които смятат, че сегашните политики не дават резултат и трябва да се анексира Западният бряг. Преди дни правителството одобри закон, който разпростира израелското законодателство над израелските селища на Западния бряг. Което е крайъгълен камък за анексиране", обяснява Тоалдо. Ако това стане факт, то би убило окончателно надеждите за мирно решение на конфликта.