Битката за обетованата земя

От значение е обаче кой как ще гласува, а особено важна е позицията на Европейския съюз. Предвид пристрастието на САЩ и отдалечеността на Русия и Китай ЕС е играчът, който може да инжектира жизненост в повехналия процес за постигане на компромис в Близкия изток (защо ЕС трябва да гласува с "да" - виж карето).

Основната цел на европейския външен министър Катрин Аштън, на Тони Блеър, който е пратеник за Близкия изток на квартета ЕС, ООН, Русия и САЩ, както и на останалите посредници е да измъкнат някакво конструктивно обещание за отстъпки от израелска страна, с което да убедят Палестинската автономия да се върне на масата за преговори.

Българската позиция по темата е предпазлива. Още когато израелският кабинет дойде в София, за да търси подкрепа по темата, премиерът Бойко Борисов отказа да се ангажира с конкретен отговор как ще гласува държавата в Общото събрание. "Когато се стигне дотам, ще видите", отговори той. Сега, когато очевидно се стига до този момент, министърът на външните работи Николай Младенов избягва всякаква конкретика. "Това е съгласие и в рамките на ЕС, първо, да се запознаем конкретно с текста, второ, да го анализираме, на трето място, да направим максималното да имаме обща европейска позиция по това гласуване и след това да изразим вижданията си." Според Младенов преценката на България ще се базира най-вече на това доколко една резолюция насърчава двете страни да се върнат максимално бързо към диалога.

САЩисани

Предстоящите дни със сигурност ще бъдат кошмарни за американския президент Барак Обама. Решението му за вето в контекста на миналогодишното му обещание, че ще се посвети на намирането на изход от кризата, може да изпрати САЩ в изолация, да разгневи Конгреса и да задълбочи разрива в Близкия изток. В анализ на сп. Foreign Policy се твърди, че президентът Абас не случайно иска да прекара палестинската резолюция през Съвета за сигурност. Това е с цел да изпита позицията на САЩ, които вече горещо изразиха подкрепата си за Арабската пролет. Но дали сега те ще застанат зад поривите за свобода на палестинците, или ще се върнат към предишната си политика? Заключението на изданието е, че американското вето ще им донесе само негативи.

Подобно на своя съюзник Израел също се намира в труден момент. Имиджът на страната е в една от най-ниските си точки и тя затъва все повече в изолация. През последните седмици трите партньора на Тел Авив в Близкия изток се отдръпнаха назад. Посолствата в Египет и в Йордания бяха поставени под заплаха, а тълпите призоваха за край на 30-годишния мир. Ключовият израелски партньор Турция пък замрази двустранните връзки, тъй като Тел Авив отказа да се извини за убийството на девет турски граждани миналата година. Същевременно националната кауза на Палестина се радва на широка международна подкрепа, показва проучване на британската ВВС сред 19 държави (виж карето).

Според сп. Newsweek израелците сами настройват света срещу себе си. В своя публикация изданието твърди, че израелският премиер Бенямин Нетаняху "сам е създал лошото време, след което застава насред дъжда и констатира: Вали!". Нещо повече - с многократните си откази за преговори с палестинците, базирани на зачитане на границите от 1967 г. и на размяна на земя, израелският премиер не е оставил друг избор на палестинските лидери, освен да отнесат претенциите си пред ООН. Ръкавицата обаче вече е хвърлена и е ред на Тел Авив да направи отстъпки, ако иска да върне палестинците обратно в преговорния процес.

Като последен опит да откаже Абас от намеренията му във вторник Нетаняху предложи подновяване на двустранния диалог. Палестинският отговор обаче бе, че резолюцията в ООН и връщането към преговорите са две различни опции, които не са взаимоизключващи се.

Морални победи и поражения

Реалността, разбира се, не се определя от резолюции на ООН. Дори да постигнат максимума в Ню Йорк, палестинските лидери пак няма да имат контрол над границите на територията си, защото Израел упражнява такъв, нито над цялата държава  най-малкото защото Газа и Западния бряг продължават да се управляват отделно. "Те правят голяма грешка", заявява пред Al Jazeera Дан Гилерман, бивш израелски посланик в ООН. "Знам от първа ръка, че много палестинци и техни лидери, и дори премиерът Салам Фаяд мислят, че това е много лоша идея." Според Гилерман тази инициатива няма да доведе до създаването на държава, а ще увеличи нереалистично надеждите на палестинците: "След цялата драма средностатистическият жител на Наблус или на Рамала ще се събуди и ще види, че нищо не се е променило. А тази фрустрация може да се изроди в насилие и отдалечаване на Палестина от перспективата да се завърне на масата за преговори."

Цялата идея за признаването на Палестина от ООН е леко заблуждаваща, тъй като не самата организация признава страната, а отделните държави (досега над 120 вече са го направили). Впускайки се в тази авантюра, Абас рискува да загуби американските помощи, които възлизат на 450 млн. долара на година, както и финансирането на програмата за обучение на палестинските сили за сигурност. Израел също заплаши, че ще обмисли дали да не анексира едностранно селищата по Западния бряг. Освен това заяви, че ще отреже напълно претенциите на палестинските бежанци към Израел, ще съди автономията пред Международния наказателен съд за изстреляните от "Хамас" ракети, ще ограничи правата на палестинските лидери да пътуват извън граница и ще спре превода на жизненоважните митнически приходи, които събира по границите на автономията.

"По този начин Израел и Палестина ще се отдалечат дори още повече, а в края на краищата Израел е най-важната страна, която трябва да признае Палестина", коментира пред "Капитал" Карн Рос, бивш британски дипломат и директор на консултативната група Independent Diplomat. Походът обаче има дълбоко символичен смисъл. "Така ще се уплътнят претенциите им да бъдат признати за държава и ще им се даде път за членство и в други организации, като например Международния наказателен съд. Организацията за освобождение на Палестина пък ще се легитимира като проводник на гласа на всички палестинци", смята Рос. Това е особено обезпокоителна перспектива за Израел, тъй като тогава палестинците ще могат да заведат съдебни дела срещу около 500 000 израелци, които са се заселили по Западния бряг и в източен Йерусалим. Освен това Тел Авив рискува да бъде съден и за блокадата на ивицата Газа.

Положителният вот в ООН ще даде морално преимущество на Палестинската автономия в преговорите с Израел, особено при спорни теми като точното местоположение на границата, статута на Йерусалим, правата на палестинските бежанци, сигурността и др. "Защо Израел и САЩ са толкова истерични за действията на Палестина, ако те не са толкова важни?", коментира пред Al Jazeera проф. Ави Шлайм от University of Oxford. "Те са истерични, защото през последните 20 години всичко ставаше по техния начин - имаме един спонсориран от американците мирен процес, който не води до никъде, а Израел продължава с експанзията си и се преструва, че участва в преговорите. Сега обаче това приключи."

Очаквайте развитието по темата на сайта през седмицата.